Младата тригодишна овчарка Тали кърми собственото си потомство заедно с новородени тигърчета. От малките зверчета се е отказала тигрицата Багира. Балата овчарка осиновила изоставените тигърчета, а след няколко дни сама се окучила.
Кучето с нежност се грижи за всичките малки палавници. Кърми всяко от тях и го облизва. Всичките тигърчета вече са получили имена. Едно от тях нарекли Тали на името на приемната им майка, а другите две Бос и Олимп.
Заедно с овчарката, кученцата и тигърчетата в дома на Наталия Степановна живеят три котки и един шарпей. Те, според стопанката, привикнали на изобилие от гости приели новородените като собствени.
За да подпомогнат Тали в кърменето, тигърчета се подхранват с козе мляко и „детски“ смески за животни.
Малките тигърчета ще срещнат Нова година в приемното си семейство. До това време те ще преминат от мляко на месна храна. А когато се научат самостоятелно да се хранят ще бъдат преместени в зоопарка.

Гостите са на вратата, а с чая няма какво да им предложите. Това не е беда. Тази торта може да приготвите за броени минути. Важното е в дома си да имате необходимите продукти и микровълнова печка.
Ето какво ви е нужно за тортата: 1 яйце, 4 супени лъжици мляко, 4 супени лъжици захар, 2 супени лъжици захар, 3 супени лъжици брашно, 1 супена лъжица нишесте, 3 супени лъжици растително масло, ванилия, сода бикарбонат.
Приготвя се по следния начин.
Смесете всички съставки и ги поставете в съд за микровълнова печка. Печете 5 минути при мощност 700. При по-голяма мощност са достатъчни и 3 минути. Залейте печенето с любимия си крем. В този случай може да се използва 200 грама сметана с три супени лъжици захар.
Приятен апетит!

Една възрастна жена имаше крава, порода „Олдърни“ и гледаше на нея като на своя дъщеря. Не можеше да й отидеш на гости дори за четвърт час, без да чуеш за чудното мляко и интелигентност на животното. Целият град знаеше за кравата на мис Бети.
Веднъж, когато поради невнимание кравата  паднала в една варница. Всички проявили голямо съчувствие.
Тя стенела така жално, че скоро я чули и спасили. Но бедното животно било загубило голяма част от козината си и когато го измъкнали, изглеждало голо, измръзнало и нещастно в ощавената си кожа.
Всички съжалили животното, макар че някои не могли да скрият усмивката си при смешния му вид. Мис Бети направо си изплакала очите от скръб и ужас. Казваха, че мислела да опита с маслена баня. Този цяр бил вероятно препоръчан от някого, чийто съвет тя потърсила, но предложението  било отхвърлено от капитан Брани. Той предложил нещо съвсем друго:
— Направете й жилетка и гащи от мек вълнен плат, госпожице, ако искате да остане жива. Но моят съвет е: заколете веднага горкото животно.
Мис Бети изтрила очите си и поблагодарила сърдечно на капитана. Тя се заловила за работа и не след дълго целият град види как кравата отива кротко да пасе в тъмносиви одежди от каша.
Вие виждали ли сте някога крави, облечени в сива каша?

Веднъж равините поискали да направят подарък на императора. Дълго обсъждали, кой да бъде техния пратеник. Накрая решили да изпратят Наум от  Гизмо, защото той е привикнал да му се случват чудеса. И така те проводили подаръкът по него.
По пътя Наум спрял да пренощува в една странноприемница, но другите гости станали през нощта, изпразнили съдържанието на торбата му и я напълнили с пепел
Когато стигнал до целта си, развързали торбата и всички видели, че е пълна с пепел. Императорът казал:
– Евреите ме правят за посмешище.
И заповядал Наум да бъде умъртвен. А Наум си казал: „И това е за добро“.
Тогава се явил Илия, предрешен като един от слугите на императорът и му казал:
– Навярно това е пепелта на техния патриарх Авраам. Когато хвърлят от нея върху враговете си, тя се превръща в саби, а хвърлят ли я върху стърнища, превръща се в стрели.
Случило се тогава така, че по това време войските на императорът не могли да завладеят една провинция. Изпробвали там пепелта и я превзели.
Тогава императорът завел Наум в съкровищницата си, напълнил торбата му със скъпоценни камъни и перли и го изпратил с големи почести.
Когато стигнал в същата странноприемница, гостите го запитали:
– Какво занесе на императорът, че ти оказа такива почести?
Той отвърнал:
– Само това, което отнесох от тук.
За това и те занесли малко от същата пепел на императора, но когато я изпробвали, тя не се превърнала в мечове и стрели и мъжете били убити.

Специалисти от Института по екология в Холандия забелязали, че при насекомите съществува своеобразна пощенска служба, където ролята на пощенска кутия играе почвата, а ролята на пощальоните – растенията. Насекомите остават в почвата химически съобщения, за да предупредят другите, че „хранилката“ вече е заета. Тези писма се доставят в следващото поколение на растенията.
В природата, различни видове насекоми се конкурират помежду си за храна. Например личинките на бръмбар ядат корените на растението, а гъсениците листата му. Но ако те почнат да го правят едновременно, те ще гладуват, защото растението няма да може да осигури храна за всички тях.
Преди учените са изяснили, как до насекомите идва информация за това, че това растение е вече запазено за храна. Когато подземните индивиди гризят корените на растението, по неговите листа се придвижват специфични летливи съединения, които съобщават на надземните гости, че трябва да си потърсят друга „столова“. В новото проучване, изследователите са открили, че тези съобщения са предавани от поколение на поколение. Оказало се, че новото поколение растения изпиват жизненодеятелните следи, оставени от насекомите и предават посланието на новите надземни насекоми.
Според изследователите, главната роля в цялата тази „пощенска“ система принадлежи на гъбички. В зависимост от съседите техния видов състав се изменял. Почвените гъби  вероятно влияят на растението, като го кара да произвеждат определени веществени сигнали. В близко време еколозите ще определят какво е това вещество и по какви канали се предават съобщенията.