Геостратегията или още географската стратегия е политическа наука, определяща средствата и методите за постигане целите на една държава или съюз от държави.  По-точно поддържането и увеличаването силата на държавата или този съюз при неблагоприятни пазарни условия. Целта е да се сведат до минимум щетите и да се възстанови първоначалното състояние на държавата или съюза преди кризата.
Геостратегията е категория за обществото, икономиката, политиката, националната култура, военната мощ и други стратегически елементи. Тя разглежда и отчита стратегическия потенциал на други държави, като ги разделя на потенциални съюзници, противници или неутрални. Взема под внимание стратегическите свойства на географската среда, в която геостратегията се реализира.
В йерархията на политическата наука тя заема подчинено положение по отношение на политиката и геополитиката. Необходим компонент и неразделна част от геостратегията е национална стратегия и стратегическо географско разположение.
Обикновено с геополитика и геостратегия се занимава група създадена по аналогия на изследователските центрове във Великобритания и САЩ.

В северната част на Мианмар, в подножието на Хималаите, живее малка етническа група тарон.
Тези хора често са наричани азиатски пигмеи, тъй като средния ръст на възрастен човек е около 130 сантиметра.
Заради честите родствени бракове, почти всичките деца на тази група се раждали с дефекти. За това преди няколко десетилетия старейшините забранили браковете вътре в племето.
Отчитайки трудния достъп до района, в който живее племето тарон, това решение е равнозначно на доброволно съгласие за измиране и изчезването на тази група от хора.
До днес са останали по-малко от 10 чистокръвни представители на тарон.

Група изследователи от Холандия и САЩ получи метаматериал, в която фазовата скоростта на светлината е близо до нула, а коефициента на пречупване е отрицателен. Учените твърдят, че тяхната разработка е първият триизмерен метаматериал, който демонстрира подобни свойства за видимата светлина.
За да направят такъв модел, с необикновени свойства, учените са използвали структура, чиито елементи са значително по-малки от дължината на вълната на излъчване. За целта на повърхността на експериментална пластинка от силициев нитрид учените са нанесли серия от паралелни писти от сребро.  Те се получават чрез отлагане на пари.
Създадената подредена структура, е довело до появата на теоретично прогнозирания ефект през 1967 г. от Виктор Веселаго. Фазовата скорост на светлината , т.е. скоростта, с която се движат гребените и дъната на вълната на светлината, но не и скоростта, с която се предава енергия, в материала спада почти до нула. За 400 нанометра, които светлината минава в образеца, нейната фаза се премества с 90 градуса, което е една четвърт от дължина на вълната. Измерванията показват спад в диелектрична константа до нула или по-надолу, освен това материала е достатъчно прозрачен и работи в видимата светлина с дължина на вълната от 400 нанометра.
Метаматериалите с отрицателен коефициент на пречупване реализират редица недостижими в обикновената оптика ефекти.  Авторите смятат, че новата разработка ще увеличи ефективността на светодиодите,  както и ще помогне да се създадат устройства, които по определен начина ще изменят зададения образ на вълновия фронт на светлинния сигнал, това е от съществено значение в оптоелектронните системи.
Най-известният пример за манипулиране на формата на вълна е „мантия невидимка „, която компенсира скриването на внесени обекти с изкривяване на електромагнитните вълни. Създаването на такова наметало за маскировка на по-големи обекти се усложнява от подбора на коригираният режим на вълновия фронт. Аналогичен подход, е спомогнал да се разработи начин за намаляване на сеизмичните колебания на сгради.  Повечето модерни метаматериали работа чрез микровълнови или с акустични вълни. За видимата светлина произвеждането на метаматериали е много по- трудно поради по-малкия размер на желаната структура, за това тези материали са много по-малко разпространени.

Денят преваляше и слънцето скоро щеше да скрие и последните си лъчи, които от срам, че закъсняваха, обагриха околните облаци в червено.
Група младежи стояха край един стар склад. Разговаряха по групички. Бяха им обещали, камион за разтоварване и пари веднага на ръка след свършване на работата. Като става дума за разтоварване не си мислете, че групата бе специално подбрана. Тя съвсем не се състоеше само от яки и силни момчета. Само двама се открояваха с масивната си мускулатура, сякаш бяха излезли от някоя древна Олимпиада, където преди минути са премервали силите си. Те обикаляха наперено и пъчеха „напомпените“ си тела.
Две момчета малко в страни от групичките нещо се побутваха и весело се смееха.
– Виж го тоя Перколес, – каза едното от тях, сочейки показващия мускулите си младеж наблизо край тях.
Навярно имаше предвид легендарния Херкулес от гръцката митология, като бе вмъкнал само малка добавка, за да подчертае дразнещото го перчене на младежа.
Другия се засмя и посочи с ръка едно високо, мършаво момче:
– Не знам за този, но виж онзи Хер Кокалес – каза той на приятеля си, имитирайки умението му да изменя името на Херкулес в зависимост от човека насреща.
Изведнъж едно от момчетата извика:
– Какво прави този малчо тук? Каква работа може да се очаква от него?
– Остави го, той е втора употреба, – засмя се един дебеланко и намигна на останалите.
Така и не се разбра, какво точно имаше в предвид пълното момче. Дали не приемаха сериозно работата му или че беше толкова дребен, та не очакваха да свърши кой знае колко работа.
Закачките и подмятанията продължиха, докато дойде камиона.
В тази надпревара между кашони, щайги и напрегнати момчешки тела се отличиха Хер Кокалес и онова невзрачно момче „втора употреба“. „Перколесите“ се криеха в настъпващата нощ и носеха по нещо от време на време, колкото да се каже, че и те са работили.
Сила се доказва, не чрез показност, а с истински дела.

Жител на Колорадо е могъл да оцелее в наводнен автомобил, където малка въздушна възглавница в купето му дала възможност да диша. Божия милост и благодат.
При опустошителните наводнения в Колорадо, автомобил, в който шофирал Рой Ортиз, бил отнесен в едно езеро заедно с други коли от шосето. Ортиз се оказал затворен в затопления си автомобил два часа, докато не го извадили спасителите.
Докато бил в автомобила си Рой намерил въздушната възглавница, която му помогнала да диша цели два часа. Времето, през което очаквал да го извадят от водата му се сторило цяла вечност.
Разбира се той бил много уплашен, но до като чакал се молил на Бога и пеел. Надявал се, че от службата за спешна помощ, на които успял да позвъни, ще пристигнат преди автомобила да се напълни с вода.
Когато след два часа спасителите могли да се доберат до Ортиз, те се съмнявали, че още е жив, но когато чули виковете му за помощ, разбили стъклото и му помогнали да излезе от потъналия автомобил.
Джон Кук, един от спасителната група, която извадила Ортиз казал, че това е цяло чудо да го намерят жив след два часа.