Норвежците са известни с тяхното отношение към околната среда. Те участват активно в движението „зелени“, борят се за правата на животните. Но този път те са отишли ​​още по-далеч.
Архитектурното студио Snøhetta е проектирало оригиналната форма на кошери и ги е поставило в центъра на града, за да могат „пчелите да се заселят в града“.
В сътрудничество с пчеларската фирмата Heier Du Rietz архитекти са разработили две дървени конструкции за 160 хиляди пчели „Vulkan Beehive“. За създаването на такава форма на кошерите с естествени геометрични фигури, дизайнерите са били вдъхновени от медната пита на пелите. Тези кошери са поставени на покрива на ресторанта Mathallen, а може и на двора. Тяхната височина може да се регулира в зависимост от ръста на пчеларя.
Пчелите влизат вътре през специален отвор. За производството на мед, те летят до близкия парк за прашец и вода.
Създавайки тези кошери, пчелните експерти от компанията искали да открият за пчелите нови местообитания, а и повече хора ще прегърнат каузата на насърчаване на пчеларството в града.
А за да се подобрят „жилищните“ условия на пернатите, дизайнерът Кристиан Бермудес е проектирал и окачил по дърветата в норвежкия град Лилехамер къщички за птици с формата на дървени обувки.

Казахстанската полиция открила две годишната Мадина, която е прекарала една нощ като Маугли.
Цяла нощ полицията обхождала гората, но едва на разсъмване намерили двугодишното момиченце прегърнало един мелез, който родителите ѝ понякога хранели.
Това било едно бездомно куче, което от време на време идвало и си отивало, след като му давали нещо за ядене. В денят, когато изчезнало детето, са забелязали, че кучето бягало из двора.
Районът, в която живее Мадина с родителите си се намира в гората. Тук дори възрастен човек лесно може да се изгуби в гъстите храсти, а нощите са много студени, дори и през лятото.

Веднъж едно момче получило от някъде 1 лев на монета. То отишло при баща си и му казало:
– Татко, пази ми го.
Но след минута се върнло и казало:
– Нека по-добре да бъде у мен.
Взело монетата, сложило я в джоба си и отишло да си играе на двора.
След 20 минути детето влязло цялото обляно в сълзи:
– Татко, аз загубих монетката. Помогни ми да си я намеря!
Колко често постъпваме като това дете. Доверяваме проблемите си на Бога, но отново взимаме нещата във свои ръце. Когато не успеем сме склони да се молим:“Господи, помогни ми!“
Изборът е наш. Можем ли напълно да се доверим на Бога?
„Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа..“

В американския град Бейкърсфийлд САЩ котка спаси четиригодишно момче от нападението на куче.  Инцидентът е регистриран от система за сигурност на видео камера.
На записа се вижда как дете кара колело в двора. В един момент към него незабелязано се прокрадва съседският лабрадор, който захапва крака на момчето и се опитва да го отмъкне.
Изведнъж в кадър се появява домашната котка Тара, която със стремителен скок се хвърля върху кучето.
Това изненадва напададелят, той пуска детето и избягва. Котката известно време го преследва, а след това се връща при момчето.

Тинейджър от Илинойс привлякъл вниманието на цялата страна с невероятния си жест.
За да подобри майка си, която преминавала през химиотерапия в болницата, момчето написало послание на снега срещу медицинския център.
Шерон Харт, боледуваща от остра миелоидна левкемия, разказва, че по време на процедурата погледнала през прозореца и това, което видяла на снега я накарало да се засмее.
Нейният 14 годишен син Уйлям, на снежната покривка в двора бил написал с огромни букви: „Здравей, мамо!“ Буквата „о“ представлявала усмихнато лице.
– Исках да й изпратя съобщение. Надявах се, че то ще й помогне да премине през всичко това, – казал по-късно Уйлям.
Когато завършил поздрава до майка си, той се замислил и за другите пациенти. След няколко часа, заедно с баща си написал: „Бог да ви благослови!“
Надписът бил достатъчно голям, за да привлече вниманието на всички болни от източното крило на болницата, от първия до последния етаж. Много скоро след това лекари и пациенти публикували снимки на поздрава върху снега в социалните мрежи.
– Моят син никога не е правил нещо подобно, – казва Харт. – Той е много грижовен и любящ. Това е направил спонтанно, следвайки сърцето си. Радвам се, че много хора са видели посланието му и то ги е докоснало.