Роботите постепенно завладяват света. На пръв поглед може да изглежда, че не е така, защото завладяването на света не се случи по начина, който е описан от Айзък Азимов в романа „Аз, роботът“. Докато улиците се напълнят с различни андроиди, роботи вече заемат голяма част от рутинната работа, която човек предпочита да се избегне.
Но скоро те ще излязат от сенките. Планира се скоро да се появят по улиците коли без шофьори, които ще направят движението по пътищата по-малко проблематично. Дори ако те не се управляват от андроиди, софтуер на тези машини предизвиква много етични въпроси.
Например, ако трябва да избира между спасяването на живота на неговия пътник или някой друг при неизбежния сблъсък – което ще избере една кола?
Помислете за един мислен експеримент. Вие се движите по еднoто платно в безпилотно превозното средство и скоро стигате до влизане в тунела. Точно преди да навлезете, по платното преминава дете, но се препъва по пътя и пада. За кола, движеща се с висока скорост и няма време да намали, остават само две възможности: да удари детето и да го убие, или да се блъсне в една от стените на тунела, и да ви убие.
И двата варианта са лоши, и от морална гледна точка в тази задача няма „правилните“ отговори. Ето защо примера с тунела и е добър мисловен експеримент – защото е трудно да се реши. Проблемът поставен в този експеримент дава храна за размисъл върху усъвършенстването на безпилотни превозни средства. Но основният въпрос е как колата да се държим в ситуации, която е сложна от етична гледна точка? Освен това, който ще реши как роботът трябва да се държи в такива ситуации?
Експерти смятат, че инженерите и учените, които се занимават с роботoстроене, трябва да са наясно с опасностите в тяхната работа. Правила за безопасност и етика за роботите трябва да бъде предварително инсталирани, докато роботи масово влезли в живота ни. За обсъждане на тези правила е необходимо да се привлече световната общност. Въпреки че подобни въпроси са предмет на философски дебат, да се отлага такова решение би било недопустимо.

Християнин и агностик водили дебат за съществуването на Бога.
Християнина по всякакъв начин се опитвал да убеди агностика, че Бог все пак има.
След дълъг спор агностикът казал:
– Добре, нека Бог да съществува действително, но аз до днес съм живял без Него….. Значи без Бог може да се живее!
– Да се живее да, но не и да се умре!

