Учителят по химия е поръчал на децата следната задача. Всяко дете трябва да вземе празен съд и да го напълни с въздух от центъра на града, за да могат по-късно в лабораторни условия да проверят, колко е замърсен.

Да намериш празен съд не е толкова сложно. Но вие сами разбирате, че въздухът в жилището е не толкова чист в сравнение с този от прашните улици.

Как можете да гарантирате, че в съда сте събрали само градски смог?

Помогнете на децата да се справят със задачата.

Ами сега? Въздухът трябва да е от центъра на града, а не от някъде другаде. Съдът е празен и….. Какво да правим?

Не се мъчете повече, всичко е много просто.

Отговор:

Достатъчно е да запълните съда с вода, а когато стигнете центъра, да я излеете.

Григор Овчаров бе бизнесмен. Той изкарваше доста пари  чрез бизнеса си. Често обикаля улиците на родния си град, където го срещат бездомни, които просят пари за храна.

Овчаров винаги се движи с костюм и вратовръзка, за това често слуша молби за помощ.

Веднъж срещна една бездомна жена. Тя не поиска като другите пари от него, а му се усмихна и каза:

– Добро утро, господине. Нека денят ви да бъде хубав и Бог да ви благослови!

Григор съвсем не очакваше такова нещо. Той спря и двамата се заприказваха.

– Бихте ли обядвали с мен, – предложи ѝ Григор.

Жената се съгласи. И така те се сближиха и започнаха всеки вторник да обядват заедно, но тя нито веднъж не му поиска пари.

Григор забеляза нещо странно в Надежда, когато тя говореше всичко бе позитивно, въпреки че не притежаваше нищо.

Надежда не пиеше, не пушеше, не употребяваше наркотици или нещо подобно. Бе винаги весела и жизнерадостна независимо от положението си.

Веднъж тя сподели:

– Трудно е да си намери работа човек, когато не може да чете.

– Никой ли не ви е учил до сега? – попита изненадано Григор.

– До сега не е имало човек до мен, който да ме научи да чета, – каза тъжно Надежда.- Може да ми се смеете, но попаднат ли ми пари, аз ги изразходвам за библиотеката, а не за ядене. Търся книги, които да ме ограмотят.

Григор се стъписа. Той никога не е имал подобен проблем. Живееше в семейство, където получаваше достатъчно средства за всичко необходимо, докато порасна и сам започна да работи.

– Искаш ли да те науча да четеш?- попита Григор.

– Да, – очите на Надежда за искряха от щастие.

Така вторниците бяха не само за обяд, а и за четене.

Григор вземаше книга, която четяха заедно, а през останалите дни тя се занимаваше самостоятелно.

Нима не е прекрасно, че има хора, които са готови да напуснат своя комфорт, за да помагат на тези, които се нуждаят.

Легендата разказва, че в древни времена крикът се използвал във военните действия като инструмент, който чупел портата към обсадения град. Поради тази причина, конструкцията му е била държана в тайна.

Ако се вярва на легендата идеята за крика е била продадена.

Според друга версия, странстващ художник нарисувал портрет на благородник, който се опирал на крик. След това художникът възпроизвел рисунката и я предал на враждуващата страна.

Идеята за създаване на първия в света автомобилен хидравличен крик се родила съвсем случайно.

Неговият автор е Питър Лунати, който се занимавал с ремонт на автомобили. Веднъж, когато бил при фризьора, забелязал как майсторът леко зафиксирал стола на нужната височина.

Не минало и година, когато през 1925 г. Лунати направил автомобилен платформен крик с централна хидравлична стойка, задвижвани от хидравличен блок с ръчна помпа.

В 44-та година на XVI век в Падуа бил открит уникален театър, който донесъл слава не само за самия град, но също така е станал известен далеч извън неговите предели.

Необичайното здание било построено в овална форма на няколко етажа за посетители. Последните не са се отказвали от зрелището.

Въпреки това, никой актьор или певец по това време, меко казано, не са се стремели към това толкова популярно място. Защо?

Сега е ваш ред. Мислете! Става въпрос за необичаен театър, където за артистите не било задължително да пеят и рецитират добре.

Не се съмнявайте, наистина е имало такъв театър, все пак това е било през XVI век.

Отговор: авот е либ ниде то етинчимотана иртает.

Ходенето в зоологическата градина за много от нас  е свързано с едно от най-запомнящите се детски впечатления.

Разкошни птици, очарователни тревопасни и страшни хищници. Малко са хората, които са наблюдавали животните от безопасно разстояние в естествената им среда.

В чилийския град Ранкагуа работи първият в Латинска Америка зоопарк Safari Lion Zoo, където в клетки седят не животните, а самите посетители на зоопарка.

Идеята за този вид атракция идва от желанието, хората да видят животните в естествената им среда.

На всички желаещи се предоставя възможността да се приближат до лъва на максимално близко разстояние. Района се опознава в автобус със солидна стоманена решетка, която е единствената преграда, която разделя животните от любопитните зрители.

За да се привлече вниманието на дивата котка е необходимо парче месо, което посетителите трябва да носят със себе си. Почуствала съблазнителния аромат, тя не се колебае да скочи върху клетката на автобуса и ходейки по нея с интерес да наблюдава хората.

Забранено е да се хранят животните през решетка, но да се снимат и докосват е разрешено. Това правят само най-безстрашните.

Животните са абсолютно свободни и как ще реагират в дадена ситуация никой не знае. За това, когато хората протягат ръка, за да ги докоснат не трябва да забравят непредсказуемите им действия.