Още от времето на Клеопатра огъня е бил използван като инструмент на фризьора, например, за скъсяване на косата.
Доста популярно е „подстригването с огън“ и сега. Установено е, че огънят укрепва косата, а също предпазва от пречупване на косъма.
Тази древната традиция е възродил японецът Хасегава, превръщайки се в първия «огнен подстригвач» специалист. През 1976 г. той малко е шокирал своите клиенти, като започнал да подстригват с метален гребен и газова горелка.
Хасегава твърди, че огнената прическа може да се справи с проблема на разцепените краища на косъма, тъй като огънят просто ги „запоява“.
Но има един по-екстремен начин за огнена прическа. Вместо огън се използвате две напоени със спирт китайски пръчици, които запалват специален кичур коса. Въпреки това, той трябва да отговаря на едно условие, дължина на косата трябва да бъде не по-малъка от 35 сантиметра, в противен случай специалистът няма време да ги изгаси.
Трудно е да си представим това, но трябва да имаме доста голямо доверие във фризьора, за да му позволим да подпали собствената ни коса.
Красотата изисква жертви.

Такъв облак изглежда като „летяща чиния“ на пришълци. Той се е появил над град Криф в Англия.
Според свидетелството на много очевидци, загадъчният обект в небето изобщо не се е движел, въпреки силния вятър.
Автор на забележителната снимка станал Брайън Уилтън, който фотографирал загадъчния облак малко преди да залезе слънцето.
– С жена ми не можехме да повярваме на това, което виждахме, – казал Брайън. – Това приличаше на сцена от филма „Близки контакти от трети род“.
Метеоролозите смятат, че Брайън е успял да снима така нареченият лещовиден облак. Тези облаци са редки. Те са формирани на гребена на въздушни вълни или между два слоя въздух.
Характерната им особеност е, че не се движат, без значение колко силен е вятърът.
Лещовидните облаци обикновено висят на подветрената страна на планинска вериги, по билото, както и по върховете на планините на височина  от два до 15 километра..

Още тогава, като малко дете, честичко заставах на морския бряг и с часове гледах играта на морето.
Случваше се понякога там да се надигне вълна̀, гигантска и заплашителна. Набъбнала от сила, със стихиен устрем се насочваше към сушата, сякаш готова с един удар да разцепи брега.
Тя тичаше нетърпеливо, уголемяваше се и изправяше острия си гребен. За нея няма земна преграда, която да възпре бурния й напор.
На пътя й застава скала, не много висока, нито твърде здрава.
Удар! За миг всичко се покрива в пяна и водни пръски. А после…. сякаш нищо не е било. Възправя се сред въртопите и се отърсва от потоците вода.
Накрая вълната, омаломощена, замаяна и усмирена, гузно се дръпва назад.