Безделието много обичало да ходи на гости,
но само, където властвали греховете!
Защото добродетелта,
даже самата любов, не го канели.
Не само не го канели,
но не го допускали и до прага си!
Защо ли?
Един проповедник говорил за Марта и Мария. Той направил особен акцент на това, каква добра „част“ е избрала Мария.
След службата поканили проповедника на гости. Всички седели при него и внимателно слушали, какво им говорел.
Така минал час, два, а никой не сервирал обяда.
Тогава проповедникът казал:
– Мария е постъпила добре, но Марта същи не е постъпила лошо.
В Австралия, на международното летище в Мелбърн практически е построен луксозен хотел за кучета и котки.
В този необичаен хотел нашите четириноги приятели ги очаква голямо разнообразие от услуги, чак до лимузина.
Хотелът разполага с десет стаи със специални играчки, телевизор, малка къща за котка и куче. Също така има самостоятелен двор за ходене животни. „Гостите активно ще почиват“, на тяхно разположение има специална спа процедури, както и специални упражнения и игри, които ще бъдат по душата на животните.
Изграждането на този необичаен хотел е продължило 5 години и са изразходвани 4 милиона австралийски долара. Трябва да се отбележи, че това не е първият подобен хотел в Австралия, същия хотел вече работи към летище Сидни.
Юри се женеше. Подписване, разходка, множество снимки и хоп в ресторанта. Започна и даването на подаръци за младоженците, някои в плик, други в красиво оформена опаковка.
Изведнъж в залата внесоха огромна кутия, която била изпратена от далечни роднини на Юри, но самите те не могли да дойдат.
Гостите на сватбата започнаха да си шушукат:
– Каква голяма кутия!
– Какво ли има в нея?
– Прекалено е лека.
– Намирисва ми на нещо нечисто….
Юри със свидетели скъсаха празничната лента, която обграждаше пакета и бързо отвориха капака на кутията.
– Пълна е с смачкани хартии, – разочаровано се обади някой.
Младоженецът отчаяно ритна кутията, но в нея нещо издрънча. Юри и неговият най добър приятел скочиха в голямата кутия и започнаха да ровят в хартията. Най-накрая победоносно Юри извади ключове с дистанционно за кола. Всички се смееха и радостно поздравяваха младоженеца.
На следващата сутрин Юри си помисли:
„Трябва да благодаря на роднините си за ценният и хитро изпратен ми подарък“.
– Здравей дядо Гошо! Благодарим ви с Наталия за невероятния подарък и особено за хитро скрития ключ от колата, която ни бяхте изпратили. Това с големия кашон, ….. бе много оригинално.
– Поздравявам те Юрка. Значи си намерил ключа? А петте хиляди на пачки, не откри ли?
– По дяволите, – изруга Юри.
Младият мъж бързо извика такси. Младоженците с няколко свидетеля се втурнаха в ресторанта, за да разберат какво е станало с онази голяма кутия. Те бяха я оставили на боклука в двора.
Изтичаха при контейнера, а тя си стоеше там спокойно. Бързо започнаха да изхвърлят всички натрупани книги в нея. Но за съжаление освен стари вестници и списания, друго нищо не намериха.
Младоженците се прибраха омърлушени в дома си.
– Къде гледахте, глупаци, – вилнееше Натали, – това са толкова много пари.
Юри с приятелите си мълчаливо въздишаше.
Изведнъж телефона иззвъня. Обаждаше се дядо Гошо:
– Е, какво Юрка, намери ли кутията?
– Намерих я, но пачките ги нямаше там.
– Тях и не трябваше да ги има! Пошегувах се! Мислех си, че след бурната нощ седите не изтрезнели и мързелувате. Не ви ли добавих малко адреналин? Ха- ха-ха …..
Юри се цупеше на дядо си цели десет минути. След това всички се разсмяха и продължиха да мързелуват надигайки бутилка с шампанско от време на време.