Археолози, извършващи разкопки в гробница на мястото на неолитното селище Цзяху в централната част на Китай, са намерени три флейти направени от кухи кости на птици.
Учените предполагат, че намерената находка, доказва, че хората са музицирали в това селище доста отдавна. Точната възраст на намерените флейти е неизвестен.
Според археолозите, водещи разкопките, откритите флейти до момента, са най-старите седем степенни музикални инструменти, намерени до сега.

Предполага се, че Нюгрейндж е  най-старата известна праисторическа структура в цялата Ирландия. Тя е построена от пръст, камъни, дърво и глина около 3100 г. пр.н.е., около 1000 години преди египетските пирамиди.
Конструкцията се състои от дълъг коридор, който води до напречната камера, която най-вероятно е била използвана като гробница.
Най-характерната черта на Нюгрейндж е точния и надежден дизайн, който е помогнал на структурата да остане напълно водоустойчива до днес.
Но най-изненадващо е, че входа на гробницата е разположена по такъв начин спрямо слънцето, че по време на зимното слънцестоене, най-краткия ден от годината, слънчевите лъчи насочени през малък отвор в 60-метровия проход, осветяват пода на централната зала на паметника.
Археолозите предполагат, че Нюгрейндж е била използвана като гробница, но защо и за кого, все още остава загадка. Все още не е известно как древните строители с такава прецизност са изчислили структурата ѝ. Напълно вероятно е, слънцето да е заемало определена роля в тяхната религия.

Платното е индетифицирано от преподавателят във университета на Виена Артур Розенауер.
Картината изобразява възкръсналия Христос, стоящ отгоре над затворената гробница. В лявата си ръка държи знаме с изображението на кръст, а с дясната благославя. Розенауер е изненадан от това, че картината толкова добре се е запазила. Той е обърнал внимание на изобразеното небе на картината.
Розенауер датира картината около 1511 година. Той предполага, че картината може да бъде изписана по поръчка на Братството на Светото Причастие.
В момента картината е в частна колекция в Европа. Името на сегашния собственик не е разкрит. През XIX век, според учения, платното е принадлежало към семейството фон Бюлов. Бернхард Генрих фон Бюлов, райхканцлер на Германската империя за периода 1900-1909, съхранява картината у себе си до смъртта си. Следващите собственици на картината преди Преди Втората световна война са го транспортирали до Южна Америка, а доскоро тя е била съхранявана в уругвайската столица Монтевидео.

Графиня Хановер не вярвала, че Библията е Божие слово. Тя не вярвала във възкресението на мъртвите. Преди смъртта си разпоредила гробницата й да се изсече в скала и да се затвори с гранитна плоча, оградена с желязна каса. На гранита било написано: „Този гроб е вечен и никога няма да се отвори“. И нейното желание било изпълнено, т.е. всичко било направено гроба да не може да се отвори.
Но малко семенце от някакво дърво паднало в цепнатината на скалата и започнало да расте. Корените проникнали дълбоко в пролуката и разрушили гранитната плоча. Така гробът бил отворен.
Някои смятат, че в скалите могат да се скрият от Бога, но пред Него скалните грамади ще се преместят и земята сама ще „предаде мъртъвците“.
Във великия ден всички ще оживеят и злите, и добрите. Но различно ще бъде въздеянието им.
Всеки ще получи това, което му се полага според Божията правда.