Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.

Един мъдрец узнал, че града им ще бъде нападнат, благодарение на умението си да предвижда. Той споделил това със съседа си, който бил честен и не се изкушавал в светските дела.
– Сигурен съм, че си прав, – казал съседа. – Ти трябва да отидеш и да разкажеш това на губернатора на града. Но за да ти повярват, кажи, че си го научил не с помощта на мъдростта, а на астрологията.
Мъдрецът се вслушал в предупреждението на съседа, били взети необходимите мерки и градът бил спасен.
Не е ли странно, че хората са склонни да вярват на всяка измишльотина и небивалица, но не и на истината?

Това е съвременна вещица, живееща и процъфтяваща в наши дни. През 1977 г. е удостоена с официалното име „вещица от Салем“ от губернатора на Масачузетс.
Когато била на шест години Лори поразявала възрастните със своите откровения. Тя казвала, че всичко това й разказвал някакъв „глас“. На 14 години тя отишла в Бостън., където се срещнала с две вещици, които са забелязали в момичето истински дар в окултните науки. Те започнали да я обучават на всичко, което е необходимо да знае една вещица.
Лори се оказала много смела и в края на 1960 г. решила открито да заяви, че тя е вещица.
Кабот започнала да носи дълги черни дрехи и други ритуални украшения. Първоначално й се присмивали, но се боели от нея и накрая привикнали с нейното присъствие.
Лори се преместила от Салем в Масачузетс  и започнала да учи хората да гадаят на картите Таро. Успоредно с това, благодарение на ясновидството си помагала на полицията да разкрива заплетени престъпления. Виждайки аурата на човека правела диагностика на заболяването му.
По-късно основала „Лига за обществено признаване на вещиците“.
Тя е написала книгата „Силата на вещиците“, където разкрива предназначението на вещиците.

Бившият губернатор на Ровенска област Василий Червоний, бивш комсомолски секретар, депутат от Върховната Рада на Украйна, казашки атаман, ръководител на организацията Народна ръка, се борил срещу Руската църква. Както е известно в Украйна имало църковен разкол. Някои свещеници от Украинската православна църква възразили против Московската патриаршия. Те заявили, че се подчиняват само на Киевският патриарх.
Червоний бил добре известен за това и повел борба срещу свещениците, които не искали да се подчиняват в Киев. Казаците му нахлували в храмовете, избивали свещениците, а членовете на семействата им изгонвали на улицата.
Тогава руския патриарх Кирил решил да посети Украйна. Червоний публично заявил, че няма да го пусне на родна земя и наредил на своите поддръжници да съберат народа и да срещнат патриарха с колове и тояги.
На следващия ден Червоний заедно с приятели излязъл на екскурзия сред природата. Изведнъж се разразила силна буря. Мълния ударила Червоний. Бързо го откарали в интензивното отделение… , но не успели да го спасят …
Патриарх Кирил пристигнал благополучно на украинската земя, в тълпата имало само малка част от агресивно настроените. Останалите били деморализирани след смъртта на своя лидер …

В света има множество необичайни статуи и паметници, но всички се намират в нормално вертикално положение.
Необичаен паметник може да се направи много лесно. Достатъчно е да вземете, които и да е и да ги обърнете обратно, надолу с главата. Така по-добре се вижда и дълго се помни.
Австралийският скулптор от Мелбърн Чарлз Роб е създал обърнат паметник на значителна фигура по време на колонизацията, първият вице губернатор на колонията Виктория Чарлз Ла Троуб.
Ла Троуб е заемал този пост от 1839г. до 1854г. и е помогнал за създаването на Кралската Ботаническа Градина, библиотеки, музея на Виктория, Националната Галерия и Университета в Мелбърн.
Разбира се, Роб никога не докосвал съществуващите паметници и не ги е обръщал, а е създал свой собствен, като е използвал композитни материали. Неговата цел била сериозна и благородна. Да въплъти в необикновения паметник необходимата почит към великия си съотечественик и едновременно с това да критикува ценностната система на обществото, която наводнява града с безсмислени монументи, но забравя да увековечи действително значимите фигури и моменти от историята.
Паметникът е представен на изложбата Making Melbourne през 2007г. Той предизвикал смесени отзиви. Някои смятали, че това е оригинално и смело, а други видели в него оскърбление на паметта на човека.
Въпреки всичко, паметникът бил инсталиран, което означава, че Роб е достигнал целта си.
Сега паметникът се намира в кампуса на Университета „Ла Троуб“ в областта Бандора, Мелбърн.