Архив за етикет: дело

Матриархат

Съществуват много анекдоти за това, кой командва в къщи. Шеги ли? Мъжете от китайското племе мосо, неговото неофициално име е Кралството на дъщерите, знаят, че именно жените управляват света.

Тази невероятна народност населява югозападната провинция Юнан и днес наброява близо четиридесет хиляди души. Това е единственото село в Китай, където повече от две хиляди години е запазен матриархата.

Жените в племето мосо извършват всичките основни работи. Те домакинстват в дома, решават социалните проблеми, занимават се със земеделие, лов, животновъдство….., а най-смелите усвояват военното дело. На мъжете е отредено място в сферата на обслужването, търговията и занаятите. Към тях се отнасят като към по-слаб пол. Често мъжете прекарват времето си в игра на дама и съвсем не изпитват угризения за безделието си.

Специален подход в това племе има, относно въпросите засягащи любовта и брака. Тук жената избита мъжа и може всеки момент да го изгони ако не ѝ угоди в нещо. Жените на това племе могат да имат по няколко мъже, но това се случва рядко. Във всяка една е заложено чувството за справедливост: „Нужно е за всяка да има достатъчно“.

Бракове не се сключват, защото децата винаги се възпитават от майката. Невероятно е, но децата не се интересуват кой е техния баща. В езика на племето мосо няма дума съответстваща на „баща“.

Майка може да се нарече всяка жена от племето. Когато се ражда дъщеря е празник, благословение от боговете, а когато се роди момче всички се отнасят доста хладно към случилото се.

Разбира се, племето мосо е пример за това, какъв би бил света, ако жените го ръководят. Подобно разпределение на силите би удивило и най-заядливите феминистки.

Интересни са размишленията на китайката Фен Ксиоян относно равноправието. Тя смята, че нарастващата роля на жената в обществото, може да доведе до появата на женски киборги, които биха могли  да минат и без представители на по-силния пол.

Възхитителни модели от хартия

Хартията е един от най-гъвкавите материали на земята. Трудно бихте изброили всички неща, които можете да направите от нея. Художникът Кайл Бийн от хартия и картон създава малки шедьоври.
Бйин е илюстратор на списание New York Times и канал ВВС, а в промишлеността работи по външния вид на техниката от компаниите Selfridges, Liberty и Hermes.
И все пак слава му носи неговото хоби, а то е да изработва всевъзможни модели от хартия и картон.
Бийн е изработил изтребител, вълшебен замък, ръчен часовник и офисно кресло само от картон, а коледна елха, набор от музикални инструменти за цял оркестър от папие-маше.
Много от нас отдавна са забравили какво е да направиш нещо от хартия, даже обикновен книжен самолет или кораб. Навярно всичко това ви изглежда детинско и несериозно, но Кайл Бийн макар и възрастен не се отказва от хартиеното и конструкторско си дело. И трябва да призная, че в това е достигнал доста високо ниво.

Парадоксът на Евал

Някой си Евал се учил при Протагор. Те сключили договор, в който се казвало, че ученика трябва да заплати обучението на учителя си, ако спечели първото си дело в съда. И обратно, ако го загуби отпада споразумението за плащане.
Свършвайки обучението си Етвал не бързал да се включи в някое съдебно дело. На Протагор му омръзнало да чака Етвал и го дал под съд. Своето искане той аргументирал така: „Каквото и решение да вземе съда, Етвал трябва да ми плати. Ако спечели, трябва да ми заплати според договора, ако загуби, то ще плати съгласно решението на съда“.
На това Етвал отговорил: „Ако спечеля, съда ще ме освободи от необходимостта да платя. Ако решението на съда не е в моя полза, то аз съм загубил първото си дело и няма да плащам по силата на нашия договор“.
Този парадокс се отнася към неразрешимите спорове. Защо?
Според мен парадокса възниква, поради недостатъчно уточнение на договора. Ако в договора е казано, че Етвал трябва да загуби или спечели в качеството си на защитник, тогава претенциите на Протагор биха били обосновани и не би се стигнало до процес. В случая Етвал е бил обвиняем и иска на Протагор се явява странен.