Църковния разкол се дължи на гордост. Но по какъв признак хората се делят на „свети“ и „не свети“, подлежащи на изхвърляне?
Може ли някой да види вътре в нас пороците ни като гордост, злоба, лицемерие, неверие, студенина? Някой може ли да ни направи нравствено химичен анализ?
Ние твърдим, че за бъдем в Църквата Христова, трябва да сме свети.
Но кой може да знае сега, кои са в нея и кои не?
Затова и Господ ни е заръчал: „Не скубете плевелите, за да не изскубете с тях и житото“.
Аз, ти и всички останали сме били плевели, но в даден момент ставаме пшеница.
Представете си, влиза девойка в храма с дълбоко деколте, къса пола, гримирана …. Наоколо започват сплетни и одумвания. Какъв ще бъде резултата за това момиче, зависи от това как ще я посрещнем
Спомням си, че един свещеник споделяше, че дъщеря му е станала атеистка, благодарения на тези клюки и злословия край нея.
Много момичета от света са срещнали Бога, защото е имало кой да ги подкрепи, но и много са напуснали църквата, защото са ги заклеймили преждевременно за „плевели“.