Всички родители обичат децата си и са готови да общуват с тях, когато са свободни, но нещата не винаги стават така, както ги искаме.

Например, ако главата на семейството се върне в къщи от работа изморен, то изобщо не му е до игри. Обикновено му се иска малко да полежи. За да се излезе от такава ситуация ти е необходима фанелка за игра Pley Mat.

Измореният баща само трябва да облече тениската и удобно да легне на дивана или на пода.

Pley Mat са фанелки, на които са принтирани интересни модели за игри. Ако бащата не е в състояние да играе с децата си на площадката, то тази тениска може да му помогне до някъде.

На нея са изобразени стилизирани пътни карти, по които може да се пътешества на малки коли играчки.

Докато децата си играят, таткото може да си подремне. В същото време той ще получи и масаж от колелетата на движещете се коли играчки.

Истината е, че ако децата си устроят надбягвания или аварии, вместо масаж могат да се получат редица синини.

Тази фанелка е измислена от дизайнерката Besky Thada, която е майка на малко момченце, което само й е подсказало тази идея.

Тези тениски могат да се използват и от майките, но гърбовете на бащите са по-широки и върху тях има повече пространство за увлекателни пътешествия.

И все пак не забравяйте, че децата се нуждаят най-много от живо общение.

Канадски учени провели изследване и установили, че успеха на лечението зависи до голяма степен от участието, което демонстрира лекарят на пациента.

В рамките на изследването специалисти от Университета по физиотерапия Алберта, разделили повече от сто пациента със заболявания на гърба на четири групи.

С част от пациентите лекарят изобщо не общувал, с друга част едва говорели, трета част получила психологическа подкрепа. Освен това някои пациенти са получили лечение, а други плацебо, но не знаели за него.

Установено е, че най-добри резултати са постигнати при пациенти, които са получили реално лечение и подкрепа от лекари. Благодарение на общението с физиотерапевти те са се чувствали значително по-добре в сравнение с останалите.

Ако се окажете в падащ асансьор, най-добрата стратегия, за да увеличите шансовете си да оцелеете, е да легнете по гръб и да се постараете да заемете колкото се може по-голяма площ от пода.

Така силата на удара ще бъде максимално разпределена по повърхността на тялото.

Разпространено е мнението, че просто трябва да подскочиш по време на удара, но това е заблуждение.

Можеш ли точно да уцелиш момента на сблъсъка и да скочиш, с такава скорост, с каквато пада асансьора?

Веднъж в дома на Глинка се събрали приятели. На трите рояла, които се намирали в гостната на композитора, решили заедно да свирят произведения на Бетховен.

Трябва да отбележим, че те много обичали музиката на Бетховен, но били дилетанти.

След пет минути Глинка сложил ръка зад гърба си и започнал нервно да крачи в салона.

– Михаил Иванович какво ви е? Защо така пристъпяте напред-назад? – попитал един от музициращите гости.

– Така не може, господа, – възкликнал Глинка отчаян. – От половин час изтезавате и без това нещастния Бетховен. Имайте милост! Бетховен никога не е писал, вашите импровизации.

–

Един човек поискал да вземе участие в строежа на храм, но бил беден и не можел да даде нищо за това. Желанието му било искрено и той започнал да търси изход.

За целта се отправил в планината, за да избере добър гранитен камък за строежа. След това той отделил време за да го откърти, издяла и полира.

Дарът бил готов, но никой не се съгласявал да откара този тежък камък за малко пари, а за повече той нямал възможност.

Когато съвсем се отчаял при него дошли четирима  малки, хилави мъже и му казли:

– Съгласни сме да преместим камъка за половин пара. Само, че камъка ще го качим на гърба ти и ще го подържаме от четирите му края.

– Но той е толкова тежък и ще ме смаже. Хората ще ми се смеят, – казал човекът.

– Ти за хората ли правиш това или заради Бога? – попитали мъжете.

– Разбира се, че за Бога, – заявил твърдо човекът.

Повдигнали камъкът на гърба му, но ……. колко странно той изобщо не го усещал. Така стигнал до строежа на храма. Когато се обърнал да благодари на малките мъже край себе си, не видял никой.

Така става със всеки от нас в живота. Искаме да направим нещо хубаво, но се страхуваме от това, какво ще кажат хората около нас. Но ако преодолеем страха, помощници винаги ще се намерят.