Тази година през февруари официално ще се открие антарктическа станция Halley VI проектирана от Hugh Broughton Architects.
Изследователска станция се състои от няколко отделни модула, които могат лесно да бъдат транспортирани от едно място на друго заради огромните крака със ски, които са на разположение на всеки модул. Способността на  станцията да се движи увеличи срока за експлоатация. До сега поради движението на леда в Антарктида полярните станции „дрейфат“ и всяка година постепенно се отделят от пътвоначалното си местоположение, а това пречи на точността на наблюденията.
Халей VI се състои от осем взаимосвързани помежду си модули. На станцията ще могат да пребивават повече от 50 учени.
Всеки модул има подвижни хидравлични крака. За да смени местоположението си станцията трябва да се свърже само с машина, която да я изтегли.

В Китай хората са станали свидетели как куче изпитва към друго куче почти човешки чувства.
Кола на пътя блъснала малка червена бяла кучка, а партньора й стоял до нея шест часа, независимо от натовареното движение.
Кучето облизвало кучката по носа и муцуната, като се е опитвало да я върне в съзнание.
То тичало наоколо и побутвало главата й, сякаш казвало: „Ставай, ставай“, а след това много пъти облизало муцуната й. След това то се уморило и легнало близо до немърдащото тяло, без да обръща внимание на бясно препускащите край него автомобили.
Касапинът Ксяо Ву на местния магазин е казал, че това е много трогателно. Той твърди, че видял как текли сълзи по муцуната на кучето, когато се опитвало да съживи партньорката си. Ксяо Ву отдавна хранел кучето , но преди една седмица то довело и своята приятелка.
По- късно преместили от пътя убитото куче, а другото продължало да лежи до него, докато почистващите трупове не взели окончателно трупа.

Авторите на рисунки в пещерите, по-добре са познавали анатомията на четириногите, отколкото повечето съвременни художници и са направили по-малко грешки при изобразяване на ходещи мамути и други бозайници.
Известният американски фотограф Едуард Мейбридж е издал многотомен труд за движението на животните, където са систематизирани даните, получени при изучаване на фотографии на ходещи или бягащи четвероноги. Тази работа е станала отправна точка за много учебни пособия по художествено изкуство и биомеханика.
Група учени от университета в Будапеща проверили доколко пещерните живописци са разбирали от устройството на животните, които рисували.
За целта те събрали повече снимки на скални рисунки и съвременна живопис и ги анализирали от гледна точка на движението на четириногите бозайници. Древните хора по-добре са рисували животните от съвремените художници.
Учените обясняват, че почти всички бозайници, с изключение на приматите, са разработили специална стратегия за движението при ходене. Обикновено животните отделят или докосват с крака земята при строга последователност. Първо прави крачка левия заден крак, след това левия преден и едва след това десния заден и десния преден. Такава последователност осигурява максимална стабилност на тялото в движение и не дава на четвероногите да паднат.
Оказало се, че древните художници са добре запознати с анатомията и механиката на движение на четириногите, които са нарисували. Според изчисленията на учените, пещерните живописци коректно са нарисували мамути и други животни до 54% от скалните рисунки.
От друга страна „конкурентите“ от Средновековието и Новото време са допуснали около 83,5% грешки в изображенията.
Учените предполагат, че подобна разлика в майсторството на съвремените и пещерните художници може да се обясни с това, че последните са ходили на лов за животни, които са изобразявали.
По всяка вероятност древните живописци дълго са наблюдавали движенията и анатомията на своите бъдещи жертви, знания които те пренесли в своите рисунки. Повечето от съвременни художници не са обременени от тези изисквания, което обяснява и големия брой грешки в работата им..

Един от най-известните привърженици на Движението за свободен софтуер Ричард Столман, в скорошно интервю, изрази становището за Apple и други търговски компании, които насърчават собственическия софтуер със затворен код. Според него, тези фирми умишлено се опитват да ограничат свободата на потребителите, преди всичко поради собствената си търговска изгода.
„Бих казал, че Движението за свободен софтуер е изминало около половината от желания път. Успяхме да изградим една голяма общност, но има още много какво да направя за компютърните потребители, „- каза Ричард Столман. – В тази борба, в Движението за свободен софтуер имаме сериозен враг. Тези компании са много силни. Те умело намират нови начини, за да контролират потребителите. В наше време, хора, които използват собственически софтуер – програми, изходен код, който е скрит, и които се разпространяват при условие на изключителните права на  собственика, почти сигурно ще използват злонамерен софтуер.“
Когато го попитали какво има в предвид под злонамерени функции, Ричард Столман казал: „Има три вида: шпиониране на потребителя, ограничение на потребителя и задни вратички. В операционната система Windows са встроени и трите. Microsoft може да инсталирате кръпка към вашия компютър, без да се иска разрешение. Flash Player има злонамерени характеристики, както и при много мобилни телефони.
Цифрови белезници са най-често разпространените злонамерени функции. Те ви ограничава в това, което можете да направите с данните от собствения си компютър. Apple, разбира се, разпространява най-много цифрови белезници в историята.
Ако хората не знаят за тези проблеми, те избират въз основа на непосредственото удобство и нищо повече. Така потребителите могат да бъдат притиснати дотолкова, че напълно да се откажат от свободата си, заради комбинация от удобни функции, поради външен натиск и ефекта на мрежата.
Защото, ако имате смелост ще признаете вредата, която те нанасят, а след това ще можете да отвърнете на удара. „

Този знак е получил своята форма неслучайно.
Той е разработен от британският художник Джералд Холтъм през 1959 г. за движението по ядрено разоръжавяне „Nuclear Disarmament“.
Холтън взел първите букви на тези думи N и D. Използвал семафорноте им значения, където N представлявало обърбато V, a D права линия.
Двата знака наложил един върху друг и така получил днешната форма на знака на мира.