Група изследователи от Холандия и САЩ получи метаматериал, в която фазовата скоростта на светлината е близо до нула, а коефициента на пречупване е отрицателен. Учените твърдят, че тяхната разработка е първият триизмерен метаматериал, който демонстрира подобни свойства за видимата светлина.
За да направят такъв модел, с необикновени свойства, учените са използвали структура, чиито елементи са значително по-малки от дължината на вълната на излъчване. За целта на повърхността на експериментална пластинка от силициев нитрид учените са нанесли серия от паралелни писти от сребро.  Те се получават чрез отлагане на пари.
Създадената подредена структура, е довело до появата на теоретично прогнозирания ефект през 1967 г. от Виктор Веселаго. Фазовата скорост на светлината , т.е. скоростта, с която се движат гребените и дъната на вълната на светлината, но не и скоростта, с която се предава енергия, в материала спада почти до нула. За 400 нанометра, които светлината минава в образеца, нейната фаза се премества с 90 градуса, което е една четвърт от дължина на вълната. Измерванията показват спад в диелектрична константа до нула или по-надолу, освен това материала е достатъчно прозрачен и работи в видимата светлина с дължина на вълната от 400 нанометра.
Метаматериалите с отрицателен коефициент на пречупване реализират редица недостижими в обикновената оптика ефекти.  Авторите смятат, че новата разработка ще увеличи ефективността на светодиодите,  както и ще помогне да се създадат устройства, които по определен начина ще изменят зададения образ на вълновия фронт на светлинния сигнал, това е от съществено значение в оптоелектронните системи.
Най-известният пример за манипулиране на формата на вълна е „мантия невидимка „, която компенсира скриването на внесени обекти с изкривяване на електромагнитните вълни. Създаването на такова наметало за маскировка на по-големи обекти се усложнява от подбора на коригираният режим на вълновия фронт. Аналогичен подход, е спомогнал да се разработи начин за намаляване на сеизмичните колебания на сгради.  Повечето модерни метаматериали работа чрез микровълнови или с акустични вълни. За видимата светлина произвеждането на метаматериали е много по- трудно поради по-малкия размер на желаната структура, за това тези материали са много по-малко разпространени.

Денят преваляше и слънцето скоро щеше да скрие и последните си лъчи, които от срам, че закъсняваха, обагриха околните облаци в червено.
Група младежи стояха край един стар склад. Разговаряха по групички. Бяха им обещали, камион за разтоварване и пари веднага на ръка след свършване на работата. Като става дума за разтоварване не си мислете, че групата бе специално подбрана. Тя съвсем не се състоеше само от яки и силни момчета. Само двама се открояваха с масивната си мускулатура, сякаш бяха излезли от някоя древна Олимпиада, където преди минути са премервали силите си. Те обикаляха наперено и пъчеха „напомпените“ си тела.
Две момчета малко в страни от групичките нещо се побутваха и весело се смееха.
– Виж го тоя Перколес, – каза едното от тях, сочейки показващия мускулите си младеж наблизо край тях.
Навярно имаше предвид легендарния Херкулес от гръцката митология, като бе вмъкнал само малка добавка, за да подчертае дразнещото го перчене на младежа.
Другия се засмя и посочи с ръка едно високо, мършаво момче:
– Не знам за този, но виж онзи Хер Кокалес – каза той на приятеля си, имитирайки умението му да изменя името на Херкулес в зависимост от човека насреща.
Изведнъж едно от момчетата извика:
– Какво прави този малчо тук? Каква работа може да се очаква от него?
– Остави го, той е втора употреба, – засмя се един дебеланко и намигна на останалите.
Така и не се разбра, какво точно имаше в предвид пълното момче. Дали не приемаха сериозно работата му или че беше толкова дребен, та не очакваха да свърши кой знае колко работа.
Закачките и подмятанията продължиха, докато дойде камиона.
В тази надпревара между кашони, щайги и напрегнати момчешки тела се отличиха Хер Кокалес и онова невзрачно момче „втора употреба“. „Перколесите“ се криеха в настъпващата нощ и носеха по нещо от време на време, колкото да се каже, че и те са работили.
Сила се доказва, не чрез показност, а с истински дела.

