Веднъж на пазарния площад в Краков кралският шут отишъл при една търговка на грънци. Заплатил ѝ всички съдове и ѝ казал:
– Скоро ще тръгна, а ти ме следи. Когато замахна с кърпичката си, разбий всичките си стомни и гърнета.
Около шута винаги се събирала тълпа от зяпачи. Той изчакал докато се набере повече народ и започнал да се хвали:
– Аз съм магьосник и вълшебник.
Хората недоверчиво поклащали глава и му се присмивали, но шутът продължил:
– Не вярвате ли? Даже кърпичката ми е вълшебна. Само да замахна с нея, – направил вид, че се замисля, – на пример, коя да е търговка на грънци ще счупи всичките си съдове.
Тълпата започнала силно да се смее. Тогава той махнал с кърпичката си невъзмутимо. Изведнъж, се чул звън, последван от грохот. Една търговка, като обезумяла, правела на парчета цялата си стока от глинени съдове.
Тълпата рязко замлъкнала. Във въздуха увиснала напрегната тишина. Всички били зашеметени.
Шутът не издържал и силно се разсмял, след което небрежно добавил:
– По принцип това може да го направи всеки, който предварително е платил на търговката.
И спокойно напуснал площада.

В баснята на Крилов „Обоз“ се разказва за два коня, превозващи грънци, слизащи по стремен хълм. Първия кон много бавно, но сигурно успял благополучно да стигне в долината без да строши нито един съд. А вторият му се присмивал, че бил муден като рак. Той се пъчел, че без да се бави ще свали товара си долу, но резултата бил плачевен. Не останал нито еди здрав съд, целия товар отишъл в канавката. И баснята завършва с думите, че този, който се присмива на другия има същата слабост, но когато се заеме със същата работа я прави два пъти по-зле.

Въздържането, да обвинявате и хулите някого, е скъпоценно умение. Ако вие сте правели нещо добре, то не се присмивайте на други, че не успяват да го правят като вас. Не се хвалете предварително, че можете да направите нещо по-добре от друг, важното е краят да бъде успешен.

Гърците определят думата „самохвалство“, като качество, което човек претендира, че има, а всъщност не притежава. Теофраст има изследване на характера на такъв човек. За него това е човек с големи претенции. Той се хвали с търговски сделки, които съществуват само в неговата глава; с връзките си с влиятелни хора, които никога не е имал; благотворителност и обществени заслуги, които никога не е извършвал и никога не е заслужавал. За дома, в който живее такъв човек казва, че е много малък за него и той трябва да си купи по-голям.

Самохвалството е лоша препоръка. Похвалата е добра, когато идва от чужда уста и е искрена.

Самохвалството и мъдростта са несъвместими.