Християнка от Швеция не може да намери работа като акушерка, защото в тази болница, където тя е работила, била уволнена заради отказа да съдейства при аборти.
Елионор Гримарк от град Екше, южна Швеция,  разказала, че ръководителите на местната болница са обещали да удължат договор ѝ, но когато тя отказала миналото лято да участват в аборт, ѝ била отказана работата. В друга болница, било договорено да поеме работата, но заради убежденията си и разногласие, отново я уволнили. Сега във всяка болница, не я приемат, макар че акушерки в Швеция недостигат.
– Всички ми казват, че ако не помагам при правенето на аборт, не мога да работя като акушерка, – казва Гримарк, позовавайки се на бившия си шеф и няколко потенциални работодатели.
Елионор е 37 -годишната съпруга и майка. Сега се налага да работи като обикновена медицинска сестра. Тя е подала жалба за помощ на шведския омбудсман за дискриминация спрямо нея.
Гримарк е разказала, че когато е усвоявала професията на акушерката, първата ѝ работа била да помага на новите майки. Те е осъзнала, че в Швеция така, както се практикува акушерството е в противоречие с религиозните ѝ убеждения.
– Знаех, че може да имам проблеми, – казва Елионор, – но се надявах, че ще намеря разбиране у работодателите, които ще ми помогнат и няма да тръгнат срещу съвестта ми. Но, за съжаление , аз бях изправен пред много негативно отношение и откровено нежелание да се реши проблема ми. Всички ми казваха: „В нашата клиника, няма място за хора с такива убеждения като вашите“.
Европейската конвенция за правата на човека предлага защита, която в Швеция е официално приета. Съгласно член 9 от Устава на Европейската конвенция за правата на човека се  забранява всяка пряка или непряка дискриминация, дават се равни права и възможности в областта на труда, независимо от религиата и вярата – особено по такъв чувствителен въпрос като този.
Резолюция от 2010 много силно влияяе  на начина, по който европейските съдилища по правата на човека могат да интерпретират Хартата на Европейската конвенция за правата на човека.
Европейска съдебна практика защитава религиозното проявление и подкрепя свободата на съвестта, което е потвърдено с решение на Европейския съвет относно свободата на съвестта на лекарите в ЕС.
Това е предизвикало сериозен дебат в Швеция, където жените имат право да направят безплатни аборти до 18 седмици, а в някои случаи и до 22. Някои смятат, че защитата на свободата на съвестта на акушерките би нарушило правата на жените за аборт, тъй като много жени, които желаят да направят аборт са изправени пред остър недостиг от медицински персонал.
Следва да се отбележи, че Швеция и Финландия са единствените две страни, членки на Европейския съюз, в които нямат ясна законова дефиниция на свободата на съвестта.
Резолюция 1763, приета от Европейския парламент на Европейския съюз на 7-ми октомври 2010 г., защитава свободата на съвестта на здравните работници. Тя съдържа следното изискване : „Нито един индивид, нито болница или друго лечебно заведение не могат да бъде подложени на натиск и дискриминация под всякаква форма за отказ да  се подпомага или асистира при аборти, да се стимулира спонтанен аборт, да се извърши евтаназия или изпълняват всякакви действия, които по някаква причина, водят до смъртта на човешки ембрион или плод“.
Швеция е обвинен в нарушаване на свободата на съвестта по няколко точки от Хартата на социалните права на ЕС. През март 2013 г. Европейската федерация на католическите семейни асоциации подала жалба до Европейския съюз и адвокатите на Гримарк се надяват, че това ще доведе Швеция в съответствие със стандартите на ЕС.
Гримарк се чувства отхвърлена от всички болници в Швеция за своите християнски убеждения.
– Вярвам, че животът започва при зачеването, – каза тя. – Аз не вярвам, че някой хора могат да решават да живее или да не живее  друго човешко същество. Вярвам, че всеки човешки живот е Божия план – план замислен преди да се роди.

Популярността на дауншифтинга и селския туризъм нараства всяка година. Въпреки, че дебатът за изгаряне на дърва за отопление в домовете или организиране на пикници в природата  все още продължава, популярността на еко – туризма като форма на отдих, продължава да расте.
Все по-рядко се срещат граждани, който могат да се похвалят с умения притежавани от живеещите по селата, а определени операция могат да бъдат не съвсем безопасни за такива.
Проектираната нова асиметрична по форма брадва, превръща сеченето в удоволствие, а освен това осигурва безопасност на сечащия. С нея пън чрез серия от кратки удари бързо се превръща на дърва за горене.
Благодарение на ексцентричната форма и рязкото разширяващо се острие кинетичната енергия на удара не само пробиква в дървесината на дънера, но и разгръща брадвата при цепене на дънера. Оказва се, че вертикалната сила на удара в момента на проникване се превръща във въртеливо движение. Това разсичане на дънера става автоматично.

Британският съд потвърди  наложената по-рано забрана за реклама, която трябвало да се излъчи по радиото.
Съобщението в рекламата било по поръчка на християнска издателска къща CCP Magazines. В него се предлагало на слушателите да посетят сайта на издателската къща и да споделят за притесненията, които имат на работното си място заради вярата си.
Ето какво се казвало и в рекламното обявление:
„Християни все по-често са гонени от работните им места. Искаме да получим по-точни данни за това явление и да представим тази информация на публиката, което ще ни помогне да построим едно по-справедливо общество. Моля посетете сайта на CCP Magazines и разкажете за преживяванията си.“
Политическата реклама е забранена във Великобритания от 2003 г. Според съдиите, рекламното съобщение на CCP Magazines „преследва политически цели“ и може да окаже негативно въздействие на „обществения дебат“.