Един човек дошъл при един учител и му казал:
– Научи ме да се моля.
Учителят отговорил:
– Когато се молиш част от ума ти е зает с други неща.
– Не разбирам какво искаш да кажеш. От няколко месеца не мога да се моля на Господа по някаква причина, но не знам каква е тя.
– Ти ми каза: „ Научи ме да се моля“, но нищо не каза за Господа. Молитвата, която водиш вече няколко месеца е насочена към съседите ти, защото ти постоянно се чудиш какво си мислят за теб. Молитвата ти е включвала и парите като идол, защото ти непрекъснато ги желаеш. Когато се молиш ти се обръщаш и към други идоли, например, свързани със твоята безопасност и т.н. Тъй като имаш прекалено много богове на които се молиш, няма нищо чудно, че не остава време да се помолиш на истинския Господ.

Един млад човек слушал нееднократно за Исус Христос, но не бързал да го приеме в сърцето си.
Веднъж сънувал сън. Вървял край една река. От другата й страна се намирала прекрасна страна. Но живота отсам реката му се сторил по-разнообразен, отколкото този оттатък реката.
„Ще бъда още малко тук, – помислил си той, – когато поискам, мога да преплувам реката и да отида от другата страна.“
И продължил пътя си нататък.
Скоро забелязал, че реката станала по-широка и дълбока. Наоколо станало тъмно и мрачно. Изведнъж чул глас:
– Сега скочи!
Но той продължиш по-нататък. Реката все повече се увеличавала и го отделяла от щастливия бряг. Пътят му станал трудно проходим. Той се спрял и започнал да мисли, как да премине реката. Над него се разнесъл страшен глас:
– Вече е твърде късно.
Младият човек изпаднал в ужас…. и се събудил.
Този сън му помогнал да приеме Исус Христос за свой Господ.
Бързайте, не чакайте, за да не чуете страшното..:
– Късно е!

Наблюдението на същества създадени от Господа са извор на познание., от който можем да черпим без прекъсване.

От мравките научаваме да трупаме запаси за трудни моменти, от пчелите как се постига ред, от змиите невъзможността да се движим по известни следи. Мисля, че като премахнем особеностите на всеки вид има нещо, което ги обединява и това е инстинкта за самосъхранение.

У всеки у нас има нещо, което ни подтиква да живеем, което ни зове, да не даваме да бъдем отнесени от деморализацията, което ни учи, че след буря идва спокойствие.

На благословения дар вложен в нас от Създателя се дължи това, че неприятности ни нападат, но не ни унищожават. Загубата на един човек не ни обезоръжава напълно. Дори импулсът да се борим срещу смъртта на едно любимо същество не ни завлича в гроба.

Знам, че съществуват и изключения. Не малко са и тези, които не могат да устоят на жестоките превратности на съдбата.

Но нещо вътре в нас ни казва да устоим, да се вкопчим в живота със нокти и зъби, да продължим да се борим, защото още не е даден сигналът, борбата още не е свършила. Звучат последните акорди на песента, но театралното представление още не е приключило.

Само със смъртта свършват мислите, проектите, плановете, които са били в човешкото сърце, но дори и тогава, ако човек е познал Създателя си, това не е нещастие, а стъпка към едно по-добро място.

А докато дойде този преход, трябва да продължим да живеем и да го направим по най-достойния начин.

Човеците са като виното. Злите страдат и боледуват и болката и мъката превръщат в оцет една душа, която би могла да бъде приятна и сладка. Добрите също преминават през трудности и имат същия горчив опит, но също като качествените вина не се вгорчават, а с течение на годините стават все по добри.

– Ало, мога ли да поговоря с Бог?
– Свързвам ви!
– Здравейте! Слушам ви внимателно!
– Господи, Нова година наближава. Моля те, изпълни желанията ми!
– Разбира се! Но първо ще те свържа с  отдела по изпълнение на желанията, за да разбереш какви грешки си допуснала в миналото!….
Метален глас продължава:
– Почакайте, моля, сега ще ви свържем с оператора на желанията….
Изчакване….
– Здравейте! Какво искате да узнаете?
– Здравейте! Към вас ме пренасочи Господ. Той ми каза, че преди да пожелая нещо ново, трябва да прегледам това, което съм искала преди това…..
– Разбирам, една минута само….
А ето  всички ваши желания до сега. Чувате ли ме?
– Да, разбира се.
– Започваме от миналата година:
1. До гуша ми дойде тази работа! – изпълнение: „разболяване“.
2. Мъжът ми не ми обръща внимание! – изпълнено: „не обръща“.
3. О, да имах поне малко пари! – изпълнено: „малко пари“.
4. Приятелките ми са глупачки! – изпълнено: те са глупачки.
5. Ех, да имах поне някаква квартира! – изпълнено: На 10-я етаж под самия покрив. Той тече. Молила за „каква да е“.
6. Много ми се иска да си имам каква да е, малка кола! – изпълнено: Получи „Запорожец“ произведен доста отдавна.
7. Иска ми се малко да изляза в отпуск, където и да е! – изпълнено: При свекървата на село, тя има нужда от работна сила.
8. Какво е това? Никой не ми подарява цветя! – изпълнено: Не подарявайте!
Искате ли да продължим нататък? Тук написаното цяла година може да се чете.
– Не, не, всичко разбрах! Свържете ме с Твореца!
……
– Господи, всичко разбрах! За в бъдеще ще следя за всяка своя мисъл, дори и най-малката! Помогни ми да мисля позитивно. Разбрах, че Ти  винаги ми помагаш и изпълняваш всичките ми желания! Сега искам да помисля малко. Мога ли да се обадя по-късно?…
По телефона се чу весел смях…
– Разбира се, скъпа. По всяко време!

