В скалистите планини на Северна Америка има скала, която наричат „Разделение“. Тук дъждовната вода се разделя. Една част от нея се стича по източната страна на планината, попада в река Мисури, която се влива в Мисисипи, а тя на свой ред се влива в Мексиканския залив и губи водите си в Атлантическия океан. Другата част се стича от към западната страна на планината и си проправя път към река Колумбия, която отнася водите си в Тихия океан.
По такъв начин водата, която е била разделена на малки части на самия връх, впоследствие е разделена на разстояние повече от пет хиляди километра и течала в съвършено противоположна посока.
Всеки грях е такава скала на разделение. Първоначално той е само като клин между нас и Бога. но скоро се уголемява и стига толкова далеко, колкото е изтока от запада.
Колкото и малък да е греха, то е пагубно семе, от което може да прорасте голямо зло. То е също като семената на отровните растения, те са малки, но плодовете им са смъртоносни.
Така например, склонността да слушаш насмешки и клевети за другите, първоначално ти изглежда само като на шега, но след това това се превръща в привичка за сарказъм, клюки и сплетни.
Всеки престъпник в началото е невинен. Първата крачка на порока му е незабележим, но ако той не го остави, това ще послужи за начало на ужасни престъпления.
Грехът е като огън, с който не трябва да си играем.
Отсечете, отделете всичко това, което ви отделя от Бога, докато е време, връщането е много трудно, а понякога и необратимо.

Една малка капка течност или една песъчинка не привлича вниманието ни. Но от водните капки се образуват океаните, моретата и езерата, а от отделните песъчинки земята. Препълнени могат да потопят голям кораб.

Малките снежинки по отделно са леки като перца, но събрани в голямо количество пленяват уморения пътник и го лишават от живот. Снежните лавини разрушават и засипват цели селища.

Малка котва одържа кораба, а неголямото кормило го управлява.

Съществуват малки грехове, които събрани заедно отнемат живота на човека.

Ако съгреши някой веднъж на час, за една година той ще направи осем хиляди шестстотин и четиридесет грехове, а за някои хора цели дни са изпълнени с грехове.

Грехът не остава сам. Когато някой съгреши, първата му мисъл е как да скрие от другите това. А когато греха се разкрие, следващата мисъл е, как да се оправдае. Търсейки извинение за греха човек използва лъжа, измама, изопачаване на факти, тълкуване на думи, обстоятелства, объркване. По този начин, зад грях неизменно следват цяла плеада от други грехове и беззакония, защото грехът има свойството да се плоди и размножава.

Грехът е мрачен лабиринт, от който трудно се излиза. Това е товар, който може да се отстрани само от Бога.

Много от нас възприемат християнството като съвкупност от идеи, но това не е така.
Ако апостолите бяха останали в същото състояние, в което са били между Възнесението и Педесятница, светът никога нямаше да чуе Благата вест. Те нямаше  да гонят бесове, да изцеряват болни, да освобождават…, ако не са били в единство със Святия Дух.
Днес вярата ни е отслабнала, слабо свидетелстваме, защото ръцете ни и краката ни са вързани от греховете ни. Така в нас не остава почти никаква християнска радост.
Четейки Деянията на апостолите усещаме, че животът ни не е като техния. Защо е така? Защото живеем без Святия Дух. Ние сме плахи и съмняващи се като апостолите преди Педесятница.
Но погледнете, край нас има хора, които светят с вътрешната си светлина. Те радостно преодоляват всички жизнени трудности. Не остават дълго опечалени. Защо?
Защото имат жива динамична връзка със Святия Божий Дух.
Ако животът ни не е изпълнен със Святия Дух, той е безцелен.

Веднъж при един равин дошъл търговец. Той искал равина да го благослови, защото работите му не вървели, както трябва.

– Няма беда без грях, – казал равинът. – Откажи се от греховете си и Всевишния ще се смили над теб.

– И какво излиза накрая? – попитал търговецът.

И той разказал какво му се е случило.

– Веднъж ходих при друг човек, който също почиташе Бога. Признах му, че съм закупил изгодно крадена стока и когато дойдоха полицаите в района аз се изплаших. Тогава той ми каза: „Не бой се. Те няма да търсят у теб.“ И действително полицаите отминаха дома ми. Мисля сега и разбирам по какво се отличаваш от него. Той знаеше, че съм съгрешил, но не ме укори за греховете ми, а ти не знаеш, че съм съгрешил, а каза: „Откажи се от греховете си!“

Равинът се опитал да обясни на госта си, че към Бога можем да се приближим не само като изучаваме словото му, но и като го практикуваме, за да постъпваме правилно.

Древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. В древността е възможно да е било така, но днес леко ще се заблудиш на кое да е кръстовище. Пътят, по които вървиш, може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрият начин да стигнеш до целта е да се обърнеш към надеждна пътна карта или да попиташ някой, който знае верния път.

Не всички пътища водят към Бога, както някои мислят. Съществуват пътни заграждения, които не дават на човек да достигне до Бога. Такава преграда е греха. Но Бог ни е дал пътна карта, това е Библията. Той ни е дал и Този, който знае пътя и може да ни го открие – Исус Христос.

Исус не е казал: „Аз съм един от пътищта към Бога“, а „Аз съм пътят….“. Това не е  високомерие, ограниченост и недостатък, това е  истина. Защото Христос слезе от небесата, за да плати нашият грях. Следвайте Христос и никога няма да се заблудите.