С какво Кадафи е бил по-лош, от тези, които го унищожиха. Ето какви предимства имаше страната му, когато той беше на власт:
1. Бензинът е бил по–евтин от водата. 1 литър бензин е струвал 0,14 $.
2. На младоженците са се подарявали 64 000 $  за покупка на квартира.
3. Образованието и медицината са били напълно безплатни.
4. На всеки член от семейството държавата е плащала по 1 000 $ субсидии годишно.
5. Обезщетенията за безработица са били 730 $.
6. Той е закрил военните бази на НАТО.
7. Заплатата на една медицинска сестра е била 1000 $.
8. За всяко новородено са изплащани по 7 000 $.
9. За откриване на личен бизнес се е давала еднократна помощ от  20 000 $.
10. Големите данъци и налози са забранени.
11 . БВП на глава от населението е $ 14,192.
12. Образование и обучение в чужбина за били за сметка на държавата.
13. Верига магазини са продавали на символични цени основните хранителни продукти за многодетни семейства .
14. За продажбата на продукти  с изтекъл срок за годност са се налагали големи глоби и нарушителите били задържани от специална полицията.
15. Част от аптеките са пускали безплатен лекарства.
16. За фалшифицирането на лекарства се е предвиждало смъртното наказание.
17. Наеми не е имало.
18. Населението не е плащало консумираната енергия.
19. Продажбата и консумацията на алкохол е била забранена.
20. Не са се отпускали кредити за покупка на кола и апартамент, защото никой не е имал интерес от това.
21. Услуги за недвижими имоти са били забранени.
22. Закупуването на автомобил до 50 % са били изплащани от държавата.
23. Когато е бил на власт, той е изгонил от страната международните корпорация.
Само при Муамар негрите в южната част на Либия са придобили човешките си права.
През четиридесет години на властване на Кадафи, населението на Либия се е утроило.
Продължителност на живота в страната се е увеличил от 51,5 на 74,5 години.
Кадафи бил решил да оттегли Либия от международната банкова система и примера му искали да последват още 12 арабски страни.

Сомалийски емигрант пристигнал в Берлин. Той спрял първия човек, който вижда и му казал:
– Благодаря ви, господине. В Германия ми позволиха да живея. Тази страна ми даде подслон, пари за храна, безплатно медицинско обслужване, безплатно образование и никакви данъци.
Минувачът казал:
– Вие грешите, аз съм афганистанец.
По-нататък мъжът срещнал друг човек и му казал:
– Благодаря ви, че Германия е такава красива страна!… и т.н.
Човекът казал:
– Аз не съм германец, аз съм от Ирак.
Новодошлият продължил нататък. На следващия срещнат разтърсил ръката и казал:
– Благодаря ви за прекрасната Германия!
Човекът вдигнал ръце и казал:
– Аз съм от Пакистан, а не от Германия.
Накрая емигрантът видял една мила дама и я попитал:
– Вие германка ли сте?
Тя отговорила:
– Не, аз съм от Индия.
Озадачен сомалиецът я попитал:
– А къде са германците тогава?
Индийката погледнала часовника си и казала:
– Навярно на работа….?!

През 1917 г. в популярното издание  „New York Evening Mail“ се появила фалшива история за появата на ваните в САЩ, написана от журналиста Хенри Менкен, за да се демонстрира как леко може да се заблуди обществеността чрез медиите.
В статията се цитирали „факти“ как в САЩ неохотно се приемала появата на вани в средата на 19-ти век. Къпането във вана официално се приемало за нездравословно и във връзка с това, процедури извършвани в нея, били обложени с драконовски данъци или нацяло били забранени.
Въпреки недостоверността на информацията, представена във вестника, тя широки се цитирала в различни публикации и дори сериозни научни доклади.
Осем години по-късно Менкен се самоизобличил в лъжа относно пуснатата информация, но това не накърнило репутацията на фалшивите банни истории.
Например, през 1952 г. в речта си за здравеопазването, президента Труман цитирал статията на Менкен, а през 2004 г. “ Washington Post “ разкрил фалшивия факт в колонката “ Обзалагам се, че не знаех, че … “ .

Този император започнал управлението си добре. Отменил накои строги закони, свързани с оскърбяването на величествата. Изплатил дълговете на предишните императори. Намалил данъците.

Осем месеца след като станал император, заболял вероятно от енцефалит, органично повреждане на мозъка. След това поведението на Калигула се изменило.

Той принудил някои от своите роднини да се самоубият, а други издигнал на власт. Започнал да се готви за поход срещу Британия.

Калигула построил мраморна конюшна на своя любим кон. Вътре поставил стол и легло, които, разбира се, конят никога не използвал.

Веднъж императорът заповядал на стражата да свали хората от първите пет реда на амфитеатъра, които наблюдавали боя на лъвовете, на самата арена. Там те били разкъсани след като било заповядано да се пуснат още лъвове.

Калигула използвал хората за собствено удоволствие и усъвършенствувал мъченията си спрямо тях. Той допускал извратени удоволствия. Имал интимни отношения със собствените си сестри. Провеждал множество пиршества и игри.

Накрая успели да убият Калигула, след редица неуспешни заговора.

Някои смятат, че свободата, която желаят ще дойде наготово отвън. Убедени са, че ако можеха да плащат по-малки данъци, имат само един съсед, който да не ги безпокои или ги управлява човек, на когото биха се доверили, света ще се промени и те ще бъдат щастливи. Но те жестоко се заблуждават.
Истинското освобождение винаги идва от вътре. Външната промяна е второстепенна, защото е лишена от главното.
Човек мечтае за това, което не притежава, гневи се, когато го победят и се въвличат в спорове, които понякога опират до ножа.
Все повече се убеждавам, че няма щастие без вътрешна свобода. Без вътрешно освобождение, външното се свежда до думи, които водят до измамни надежди и огромно желание да притежаваме….., което никога няма да бъде задоволено.
И така преследвайки щастието със същия успех, с който можем да уловим вятъра, присъстваме бавно в живота си, докато той свърши и накрая се оказва, че се е превърнал в шепа пепел.