Голяма кула се издигаше върху води от блестящи четириъгълни камъни. Тя се строеше от яки момците. Други десетки хиляди мъже донасяха камъни и ги даваха на шестимата момци. Те ги взимаха и строяха. Камъните се вграждаха в строежа, защото бяха подредени и се съгласуваха с другите отломки. Така се съчетаваха един с друг, че строежа сякаш бе изградена от един камък.
Някои от камъните хвърляха, други вграждаха в строежа, а трети отсичаха и захвърляха далеч от кулата. Едри камъни поставяха в кръг около кулата и не ги използуваха за строежа, защото бяха грапави, други имаха пукнатини, а трети бели и заоблени, не бяха подходящи за строежа.
Видях и други камъни, захвърлени далеч от кулата стигащи чак до пътя. Но не оставаха на пътя, а се изтъркулваха от пътя по едно нагорнище. Други бяха попаднали в огън и горяха, а трети падаха близо до вода, но не можеха да достигнат водата, макар че се стремяха да се напият и да отидат до нея.
Позната ли ти е тази кула? Защо тя се строи върху вода? Защото живот се е появил чрез водата и чрез водата ще продължи да съществува.
Кулата е била основана чрез Словото на Твореца и се управлява от невидимата  Му сила.
Когато завършат строежа на кулата, всички заедно ще се възрадват около нея и ще прославят Бога.
Камъните, подложени в основата на строежа, но не изсечени, приличат на хора , които са ходили в правдата и са се съобразявали със законите.
А онези, изхвърлените кои са?
Това са съгрешилите и искащите да се покаят. Затова не са изхвърлени далеч от кулата, понеже ще станат подходящи за строежа, ако се покаят.
Изсечените и захвърлените надалеч камъни са непоправимите.
А кои са пропукалите се?
Това са тези, които в сърцата си са настроени един срещу друг и нямат мир в себе си, но се преструват на мирни, именно това е тяхната пукнатина.  Повредените са тези, които поради грешките си са загубили пътя на правдата
А кои са белите и заоблените, които не се вграждат в строежа?
Това са тия, дето имат богатство от тоя век. Когато дойде изпитанието, заради своето богатство и заради работата си ще се отрекат от своя Господ.
Когато богатството, което ръководи душите им, бъде отсечено от тях, тогава ще станат подходящи за Бога. Заобленият камък, ако не бъде изсечен и не загуби някаква част от себе си, не може да стане четириъгълен. Така е и с богатите в тоя век: ако не бъде отсечено от тях богатството им, не ще могат да станат подходящи за Господа. Докато се стремиш към богатство, ще бъдеш неподходящ.
Другите камъни захвърлени далеч от кулата и паднали на пътя, търкалящите се от пътя по нагорнището, това са тези, които поради колебливостта си са се отклонили от верния път. Те си мислят, че ще могат да открият по-добър път, но се заблуждават и се измъчват, вървейки по нагорнището. Падналите в огън са тези, които са отстъпили накрая. В сърцата им изобщо няма покаяние поради собствените им стремежи към разпуснатост и безчестията, които са извършили. Другите камъни, падналите близо до води и неспособни да стигнат до нея са тези, които са чули истината, но щом в паметта им се настанила тя, те пак тръгват след нечестивите си желания.
Изведнъж видях седем жени, застанали в кръг около кулата.
Тази кула се носеше от тях. Чуй сега какъв е техният смисъл. Първата от тях, която я държи с ръцете си, се нарича Вяра. Чрез нея ще се спасят Божиите избраници. Другата, която е препасана и върви мъжествено, се нарича Въздържание. Тя е дъщеря на Вяра. Който я следва, ще бъде блажен в живота си, понеже ще се очисти от всички безчестия, вярвайки, че ако се очисти от всяко нечестиво желание, ще наследи живот вечен. Следващите са се родили последователно една от друга. Наричат се Безкористност, Знание, Незлобивост, Благочестие и Любов. Когато вършиш всичките дела ще можеш да се спасиш.
Каква сила притежава всяка от тях?
От Вяра се ражда Въздържание, от Въздържание – Безкористност, от Безкористност – Незлобивост, от Незлобивост – Благочестие, от Благочестие – Знание и от Знание – Любов. Техните дела са чисти, свети и божествени. Който им служи и успее да извършва техните дела, в огъня ще има прибежище.
Когато свърши строежът на кулата, ще настъпи краят. Но бързо ще се построи.
Внимавайте в идещия съд. Вие, имащите в излишък, погрижете се за бедните, докато кулата все още не е построена. Защото след като бъде завършена, ще искате да давате, но не ще имате къде. Вие, хвалещите се заради своето богатство, внимавайте лишените да не стенат, защото тяхното стенание се издига чак до Господа.