Жител на Колорадо е могъл да оцелее в наводнен автомобил, където малка въздушна възглавница в купето му дала възможност да диша. Божия милост и благодат.
При опустошителните наводнения в Колорадо, автомобил, в който шофирал Рой Ортиз, бил отнесен в едно езеро заедно с други коли от шосето. Ортиз се оказал затворен в затопления си автомобил два часа, докато не го извадили спасителите.
Докато бил в автомобила си Рой намерил въздушната възглавница, която му помогнала да диша цели два часа. Времето, през което очаквал да го извадят от водата му се сторило цяла вечност.
Разбира се той бил много уплашен, но до като чакал се молил на Бога и пеел. Надявал се, че от службата за спешна помощ, на които успял да позвъни, ще пристигнат преди автомобила да се напълни с вода.
Когато след два часа спасителите могли да се доберат до Ортиз, те се съмнявали, че още е жив, но когато чули виковете му за помощ, разбили стъклото и му помогнали да излезе от потъналия автомобил.
Джон Кук, един от спасителната група, която извадила Ортиз казал, че това е цяло чудо да го намерят жив след два часа.

Всеки човек си има свой набор от суеверия и той не се старае да ги променя през целия си живот. Понякога се случва към този набор да се прибавят и нови суеверия. Хора, които са привикнали да живеят в условията на десетки и хиляди суеверия, обикновено са осигурени със всичко необходимо в живота. Те имат стабилна работа, дом, семейство и съвсем не лош доход. Те са готови да правят какви ли не странни неща, за да постигнат по-голямо благополучие, страхувайки се да не загубят това, което имат.
Има специална група хора, която се отнасят с голямо уважение към суеверията. Такива  са спортистите. Ако един спортист преди състезание е направил нещо и след това е победил, това действие се повтаря преди всеки старт.
Например известната фигуристка Мария Бутирска преди да излезе на леда слага в устата си парче лимон. Тя казала, че е прочела колко много може да й помогне витамин С и за това решила преди всеки старт да употребява цитрусови плодове.
Елена Исинбаева имала странен ритуал. Тя се пъхала под килим преди овчарския си скок на височина, но това не й пречело да спечели поредния си медал.
Обикновените хора също вярват в суеверия. Класическото вярване е, че ако черна котка ти пресече пътя, няма да ти върви. Но има и хора, които вярват, че суеверията са глупости, които само пречат на нормалния живот на човека.
Много психолози предлагат, поради нарастващия брой суеверия, да се говори открито за тях, за да се избегне появата на много комплексирани личности. Тези комплекси не трябва да определят поведението на човека и да го правят роб на обстоятелствата.

Това е разработка на международна група от учени в Калифорнийския университет в Сан Диего и федералното политехническо училище в Лозана, Швейцария.

Лещата позволява да се разгледат отдалечени обекти, все едно се гледа през обектив на фотоапарат или театрален бинокъл. Коефициентът на увеличение на лещата е 2,8х.

Лещата може да работи в два режима. При обикновения режим тя пропуска светлина през централната зона и попада в най-чувствителната част на зеницата. В режим на „увеличение“ светлината се пречупва през рефлекторите по периметъра на лещата и попада в края на зеницата. Зоната в края на зеницата има снижена чувствителност, а увеличението от 2,8х не позволява да се разгледат подробно детайлите на обектите. Така изглежда стандартното и увеличено изображение в реални условия.

Тези контактни лещи са създадени предимно за по-възрастни хора, при които е намалена чувствителността в  централната зона на зеницата, така нареченото „старческо късогледство“. А в същото време чувствителността в периферната зона си остава достатъчно висока.