Един млад монах изсипал парите от кутията за даренията на масата. Събрала се била доста голяма сума.
Монахът се засмял доволен и казал:
– Сега не можем да кажем като Петър: „Сребро и злато нямаме …“
Един стар монах не се стърпял и се обадил:
– Да, от „стани и ходи“ също се отучихме…..
В южната провинция Диарбекир са иззети последните 6 църкви и са били обявени за държавна собственост.
Администрацията на президента на Турция Реджеп Ердоган е завзела църковните имоти под предлог, че църковните сгради се нуждаят от реставрация след 10-те месеца гражданска война.
Били присвоени православни, католически и протестантски църкви, които са ценни културни, религиозни и исторически обекти. Възрастта на един от храмовете е от порядъка на 1700 години. Сега те са държавна собственост в страна, където 98 % от населението са мюсюлмани.
Решението за отчуждаването е издадено от Министерски съвет на страната на 25 март.
Трябва да се отбележи, че асирийски, арменски, халдейски и турските християни от тези църкви не са могли да присъстват на службите редовно през последните няколко години, поради сблъсъците на турските въоръжени сили с бунтовниците от Кюрдската работническа партия.
Решението на правителството за отчуждаване на тези имоти е предизвикало буря от възмущение в арменските, сирийски и халдейските общности, а редица църковни фондове се готвят да оспорят в съда действията на властите.
Правителството се оправдава и уверява, че не е имало религиозни мотиви, тъй като са били отчуждени и няколко джамии. Джамиите се финансират от държавата, а християнските църкви съществуват от частни дарение.
Ахмет Гувенер, пастор на протестантска църквата в Диарбекир, е уверен, че целта на отнемането на църква собственост, съвсем не е с цел опазването и възстановяването им. Той смята да подаде иск срещу действията на правителството от името на църквите. Ако турски съд отхвърли иска, той ще се обърне към Европейския съд по правата на човека.
Искът на църквите се подкрепя от асоциацията на адвокатите в Диарбекир, даже и от няколко местни служители.
Римската империя се бе разпростряла над много народи. На Тиберий му бе трудно да се справя със всички племена и националности, които обитаваха големите предели на империята му. Имаше доста трудности и проблеми с евреите.
Дълго време мисли по въпроса и един ден му дойде гениална идея. Той повика Пилат и му нареди:
– Издигни Назарянина на пиедестал над всички фалшиви месии преди него и дай доказателство на евреите, че той е техния истински Бог.
Пилат бе виждал Исус. Мълвата за Неговите чудеса се ширеше из пустинята като чума. За това Пилат много се изненада от думите на императора. Той не можеше да схване какво точно имаше предвид Тиберий.
– Това може да стане само със смъртта му, – продължи императорът, – по-точно с илюзия за смъртта му. Ще бъде чудо, което не можеш да постигнеш с лъжа и измама. Ще създадеш пълна илюзия у хората за неговото възкресение. Дайте му отвара от оная билка …. питай долу те ще ти кажат коя точно. Тя ще заблуди тълпата, че той е мъртъв, а всъщност ще бъде само дълбоко заспал. Ако начинанието ти е успешно, ще усмириш и най-големите неверници.
Пилат не можеше още да осъзнае идеята на Тиберий, за това само мълчеше.
– Трябва да сложим край на техните мечти и очаквания, – започна възторжено императорът. – Необходимо е да повярват, че той е дошъл. Вярата за появата му трябва да се разпръсне нашир и на длъж. Мълвата трябва да започне от сърцето на Ерусалим.
– И каква изгода ще получи Рим от това? – попита плахо Пилат.
– Вярата им, която проповядва примирение, нея ще я използваме срещу тях, – започна да обяснява Тиберий. – И ще се сдобием с благата им. Ние ще се присмиваме на вярата им, а в същото време ще прибираме тайно парите, които дават за дарения. Колкото по-силно почитат и се кланят на своя лъжебог, толкова по-слаби ще стават. Именно от тази им слабост ще се възползваме. И ще контролираме не само телата им, но и душите им.
Пилат кимна с глава и излезе. Той бе окуражен от дръзкия план на Тиберий. Осъзнаваше, че императорът смяташе чрез този човек, да укроти и повлияе на евреите.
За да създаде пълна илюзия за възкресението на Назарянина, Пилат нареди Исус да бъде жестоко бит пред очите на тълпата. Той самият не бе нужно да присъства на екзекуцията. Вместо това нареди на някои от елитната гвардия да довършат задачата.
Пилат бе доволен и очакваше вече да чуе за резултатите, за да докладва на Тиберий, когато при него влезе запъхтян войник и докладва:
– Назарянина умря.
– Как така нали трябваше само да бъде приспан? – разтрепера се Пилат.
– Изглежда докторът не е преценил правилното количество от отварата ….
Пилат вече не го слушаше, главата му бучеше: „По-далече от Тиберий. Ако узнае какво е станало, ще ме последва съдбата на Назарянина“.
И той хукна, нищо не каза и на жена си. Имаше желание само да се скрие някъде.
„На кого сега да има доверие. Никой не трябва да научи какво е станало. Иначе Тиберий ще ме извика и ще ме разпитва ….“
Паниката му растеше. Затвори се в една стая и така прекара три дена. Когато вече мислеше, че ще откачи от страх, при него дойде един от верните му хора и му съобщи:
– Назарянина станал и излязъл от гроба жив.
Пилат го гледаше изумен.
„Как е възможно, човек да се върне от смъртта? – Пилат се стъписа. – Нали видях засъхналите му рани. Тялото му беше студено. Когато допрях глава до гърдите му сърцето му не туптеше. Каква е тази неземна сила, която наистина го е измъкнала от смъртта? ….Не може да бъде ….“
Изведнъж ярка мисъл разтърси Пилат и той извика:
– Той е истинския Месия ….. Клавдия беше права ….
Как мислите дали Бог се влияе от това какви сме и какво можем? Едва ли! Дали сме войници, работници или интелектуалци, всички ние трябва да сме готови за война.
Дали Бог се влияе от това дали сме малко или малко? Вижте Той изпрати Гедеон с 300 човека на бой и те победиха. Издигна Самсон и той порази хиляда филистимци. Но ние предпочитаме да имаме човек, който да ни организира и пази.
Ето погледнете как е в църквата. Всички търсят свещеника, да ги пази от заблуда, да ги съветва, да се моли за тях, да им дава чувството за сигурност, да ги забавлява…И за това са готови да му заплащат с децатъците от заплатите и даренията си.
Според 1 Петрово 2:9 ние всички сме свещеници. Призовани сме всеки да извършим делото си. До кога ще чакаме на готово?
Време е за действие!
Педро Рейес е художник и сега живее в Мексико. Той е превърнал оръжията, конфискувани от мексиканските наркобарони и прехвърлени като дарения на мексиканското правителство, в музикални инструменти, в проекта „Imagine“. Рейес използва различни оръжия: револвери, пистолети, пушки, картечници и други, на стойност около $ 6,700.
– Трудно е да се обясни тази трансформация, тя е нещо повече от физическо превръщане, – казва художникът. – Важното е да се помни, че това оръжие е отнело живота на много хора. Това е като екзорсизъм, музиката премахва нечистото от тези оръжия и в същото време служи за своеобразен реквием на тези, които са загинали.
Към такъв необичаен стил в изкуството Рейес е бил подтикнат от положението в Мексико, където не стихват уличните боеве между силите на сигурността и наркомафията.