В американския град Бейкърсфийлд САЩ котка спаси четиригодишно момче от нападението на куче.  Инцидентът е регистриран от система за сигурност на видео камера.
На записа се вижда как дете кара колело в двора. В един момент към него незабелязано се прокрадва съседският лабрадор, който захапва крака на момчето и се опитва да го отмъкне.
Изведнъж в кадър се появява домашната котка Тара, която със стремителен скок се хвърля върху кучето.
Това изненадва напададелят, той пуска детето и избягва. Котката известно време го преследва, а след това се връща при момчето.

Тинейджър от Илинойс привлякъл вниманието на цялата страна с невероятния си жест.
За да подобри майка си, която преминавала през химиотерапия в болницата, момчето написало послание на снега срещу медицинския център.
Шерон Харт, боледуваща от остра миелоидна левкемия, разказва, че по време на процедурата погледнала през прозореца и това, което видяла на снега я накарало да се засмее.
Нейният 14 годишен син Уйлям, на снежната покривка в двора бил написал с огромни букви: „Здравей, мамо!“ Буквата „о“ представлявала усмихнато лице.
– Исках да й изпратя съобщение. Надявах се, че то ще й помогне да премине през всичко това, – казал по-късно Уйлям.
Когато завършил поздрава до майка си, той се замислил и за другите пациенти. След няколко часа, заедно с баща си написал: „Бог да ви благослови!“
Надписът бил достатъчно голям, за да привлече вниманието на всички болни от източното крило на болницата, от първия до последния етаж. Много скоро след това лекари и пациенти публикували снимки на поздрава върху снега в социалните мрежи.
– Моят син никога не е правил нещо подобно, – казва Харт. – Той е много грижовен и любящ. Това е направил спонтанно, следвайки сърцето си. Радвам се, че много хора са видели посланието му и то ги е докоснало.

В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..

Живял на света един цар, който не можел да се съгласи с мисълта, че накой стои по-високо от него. Веднъж той повикал своите министри и ги попитал:
– Кой от нас е по-велик Бог или аз?
Министрите затреперали от страх. Тъй като били достатъчно умни, помолили царя преди да отговорят, да си помислят. Повечето от тях били вече стари и не искали да се подложат на гонения и да нарушат щастливия живот на семействата си. Но те били и достойни хора и не искали да гневят Бога. Дълго оплаквали постигналото ги нещастие, но изведнъж инициятивата поел най-стария министър.
– Оставете на мен, утре аз ще говоря с царя, – казал им той.
На следващия ден, когато целият двор бил събран за тържествения прием, дошъл и този стар министър. Той бил спокоен, ръсете му били смирено прибрани, а челото му било намазано с бяла пепел. Той се поклонил на царя и казал:
– О, господарю, ти несъмнено си по-велик.

Царят засукал мустаците си и изправил глава.

А старият министър продължил:
– Ти си несъмнено по-велик, защото можеш да ни прогониш от царството си, а Бог не може, защото Неговото Царство е навсякъде около нас и ние няма къде да отидем от Него..

Петър стои в двора и вика, дере си гърлото с пълна сила:
– Лидка-аааа!
От прозореца се подава сънливата физиономия на Лидкиния баща.
– Тя легна да спи. Мога ли с нещо да ти помогна?
– Не, Лидка ми е нужна като жена!
След пет минути на двора излиза Лидка. Тя е с къса пола и полупрозрачна блузка.
Петър я поглежда смутено и казва:
– Знаеш ли, Лидка, ……. моята топка падна в женската тоалетна…….