По рано мислех, че смъртта е единствената грешка на Създателя. Сега съм склонна да величая това негово изобретение, както и момента на раждането.
Това са два от най-тържествените събития в живота на човека. И хубавото е, че преминават без наше участие. Във всичко останало ние се налагаме, както ни дойде.
В смъртта има велика мъдрост. Колкото и важен да си на земята, ти не можеш да си купиш безсмъртие. В смъртта всички сме равни.
Някои живеят по-малко, дриги повече. Но Въпросът е: „Къде ще прекараш вечността след смъртта“?

Тук шофьорите често минават, за да си поръчат по едно кафе и нещо за похапване.
Към прозорчето приближава стара кола и една жена, която е спирала много пъти тук, си поръчва своето обичайно кафе. Докато си разменя любезности с продавачката, жената забелязва колата, която е след нея. Жена е в добро настроение и казва на продавачката:
– Плащам и кафето на шофьора в следващата кола.
Продавачката повдигна рамене и си мисли: „Навярно са познати“. Жената си тръгна.
На другия ден същата жена, както винаги приближи прозорчето.
– Знаете ли, мисля, че вчера е станала грешка. Човекът, на когото платихте кафето не ви познава, – каза продавачката.
Жената изобщо не се смути и каза:
– Така и трябва да бъде.
Тогава продавачката й разказа какво се е случило вчера:
– Казах на момчето, че сте платили за кафето му. Тогава той поиска да плати кафето за следващата кола. На водачът на следващата кола обясних как стоят нещата и той направи същото. Това се случи 21 пъти. Впечатлена съм!
21 коли, 21 кафе и 21 добре изненадани хора. Добротата е заразителна. Ако сте изненадани от добрината на другите хора, вие се стараете да направите добро на някой човек, независимо дали го познавате или не.
Ако сте успели да стане първопричината или просто звено във веригата на добротата, светът поне малко ще стане по-добър.

Тя е великата сила. Не се подчинява на никакви закони. Капризна и благосклонна към онзи, който съумее да я превърне навреме в свое оръжие, а катастрофална за друг, който я е пренебрегнал. Ненадейна, винаги ненавременна, понякога смешна, често трагична, удивителна и нерядко съдбоносна.
Нейно Величество Случайността разби Великата армада и спаси старата Англия. По едно нейно хрумване Блюхер пристигна навреме на Ватерло, а Груши закъсня и Наполеон се озова на Света Елена. Нейните оръжия са коварни и наглед толкова незначителни, че понякога и най-опитните военачалници пропускат да ги забележат.
Тя си служи с вятъра, с подхлъзването на един кон, със спрял часовник, с хремата на един куриер, а после се кикоти над книгите на историците, които отново са пропуснали нейното име, за да припишат всичко на хитроумните планове или на невероятните грешки.

В далечните времена, когато са живели викингите, да обидиш жена се е смятало за много голяма грешка.
Ако това е ставало, нарушителят на това правило не е трябвало да се прибира в къщи. Той отплавал от родните брегове и се заселвал в далечни земи.
Отмъщението на жената се състояло в това, че тя можела да прокълне семейството и рода му. Това било по-ужасно от всяка битка, защото човек не можел да направи нищо след това.
Ролята на любимата, най-старшата жена на султана се свеждала не в това да бъде най-добрата негова любовница, това го можели всички, а това да му бъде приближена дотолкова, че той да й довери не само работите си, но и живота си.
Когато се отправял на поход, той разчитал на нея, да предотврати всяка опасност и предизвика успех, докато го няма.
На изток разбират женската сила много повече. Обикновено най-търпеливата и смирената печелела вниманието на султана, защото само тя можела да използва уменията си в негова полза и да не му вреди.
Днес ние се борим за първенство и правда, забравяйки, че когато сме в хармония е хармоничен и света около нас. И това е доста важно за самите нас.
У мъжа се търси нежност и любов и жената страда ако не ги получава, без да разбира, че тя трябва да ги създава.
Хармонията е съгласие.
С другите можете да бъдете в хармония, само когато се движите към една обща цел.
Сега у жената са се появили нейни собствени цели и тандема „мъж – жена“ е загубил силата си. Освен това мъжът е загубил доверието на жената, а жената на мъжа. В обрата на историческите събития много са загубили ролите си, развивайки в себе си противоположни черти. До колко е лошо всичко това?
В наше време никой не се удивлява от мъжеподобна жена и феминизиран мъж. Когато се срещнат те се допълват един друг. След време всеки започва да изпитва неудовлетвореност от живота и копнеж за „силно рамо“ и „слаба жена“.
Жената трябва да разбира своята същност и тази на партньора си. Запомнете зад реализиран мъж стои любяща жена!

„Как ти е името?“ Той отговори: „Яков.“ (Битие 32:27 NLT)

Има криза, за да ни насочи в правилната посока, а след това тази криза се използва, за да развива нашия характер. Едно нещо, което сигнализира, че се нуждаем от промяна е, когато изповядваме, че самите ние сме проблема. Спираме да обвинява други хора, и признаваме, „аз съм проблема в живота си.“ Докато не разберем това, не може да има голяма промяна в живота ни. Това е пробив, от който ние се нуждаем.
Бог попита Яков, „Как ти е името?“ Това е много странно искане, защото Бог явно знаеше името на Яков. Ние трябва да разберем, че в древните култури,  името е било изява на характера, това което наистина представлява човек. Вашето име може да е висок или къс, или смел или мързелив. Това име, което сте получили   ви характеризира. Това не е просто нещо, което звучи хубаво, то представлява вашия характер.
Това е проблемът, защото „Яков“ означава „измамник, манипулатор, лъжец“. И Яков живя дълго с това име. Когато Яков каза: „Моето име е Яков,“ Това е акт на изповедта. „Аз съм манипулатор.“
Трябва внимателно да се вникне в това: Ние никога не ще бъде в състояние да се променим, докато ние открито и честно  не признаем грешките си, нашата слабости, нашата вина, нашите дефекти, изповядвайки това пред себе си, други хора и пред Бога.
Помислете върху това:
Какво трябва да призная за себе си? Пред кого трябва да го призная?