Най-старият известен молив се отнася към 1630 г.
Този инструмент е бил открит по време на реконструкции. Находката е намерена между гредите на къща, построена през XVII век. Най-вероятно, дърводелският молив е бил забравен след приключване на работата.
Моливът е направен от варовикови пръчки, които са прилепени от двете старани на малка пластинка от чист графит. На молива има следи, които говорят, че той е използван.
Сега този екземпляр се намира в хранилището на компания Faber-Castell.
Американска художничка създава необичайни картини с помощта на въглищен прах и собствените си пръсти.
Джудит Ена Браун рисува вече тридесет години. Своите картини, рисувани с въглищен прах, тя нарича „свирене“.
Всяка нейна нова работа е по-голяма и сложна. Огромна роля в тях играят 
сложността на модели.
Основният принцип на графичните работи на Браун е перфектната двустранна симетрия на изображението, постигната чрез едновременно рисуване с две ръце.
За създаване на всеки фрагмент има ограничени, но послушни инструменти: хартия, въглищен прах и петте пръста на двете си ръце.
Своите произведения Браун описва като абстракция, където „свободата е затворена в здрава рамка, но кристализира с помощта на симетрията.
Кристалната структура на изображението се явява като метафора, която се отнася до физическите свойства на графит, които подчинявайки се на силата на натиска и мощта на огъня, може да се превърне в диамант“.
Както знаете, диамантите са кристали от чист въглерод, образувани под силното въздействие на топлина и налягането дълбоко в недрата на земята.
Те се движат с движението на тектоничните плочи, а след това се изхвърлят на повърхността при изригване на вулкан.
Въпреки това, да забогатем от такива диаманти е малко вероятно, тъй като те не могат да съществуват в естествено състояние на повърхността на земята и се превръщат в графит.
А тези диаманти, които има човечеството – това са образци от твърде бързо изригнал вулкан от голяма дълбочина и просто диамантите не са имали време да се трансформират.
Изтокът е известен със своите традиции: чайна церемония, акупунктура, резба по нефрит, калиграфия и хилядолетна традиция на живописта. А на Запад в живописта се стремят да изобразят нещо авангардно, разбираемо само за ограничен брой хора.
Изтокът съхранява и развива достигнатото през древността. Ярък продължител на китайската графика е Пол Лунг от Хонг Конг. Той използва лист с формат А-2 и обикновен молив с графит 0,5 мм.
Преди да започне да рисува е изучавал техниката за рисуване с молив от книгите и форумите по темата в Интернет.
Неговото вдъхновени се подържа от живеещите при него четири котки. Гледайки на рисунката трудно ще повярваш, че това е направено от човешка ръка. Но ако ги разгледаш по-внимателно,ще разбере, че да се предаде живата красота на една котка, може само ръката на майстор. Тук не биха помогнали никакви бездушни обективи, колкото и мегапиксела да имат в цифровата си матрица.
През XVII и XVIII век графита струвал стотици хиляди лири. Тогава той се е използвал предимно за смазване на оръжия, с цел по-лекото плъзгане на снарядите.
Основните находища на графита са били в Англия и търговията с него се намирала под протекцията на съкровищницата на Великобритания.
Разработването на мините за добиване на този скъпоценен продукт, се пазели в тайна, така както днес се пазят в тайна разположението на военните бази. Тези мини работели седем седмици в годината, за да запазят високата цена на графита.
Въоръжена охрана карала работниците да се разсъбличат, когато излизали от работа, за да проверят дали не са отнесли със себе си част от скъпоценото вещество.
Парламентът одобрил закона, според който всеки осъден за незаконно притежание на графит, изтърпявал една година каторжен труд или работа в колониите.
Въпреки, че военната промишленост е свързана с много пари, някои видове графит се използвали изключиелно за рисуване. Обикновенно художниците увивали парчето графит с конец или вълна, тъй като бил много крехък. До XVII век на никому не му е дошло наум да го постави в дървена пръчка, както го използваме днес.