Какво ли не правят различните продуценти за да привличат повече публика на импровизираните от тях зрелища.
Знаете ли, че американци сами си устроили авария през 1896 г. за развлечение на публиката.
През 1896 г. една от американските железопътни компании устроила шоу. В него преднамерено се сблъсквали два влака на пълни обороти.
За „спектакъла“ били продадени 40 хиляди билети, а за купилите билети бил построен временен град.
Но инженерите не отчели правилно силата на експлозията и тълпата не била отведена на достатъчно безопасно разстояние.
В резултат на това загинали трима и имало доста ранени. Зрелищата не винаги са безопасни.

Един човек прочел в една книга, че Бог е създал всичко според строгите правила на неговата мъдрост. До тогава той си мислел, че всичко е възникнало случайно и хаотично, и за това това твърдение много го изненадало.
През деня се разхождал из града и си помислил: „Нима навсякъде наоколо във всичко има някакъв порядък?“
Откъснал едно цвете и започнал да го наблюдава. Той преброил венчелишчетата и тичинките и забелязал, че те са пет. Той откъснал още няколко цвята и се убедил, че те са еднакво конструирани с невероятна точност.
„Как е възможно това? – помислил си той. – Ако цветята, както и всичко друго са възникнали случайно, някои от тях ще имат пет венчелишчета, други две, а трети едно. А те всичките имат по пет, нито повече, нито по-малко. Всичко е направено строго, в определен ред. Кой тогава може да измисли всичко това и да го направи толкова красиво и точно?“
Известно време той прекарал в дълбок размисъл. Лицето му отразявало съсредоточеност и силна вътрешна борба. Изведнъж той извикал силно:
– О, аз виждам!
Решително откъснал още едно цвете, целунал го и казал:
– Растете мили цветенца, пейте и вие птички, вие имате Бог. А сега чрез вас и аз Го имам и вярвам, че Този, Който е създал вас, е създал и мен.
Човекът издигнал благодарствени очи към небето и цялото му лице се преобразило. Целият бил преизпълнен с радост. Това била неговата лична среща с Бога.
Бог, в Своята любов към хората, по разни пътища ги води към познание на божествената истина за Себе Си и делата на Своите ръце. Внимателното „разглеждане на творението“ е един от тези начини.

Една девойка от село пожела да отиде да живее в града. Въпреки сълзите и молбите на възрастната си майка да не я изоставя, тя напусна селото.
Неопитна и неподготвена за съблазните, и изкушенията на големия град, тя скоро падна и започна да слиза още, и още по-надолу, затъвайки в калта. Накрая се разочарова от „прелестите“ на градския живот и реши да се върне у дома.
Изпълнена със срам и страх тя пристигна в селото през нощта. Разтреперана от вълнение приближи вратата на родния си дом. Побутна я и тя се отвори, не беше затворена.
Майката се събуди и видя дъщеря си. Хвърли се на шията й с радостни сълзи. Прегърна я и я целуна.
– Майко, – каза момичето, вече успокоена, – защо не си заключила вратата, нощ е, опасно е?
– О, дъще, откакто ти тръгна, не заключвах изобщо. Исках като се върнеш свободно да влезеш  в дома си. Държах отворена вратата за теб.
Точно така постъпва и Бог, когато човек се отдалечи от него. Той оставя вратата отворена и зове хората:
– Ела те при Мен всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху себе си и се научете от мен, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си, защото моето иго е благо, и моето бреме е леко.
Ние трябва да отидем при Него, такива каквито сме. Той обещава да ни утеши, да ни даде мир и радост. Побързайте, Той ви чака!

За озеленяване на покриви и стени сме чували не веднъж, но за озеленяване на стълби навярно и вие като мен чувате за първи път.
Ярък пример за такова озеленяване са стълбите на Санта Мария дел Монте от 17 век в италианския град Калтаджироне. Те се покриват два пъти в годината с живи модели, образувани от растения.
Първият път е през май и юни, когато се открива фестивала на цветовете. На стълбите се появяват саксии с цъфтящи цветя, които се оформят в различни форми и модели.
Вторият път е през юли в чест на San Giacomo – покровител на града. Тогава на стълбите на Санта Мария дел Монте освен саксии с цветя се поставят и свещи.

През 1806 г. една кокошка от английския град Лидс започнала да носи яйца, на които било написано: „Исус идва“.

Веста обходила цялата област и хората повярвали, че идва края на света.

После се изяснило, че хазайката на кокошката искала да разиграе хората.

Тя изписвала с киселина този надпис на черупките, а след това връщала обратно яйцата на местата им.