Архив за етикет: гости

Портретите в живописта и живота на Леонардо да Винчи

Основно живописта на Леонардо да Винчи касае портрета.
Леонардо е смятал, че художника на платното трябва да предаде две неща: човекът и състоянието на душата му. Като никой друг той е следвал този принцип в изкуството си.
Неговото майсторство се усъвършенствало и подобрявало не толкова в усвояване на тайните на живописта, а от дълбоките размишления, изследване на човешката личност и прилагане на новите достижения в науката.
В портретите на великият художник е изобразен не просто човека, а уникална личност със своите неповторими психически особености и форми.
Леонардо се интересувал не само от прекрасните женски лица, но и от „уродствата“. Срещайки на улицата грозни или недъгави хора, той не се отвръщал от тях и не ги презирал. Леонардо изучавал „аномалиите“ на човешките тела.
Художникът често канил такива гости в дома си. Хранил ги и ги развличал. Именно така той изследвал тайните на човешката мимика.
Леонардо много харесвал лица, отличаващи се с хармонията на формите си. Това намерило израз в картините му.

Тигърчета намерили нова майка

Младата тригодишна овчарка Тали кърми собственото си потомство заедно с новородени тигърчета. От малките зверчета се е отказала тигрицата Багира. Балата овчарка осиновила изоставените тигърчета, а след няколко дни сама се окучила.
Кучето с нежност се грижи за всичките малки палавници. Кърми всяко от тях и го облизва. Всичките тигърчета вече са получили имена. Едно от тях нарекли Тали на името на приемната им майка, а другите две Бос и Олимп.
Заедно с овчарката, кученцата и тигърчетата в дома на Наталия Степановна живеят три котки и един шарпей. Те, според стопанката, привикнали на изобилие от гости приели новородените като собствени.
За да подпомогнат Тали в кърменето, тигърчета се подхранват с козе мляко и „детски“ смески за животни.
Малките тигърчета ще срещнат Нова година в приемното си семейство. До това време те ще преминат от мляко на месна храна. А когато се научат самостоятелно да се хранят ще бъдат преместени в зоопарка.

Торта за 5 минути

Гостите са на вратата, а с чая няма какво да им предложите. Това не е беда. Тази торта може да приготвите за броени минути. Важното е в дома си да имате необходимите продукти и микровълнова печка.
Ето какво ви е нужно за тортата: 1 яйце, 4 супени лъжици мляко, 4 супени лъжици захар, 2 супени лъжици захар, 3 супени лъжици брашно, 1 супена лъжица нишесте, 3 супени лъжици растително масло, ванилия, сода бикарбонат.
Приготвя се по следния начин.
Смесете всички съставки и ги поставете в съд за микровълнова печка. Печете 5 минути при мощност 700. При по-голяма мощност са достатъчни и 3 минути. Залейте печенето с любимия си крем. В този случай може да се използва 200 грама сметана с три супени лъжици захар.
Приятен апетит!

„Дъщерята“ на мис Бети

Една възрастна жена имаше крава, порода „Олдърни“ и гледаше на нея като на своя дъщеря. Не можеше да й отидеш на гости дори за четвърт час, без да чуеш за чудното мляко и интелигентност на животното. Целият град знаеше за кравата на мис Бети.
Веднъж, когато поради невнимание кравата  паднала в една варница. Всички проявили голямо съчувствие.
Тя стенела така жално, че скоро я чули и спасили. Но бедното животно било загубило голяма част от козината си и когато го измъкнали, изглеждало голо, измръзнало и нещастно в ощавената си кожа.
Всички съжалили животното, макар че някои не могли да скрият усмивката си при смешния му вид. Мис Бети направо си изплакала очите от скръб и ужас. Казваха, че мислела да опита с маслена баня. Този цяр бил вероятно препоръчан от някого, чийто съвет тя потърсила, но предложението  било отхвърлено от капитан Брани. Той предложил нещо съвсем друго:
— Направете й жилетка и гащи от мек вълнен плат, госпожице, ако искате да остане жива. Но моят съвет е: заколете веднага горкото животно.
Мис Бети изтрила очите си и поблагодарила сърдечно на капитана. Тя се заловила за работа и не след дълго целият град види как кравата отива кротко да пасе в тъмносиви одежди от каша.
Вие виждали ли сте някога крави, облечени в сива каша?

И това е за добро

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.