Главното е да не се наруши Боливийския закон.

Жителите на едно боливийско село погребали предполагаемия изнасилвач и убиец в гроба на неговата жертвата.

В селото живеят предимно хора от индианското племе кечуа. Селото се намира в близост до гр. Колкечака, разположен на височина около 4200 метра над морското равнище.

Около 200 селяните научи, че полицията подозира в изнасилването и убийството на 35-годишната Леандро Ариас Ханко Сантос Рамос и решили сами да го осъдят.

Разгневените местни жители хванали Рамос и го погребали в един гроб с неговата предполагаема жертва.

Хванали младежът и на погребението на жената го сложили върху ковчега с тялото и ги закопали заедно.

На следващия ден, жителите блокирали пътя до селото, полицията и прокуратурата не могли да се доберат до тях.

Случаите за саморазправа с предполагаеми престъпници често се случва в селските райони на Боливия.

В друго село хвърляли камъни по заподозряни за грабеж, а след това живи били изгорени със неговият съучастник.

През 1993 г. служителят на австрийска банка Ото Нюман организирал  в своята смяна грабеж, в който участвали още двама души. От банката били изнесени пари, равняващи се днес на 167 хиляди евро, между тях имало  златни кюлчета и монети.
Престъплението било разкрито. Всичко заграбено било върнато. Нюман прекарал в затвора три години и половина.
През 2012 г. се установило, че в банката не е възстановена откраднатата сума, която се съхранявала в Министерството на правосъдието, тъй като за нея е получила застраховка от една застрахователна компания, където били застраховани паричните средства на банката.
В крайна сметка, съдът решил да прехвърли тези пари на Нюман, който бил много изненадан от решението на съда, но не се отказал от тях.

За да не се чувстват самотни мъж и жена си взели кученце, немска овчарка. Те го обичали и се грижили за него, както за собствено дете. Кученцето пораснало и се превърнало, в красив и умен пес. Неведнъж спасявал имуществото на стопаните си от грабеж. Бил верен, предан, обичал и защитавал господарите си.
Седем години след това на съпрузите им се родила дългоочакваната рожба. Мъжът и жената били щастливи, детето заемало почти цялото им време, а на кучето не отделяли и грам внимание. Кучето се почувствало ненужно и започнало да ревнува от бебето.
Веднъж родителите оставили спящото си дете в къщи, а на терасата приготвяли барбекю. Като свършили работата си отишли да видят детето. Насреща им излязло кучето. Устата му била окървавена и то доволно махало с опашка. Бащата предположил, че се е случило най-лошото, свалил пушката си и убил кучето.
Когато влезли в детската стая на пода до люлката на сина си, видели огромна обезглавена змия
– Аз убих вярното си куче! – казал мъжа, едва сдържайки сълзите си.
Колко често несправедливо съдим за хората? Най-лошото е, че го правим без колебание, без да знаем причините, защо те са постъпили точно така или иначе. На нас ни е безразлично, за какво са мислили, какво е могло да стане по-късно..
Нека не прибързваме. Следващия път, когато сме готови да осъдим някого, нека си спомним тази история с кучето.

Пико Ривера, заподозрян  в грабежа на три магазина в Калифорния, паднал от тавана, когато полицаите претърсвали помещението.
Сигнала за взлом в обувния магазин постъпил рано сутринта в полицията. Веднага била изпратена група на мястото на престъплението.
Установено било, че на съща улица били ограбени бижутерски и антикварен магазин. Полицията започнала издирването на крадеца, но не успяла да открие никой.
След повторно претърсване, чули шум на тавана, от където паднал  заподозряния.