Всяка секунда върху земята падат по 50 мълнии, но само веднъж на ден пада супер мълния.
При обикновените мълнии в земята удря главният разряд, а след него следват повторните разряди. Тези разряди са отделени едни от други на десетки, а понякога и на стотици метри.
При супер мълнията дължината на „огнения път“ надминава 10 км.
Най-потресаващата мълния е паднала в Тексас. Тя е „пробягала“ разстояние от около 170 км.
Къде още са падали такива мощни мълнии?
Най-много са засечени в тихоокеанския регион, особено в Япония.
Но това са дреболии сравнени със супермълниите, които падат на Юпитер. Те са 100 пъти по- мощни.

Не се шегувам, този ден е 12 март и се празнува всяка година в Китай.
Сун Ятсен, водещ революционер в Китай е предприел инициативата за масово засаждане на дръвчета. Днес в това дело вземат участие партийни и държавни ръководители.
През 1981г. на четвъртата сесия на Петия национален народен конгрес в Китай е приета резолюция за национално доброволно засаждане на дървета.
В резолюцията се казва, че всеки дееспособен гражданин на възраст от 11 до 60 години трябва да посади и се грижи за три, най-много до пет дървета годишно. Ако не може да засади някой дърво по някаква причина, трябва да изработи еквивалентна на тази работа, като сеитба, култивиране, плевене, подрязване и др.
Интересното е, че произхода на Деня за засаждането на дървета е от американския град Небраска. Такъв ден официално е постановен през 1872г. от видния политик и министъра на земеделието на Съединените щати Стерлинг Мортон.
Такъв ден се отбелязва и в някои страни, но в различни сезони.
В Тайван този празник традиционно се отбелязва от 1972г. През 1914 г. основателят на Земеделски колеж на Нанкинския университет, предлага на Министерството на земеделието и горите да се приеме в САЩ ден за засаждане на дървета.
Чудесна инициатива и не само като празник. Не е ли странно, че в България повече изсичаме и унищожаваме дървета, отколкото да ги садим? Озеляването на някои места е капка в морето  спрямо унищожените гори.

Нежността е ценно лекарство. Трябва да се приема всеки ден по капка по капка.
Отначало може да прибавя от нея в началото на фраза преди всяко изказване.
Тя е много крехка и с много малък срок за годност
Прилага се в топло и светло жилище! Само в нечие любящо сърце….
Употребява се при: самота, болка, обида, огорчение, остър пристъп на мизантропия.
Това лекарство не причинява алергии. Несъвместимо е с лъжата и на студа замръзва.
Считайки се богати с него, можем да го подарим на най-близките си и не съвсем близки, съвсем мъничко, като поставим дланите си!

Бил много горещ ден, Двама мъже вървели през пустинята. Мъчила ги жажда, но през целия път не видели никъде вода.
– Мечтая за чиста студена вода от извор, – казал по-младия.
– Мечтата винаги води към целта, – казал другия, – а ти знаеш ли каква е твоята цел?
– Не е ли очевидно? – изненадан попитал младежът. – Моята цел е да намеря извор.
По-възрастния се усмихнал и двамата продължили пътя си. Скоро стигнали до оазис. Старецът пийнал от езерото с топла, слабо солена вода и предложил на по-младия да направи същото, но той се отправил към палмовите насаждения да търси извор. Младежът се върнал късно след залез.
– Защо си толкова ядосан? Не намери ли извор? – попитал възрастният.
– Намерих, – казал младия човек, – но се загубих в храстите, разкъсай дрехите си, бях принуден да се провирам през тръни, нараних краката си, настъпих остър камък. И сега след като се напих, мисля си, заслужаваше ли си всичко това?
– Твоето недоволство е напълно закономерно. Ти прие за цел средството за достигане на тази цел. Помисли си,  беше просто жаден, но желанието ти те застави да изразходваш повече енергия в преследване на една илюзия. И как завърши всичко? Ти си разочарован, а аз съм умиротворен, но и двамата вече не сме жадни. Да, аз утолих жаждата си с не много чиста и вкусна вода, но отдавна съм забравил за това. Това за мен не беше важно, както и зъбите на коня, който своевременно ни докарва до нужното място. За това ми остана време, сили и желание да се любувам на залеза, с радост срещнах първите изгряващи звезди и се наслаждавах на мъдростта на древните. Ето ти отдавна искаше да прочетеш това, – той се усмихнал и подал на младежа старинен свитък.
– Благодаря, не днес…. – сънено казал юношата, обърнал се и покрил главата си с одеялото.

Един ден преди да се роди детето попитало Бога:

– Аз не знам защо отивам в този свят и какво трябва да правя там?

Бог му отговорил:

– Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде с теб. Той ще ти обясни всичко.

– А как ще го разбера, нали не знам езикът му?

– Ангелът ще те научи на езика си. Той ще те пази от всички беди.

– А кога ще се върна при теб?

– Твоят ангел ще ти каже всичко?

– А как се нарича той?

– Това няма значение. Той има много имена. Но в началото ти ще го наричаш – мама.