Аванос е много стар град със собствени традиции и история. Първото му споменаване датира от 3000 г. пр. Хр. Днес е известен със саксиите си от минерали и червена глина, които жителите добиват от Червената река. Напоследък името на този град се споменава само във връзка с факта, че в Аванос е създаден единственият музей в света на женски коси. Собственикът на този необичаен музей е Chez Galip.
Музеят се намира в мазето на магазин за керамика. В него буквално висят коси принадлежащи, според думите на собственика, на 16 хиляди жени. Общата експозиция на музея е невероятна. Тук всеки фен на косата може да намери нещо за себе си. А лошата новина е, че експонатите не се продават.
Galip  твърди, че е отрязал всяка къдрица. Как е уговарял жените да се разделят с косите си не споделя, а лукаво се усмихва и загадъчно повдига ръмена. Така че, ако отидете в Турция и имате красива коса, пазете се от този човек, които не знам по какъв начин, но ще се опита да получи коса и от вас, за да попълни колекцията си.
Историята на този странен музей започва преди 30 години, когато любимата Cesana на Galip принудително трябвало да напусне Аванос и да отиде да живее в друг град. На раздяла тя оставила на възлюбения си рус кичур от косата си. Оттогава Galip разказва тази сантиментална история на всички дами посетили магазина му за керамика, а те съчувствайки на мъката му, отрязвали кичур от своята коса. Така той събрал голямо количество женски коси и решавайки да сподели със света тази красота, открил музей на косата.

В началото на 1995г. в китайския град Сиуан-Хе се появило необичайно дете. То било облечено странно и говорело на трудно разбираем китайски диалект.
В полицията казало, че се казва Хон-Хен и живее в манастир недалече от Чен-Джо. Момчето били на 11 години. То изглеждало уплашено и през цялото време питало къде е, защо градът е такъв странен и колите вървят без коне.
В полицията решили, че детето не е със всичкия си и го изпратили в психиатрична болница.
На въпроса на лекарят, коя година сме, момчето отговорило-1695г. След редица изследвания установили, че момчето е съвсем здраво. Доктор Ли много се заинтересувал от страния си пациент. Той повикал специалисти и ги накарал да говорат с Хон-Хен. Оказало се, че момчето говори на китайски, характерен за XVII век.
Детето останало в болницата почти цяла година и неочаквано изчезнало в началото на 1996г.
Доктор Ли решил да потърси манастира, за който споменал Хон-Хен. Оказало се, че той наистина съществува и е основан в началото на XVII век.
В архивите на манастирът докторът открил интересни записки. В тях се споменавало за някой си Хон-Хен, прислужник в манастира. В документите се съобщавало, че в началото на 1695г. момчето неочаквано е изчезнало и се появило една година по-късно „обладано от демони“.
Детето разказвало, че е било в  XX век, че хората карат каруци без коне, по небето летели святкащи колесници и хората разговаряли със огледалата си.
Обяснението на този загадъчен случай може да бъде само едно. Момчето по някакъв начин е попаднал в бъдещето.
Но щом то е могло да се върне обратно, означавали това, че бъдещето и миналото съществуват едновременно?

Неговата дължина е 42 километра, а ширината му 35 метра  Мостът преминава през залива Цзяочжоу и съединява град Циндао с остров Хуандао.
За изграждането на това мощно съоръжение са похарчени повече от 1,5 милиарда евро. Неговото строителство е започнало през 2007г.
Новият мост подържат повече от 5000 стълба. Съоръжението има 8 автомобилни ленти.
Предишният рекорд според Книгата на рекордите Гинес се счита  моста, построен в американския щат Луизиана. Китайският му конкурент е само с 4 километра по-дълъг..

В малък американски град в Пенсилванската долина дошли инженери да огледат стените на язовира, който предпазвал града от наводнение, което можел да причини буйния поток, който се вливал в долината. След огледа специалистите предупредили местните жители, че са изправени пред голяма опасност.
Но хората им казали, да не ги плашат. Това накарало инженерите още веднъж да огледат язовира. След прегледа те потвърдили опасенията си и дали съвет на местните жители да вземат мерки. В отговор получили само подигравки.
През пролетта хората отново били предупредени, но те нехаели. Вече били чували за това и искали само да ги оставят намира.
След две седмици в града препускало момче на кон, което викало: „Спасявайте се! Язовирната стена се пропука“.
Хората заслепени от мисълта, че това не може да се случи, му се присмивали.
Не обръщайки внимание на подигравките, момчето продължило по нататък, като непрекъснато известявало хората за случилото се. Малцина от тях се разтревожили.
Малко по-късно мътния и буен поток нахлул в града. Всичко се превърнало в руини. Загинали 3700 души.
Те били безгрижни и за това се погубили.