Преди да се появят мусоните в Индийският океан острицата, която расте на плато високо в планините на Тибет, напълно се „се разтваря“.

Екип от учени от Китай и Европа са открили необикновената способност на острицата, растящи в блата и в планините на Тибет.

Растението може да „предскаже“ идването на мусона от Индийския океан. Въпреки това, учените все още не са в състояние да се разбере механизма на това поведение на острицата.

Растението явно има сложна система за прогнозиране на времето. За да потвърди поведението на острицата, учените са анализирали данните, събрани от пет научни станции за последните две десетилетия в тибетския окръг  Дамшунг.

Преди това учените неведнъж са отбелязвали, че растението има способност да „предсказва“ климатичните аномалии, като например по-топла зима. Въпреки това, поведението на острица, няма нищо общо с температурни промени.

Мусоните идва от Индийския океан през лятото и донасят обилни валежи. Въпреки това, времето на пристигането им е различно всеки път.

На учените им е трудно да разберат механизмите на поведението на растението, което започва да реагира на мусоните, още преди да се надигнат над Индийския океан.

Покачването на температурата, според изследователите, може да има голямо влияние върху околната среда.

Проведените изследвания са използвали комбинация от показанията за температурата от сателитни и наземни измервания за 235 езера на шест различни континенти.

Според изследователите, този метод на наблюдение, заедно с различни географски природни образци, осигурява най-пълна картина за това как температурата на езерата се променя в глобален мащаб.

Средната температура в езера се е увеличила с 0.61 градуса по Целзий за 10 години. Въпреки че тази промяна може да не изглежда значителна, скоростта на затоплянето е  много по-висока от тази в океана или в атмосферата, а това може да има дългосрочни последици.

Изследователите прогнозират, че продължаващото нарастване на температурата на езерата ще доведе до увеличение на водораслите с около 20 на сто през следващия век, намаляване на кислород във водата, увеличаване на токсичността за риба и животни.

Освен това, увеличаването на температурата може да доведе и до нарастване на емисиите на метан до четири процента през следващото десетилетие.

Увеличаването на температурата е по-слабо изразена в топлолюбивите тропически езера, но дори и с тези данни, това е сериозен проблем, който има отрицателно въздействие върху рибата.

Сериозни последици се очакват в области като на Великите Африкански езера, където рибата е основен източник на храна.

Тези гризачи са си намерили работа в армията според силите си. От тях са направили сапьори.

Идеята плъховете да станат сапьори е на белгийците. За целта през 1998 г. те разработили специална програма.

Освен това, според тях най-подходяща кандидатура за сапьори е тази на хамстерските плъхове, живеещи в Африка. Тяхното предимство пред останалите им събратя се състои в това, че те имат по-дълъг живот – 8 години, добър слух, нюх и най-главното най-малко тегло.

Плъховете много добре различават миризмите, за това ги „тренират“ да разпознават мириса на експлозивите.

След това на специална база ги учат, вързани за верижка, да ходят по минно поле и да откриват мините.

Животните се тренират за по-малко от година, а след това се пускат за разминирване. Когато плъхът намери експлозиви, той започва да рови земята около него.

Ползата от плъховете сапьори е голяма. През последните десетилетия в Африка не стихват военните конфликти и голяма част от земята остава минирана.

Само в Мозамбик са работили 70 плъха сапьори, които много често са неутрализирали експлозивите с цената на собствения си живот.

Атакама е едно от най-сухите места на земята, но тя е започнала да цъфти. Всичките ѝ склоновете са покрити с пролетни цветя.

Това се дължи на изобилието от дъждове в региона в началото на тази година. Водата е помогнала на семенцата, скрити в земята в продължение на много години, да израснат и цъфнат.

Количеството на валежите в пустинята Атакама обикновено е само 15 мм годишно. На някои места, например в Арика, валежите са още по-малко – 1-3 мм.

Пустинята обикновено е безплоден терен със скалисти хълмове, солени езера и втвърдени потоци лава.

Тази година дъждовете в региона са били най-силните за последните две десетилетия. Те са причинили наводнения.

Поради проливните дъждове пустинята се е покрила с 200 вида растения. Тя се е превърнала в многоцветен килим.

Последен път пустинята е разцъфтявала така преди 18 години. През 2010 г. в Атакама също е наблюдаван цъфтеж, но той не е бил толкова богат.

Цветята тази година в пустинята са цъфтели за малко. В началото на ноември те са изсъхнали.

Знамената и флаговете още от племенните войни, са играли важна роля. И това е съвсем разбираемо.

Чрез тях страните се изявяват и предупреждават, демонстрират намерения и амбиции.

Флагът не е просто емблема, а реална идеология.

Разбира се, през последните векове основната функция на флага малко е загубила своята актуалност. Но сред еднотипните и скучни знамена има и много интересни.

Единственото знаме в света, на което е нарисувано военно оръжие и селскостопанско оръдие принадлежи на Мозамбик.

На него мотика е кръстосана с автомат Калашников. Това са държавните символи на африканската страна, които дават представа за вътрешното състояние на народа.

Гражданската война там не е преставала в продължение на много десетилетия. Конфликтите в страната продължават и до днес.