В нашия град започнаха да се появяват обявления с молба за помощ на дете, което бавно и тихо си отивало, поради грешка на лекарите. То било изписано от местната болница, „за да си изживее оставащите му дни“. Обявлението бе подписано от майката на детето.

Да отминеш такава молба е просто невъзможно. Пусках пари в урните поставени в банката, магазините, учрежденията…. Е вярно, не бяха много, но капка по капка…

Един ден, стоях близо до касата на един магазин и отново пуснах дребна сума в подобна урна. Изведнъж чух нежен детски глас:

– Мамичко, погледни, тази леля пусна пари за мен, да платим на лекаря.

Обърнах се. В скута на млада жена седеше същото онова дете от обявлението. Тя заплака и прошепна :

– Благодаря ви!

По лицето ми течаха сълзи. Пожелах на детето по-скоро да оздравее и си тръгнах.

След известно време в социалните мрежи беше съобщено, че детето е оперирано успешно и скоро ще се завърнат у дома. Бяхме щастливи за него в целия град …

Бях отново в същия магазин, приближавах вече касата, когато чух гласа на детето отзад:

– Лельо!

Обърнах се. Към мен тичаше малко радостно чудо. Наведох се и то ме прегърна. След това тихо прошепна:

– Леличко, благодаря ви за парите. Сега аз ще живея винаги!

Детето силно се засмя, а аз заплаках, защото четиригодишното дете бе истински щастливо. То е живо и здраво и всичко при него занапред ще бъде наред.

Много деца се озовават в домовете за сираци. И не защото нямат родители, а защото са се появили в неподходящо време или имат някакъв недъг.
Защо детето, поради вашата грешка и страха да станете майка, трябва да расте там, където няма любов и думата „мама“ отсъства.
Момичета, защо оставяте децата си, какво са виновни те, за да понасят такова наказание. Та те не са сторили никому зло.
Защо пълните детските домове? Вашата мяйка не ви е оставила на времето. Нима така отмъщавате на детето си?
Когато виждам деца от домовете, сърцето ми се изпълва с болка. Повечето от тях са нормални здрави деца. Те са много чувствителни и се нуждаят от любов, уважение и ласка.
Когато минавам край такъв дом, децата ме гледат и всяко от тях вижда в мен своята майка. Не мога да ги погледна в очите, защото чета немите им въпроси в тях:“Защо ме остави тук? Аз повече няма да правя така, прости ми! Мамо, моля те, вземи ме!“
Жени и момичета, които оставате своите деца, опомнете се! Не погубвайте живота на вашите деца!
Не оставяйте децата си! В живота ви всичко ще се нареди. Вашето дете ще ви бъде благодарно за това, че има такава майка като вас.
Нека повече да не се чуват думите: „Мамо, не ме оставяй!“

Tой се изтърси у нас и остана и на другия ден в деня на изборите. Беше спокоен и невъзмутим както винаги. Всичко живо, както е обичайно в страна, беше възбудено до краен предел, още повече че в тези дни пламтеше огромен политически пожар.

Убедих, че политическите домогвания на нацията не струват пет пари, но ако все пак имат, макар и зрънце стойност, то трябва да се търси както сред възрастните, така и сред младежта.

Бях толкова възбудена и разпалена, колкото и всички останали избиратели, и останах изненадана, когато той ми каза, че ще остане у нас и на другия ден, в деня на изборите. Все пак изненадата ми не беше чак толкова голяма, защото си го знаех какъв е разсеян и реших, че просто е объркал датите. Имаше достатъчно време да поправи грешката си, затова му предложих да се върне в града, за да може да гласува. Но той отговори, че изборите никак не го интересуват и че се е измъкнал нарочно от града, за да не гласува и същевременно да има някакво оправдание.

След това ми обясни защо не желае да гласува:

– Посредством влиятелни приятели успях да получа обещание и от двамата представители на партиите, че ще бъда назначен за кмет. Как ще завършат изборите, ми е безразлично, понеже кметското място ми е вече осигурено. В никакъв случай не бива да гласува за някой от кандидатите, защото ако другият случайно разбере това, може да го използва като повод да не си изпълни обещанието.

Каква невероятна сатира за нашата политическа система! Защо би трябвало президентът да се интересува как е гласувал един бъдещ кмет? Нормално би било от един кмет да се изискват само качествата, необходими за тази длъжност, а неговите симпатии не трябват да имат нищо общо длъжността му.

Каква ирония, за президент се избира само един от двамата кандидати, но човекът ще си получи мечтаното кметско място.

Във век, в който напълно се налага господството на компютрите, хората все по-рядко взимат в ръцете си обикновена писалка. Поради това броят на тези, които имат проблеми всеки път, когато искате да напишете нещо на хартия, се разраства всеки ден.
Жертви на всеобщата компютризация, са учещите се да пишат деца, старци, на които треперят ръцете и много други, които срещат трудности при среща с хартия и писалка. На тях навярно ще помогне вибриращата писалка, разработена от немската компания Lernstift.
Сензори в дръжката на писалката определят направлението и честотата на колебанията на ръката на пишещия човек и със своите вибрации ги гасят.
Почерк, може и да не стане калиграфски, но поне може да се разбере.
Ценността на вибриращата писалка не е само в това, че може да се пише разбрано и красиво, но и грамотно. Датчици сигнализират всеки път, когато потребителят допуска граматическа или друга грешка.
За целта разработчиците са въвели два режима: калиграфически, в който се отделя внимание на почерка и орфографически, когато писалката следи не за това как, а какво е написано.
Интересното е, че изобретателите на чудото писалка Фолк и Менди Волски започнали работа над нея, след като собствения им син започнал да се учи да пише.