Не пропилявайте живота си с постоянни оплаквания. Когато човек търси недостатъци, рядко ще намери нещо друго. Нека животът ви е съпътствуван с радостни възгласи, а не със скучни оправдания. Всеки оплакващ се смята, че успехът е просто късмет.

Децата се раждат оптимисти, но светът се опитва да ги избави от „илюзиите“ им. Неоспорим факт е, че колкото по-вече се оплаквате, толкова по-малко получавате. Живот с оплаквания е една дълбока яма. Единствената разлика между ямата и гроба е времето.

Духът на оплакването идва първоначално като случаен посетител, после като гост и накрая става собственик.

Някой хора виждат само лошото в ситуациите. Нима не познавате такива? Малките неща засягат малките души. Някои хора са уверени, че могат да преместят планини, ако друг отстрани от пътя им всички камъни. Най-разочаровани са хората, които само взимат и то само това, което само идва в ръцете им.

Мрънкачите и оплаквачите търсят съобщници. Те привличат такива като себе си и отблъскват хората с позитивно мислене.

Не се оплаквайте! Колело, което скърца най-силно първо се подменя. Ако само се оплаквате от хората, не ви остава време да ги обичате.

В дома на един богаташ спряли да се молят преди ядене. Един ден им гостувал проповедник.
Масата била подредена изкусно, най-добрите плодове и ястия били сервирани на нея.
Семейството с госта седнало на масата. Всички погледнали към проповедника, очаквайки той да се помоли преди хранене. Но човекът казал:
– Бащата е длъжен да се моли на масата, защото той е първият, който трябва да се моли за семейството.
Настъпило неприятно мълчание, защото в това семейство никой не се молил. Бащата се изкашлял и казал:
– Знаете ли, скъпи проповеднико, ние не се молим, защото в молитвата си преди хранене казваме едно и също всеки ден. Молитвата по навик е безполезно дърдорене. Тези всеки ден повтарящи се думи, с нищо няма да ни помогнат, затова и престанахме да се молим преди ядене.
Проповедникът изненадано ги погледнал. Изведнъж седем годишната дъщеря на домакина се изправила и попитала:
– Татко, нима вече не е нужно всяка сутрин да идвам при теб и да ти казвам „Добро утро“?