Веднъж трима ученици дошли при един известен мъдрец с молба да им помогне да намерят истината.
Той ги завел в градината си. Избрал един сух клон и започнал да отчупва най-високо разположените съцветия в лехата. След това той казал:
– Този от вас, който съумее да обясни правилно смисъла на моето действие, ще стане мой ученик.
– Ти ни показа, че хората, които си въобразяват, че знаят повече от другите, трябва да се смирят, – след като помислил, казал първият.
– Ти ни показа, че нещата красиви на външен вид, могат да се окажат незначителни сами по себе си, – отговорил втория.
– Аз разбрах, че мъртвото затворено знание, може да причини вреда, на това, което е живо, отзовал се третия.
Мъдрецът заключил накрая:
– Ще ви взема и тримата за мои ученици, защото знанието е разделено между вас. Нито един от вас не знае всичко, но това, което имате, не е пълно. Всичко това, което каза всеки от вас е вярно.

В градината били два ангела. Единият винаги си почивал, а другият непрекъснато летял от земята до Бога.
Почиващият ангел попитал другият:
–  Къде летиш така нагоре – надолу?
–  Аз нося послания до Бога, който започват с „Помогни, Господи…“ А ти защо винаги почиваш?
–  Аз нося послания на Господа, които започват с „Благодаря ти, Господи…“
В действителност, хората обикновено молят само за себе си, а да благодарят им е трудно. И това се случва всеки път….
Колко често благодарим, дори само за преминалия ден? Всяка минута Бог ни дава милиони подаръци, а нашата задача е да ги разпознаем и да му благодарим.

На небето хората почивали в красива градина. Наслаждавали се на прекрасните аромати от цветята и дърветата.
Изведнъж в градината влязъл един мъж и започнал да тича от цвете на цвете и жадно да поема аромата им. Учудено го гледат и един от присъстващите го попитал:
– Какво правиш? На къде си се разбързал? Имаш цяла вечност за това.
А той непреставайки да тича казал:
– Вие сте си добре, вечността е пред вас, но мен след малко ще ме изтеглят в реанимацията.

Датски архитекти са създали проект за жилищен небостъргач с необичайна форма. Той ще бъде построен в Сеул.
Тъй като на даденото място не се разрешава да се строят високи сгради, архитектите са намерили друго разрешение на въпроса. Те успели да увеличат площта на помещенията при една и съща площ зададена като основна.
Предложили да се съединят две жилищни сгради с допълнителни хоризонтални блокове. В резултат, на което структурата започнала да прилича по форма на „решетка“.
В комплекса ще има повече от 600 апартамента, библиотека, детска градина. Височината на единият блок ще бъде 214 м, на втория 204 м и ще се пресичат от блокове издигнати над земята на 140 м и 70 м.

Веднъж Нафтали и неговата жена копаели в градината. Изведнъж лопатата на мъжа се натъкнал на нещо. Той извадил от земята старинна запечатана с восък бутилка. Отворил я. От нея изскочил джин, който казал:
– О, Нафтали много съм ти благодарен!1000 години прекарах в тази проклета бутилка и дадох дума, че който ме пусне, ще му служа до края на живота му. Искай каквото желаеш!
– Влез обратно в бутилката, – отвърнал Нафтали.
Джинът се подчинил. Мъжът здраво запушил бутилката, привързал към нея камък, отишъл до морето и я хвърлил, колкото се може по-навътре, така че никой да не може да я намери.
– Ти полудя ли? – нахвърлила се върху него жена му. – Какво направи? Този джин можеше да изпълни всичките ни желания.
– Първо, – започнал мъжът, – какъв е този джин, който не може 1000 години да излезе от една бутилка? Второ, той ми обеща да ми служи до края на живота ми. Ами ако по някое време му се стори, че аз твърде дълго живея? И третото, най-главното, той не се представи.