Космическата агенция NASA публикува футуристични  прогнози, в който се посочва, че през  този век човечеството може да създаде междупланетен космически апарат с  ядрено гориво, който генерира антиматерия и се движи за сметка на нейното изхвърляне. В НАСА вярва, че тези двигатели ще бъдат в ултра-бързи междупланетни кораби, които ще летят до Юпитер за по-малко от 4 месеца, и в допълнение, те ще отвори пътя за нови хоризонти, по усвояване на Слънчевата система.
Човечеството все още трябва да преодолее някои съществени технически проблеми, свързани с производството и съхранението на антиматерия. В противен случай, новата технология няма лесно да се постигне. Първите резултати в тази област ще бъде на разположение след около 40 години, а истинските двигатели на ядрено гориво и антиматерия моат да се появи едва след 60-80 години.
Като суровина за новия тип двигатели може да се вземат  тежки изотопи на водорода – деутерий и тритий, не с един, но две или три неутрона в ядрото. За ядрените реакции е необходим уран, който ще се създава при процесите извършвани от частиците на антиматерия – позитрони, които представляват аналог на реактивно освобождаване. Такъв двигател може да има изключително високо КПД.
Подобен коефициент ще бъде достигнат за сметка на анихилацията между материята и антиматерията. При взаимното унищожаване на частиците се отделя голямо количество енергия. В тези двигатели ще се синтезират нови химични елементи, например хелий. Сега нещо подобно се случва в ядрата на звездите при голямо налягане и висока температура, но без участието на антиматерията.
Друг изненадващ факт свързан с горивото на основа изотопи и антиматерия се явява икономията на това гориво и неговото отделяне. За достигане на Юпитер са необходими 1,16 грама антипротони. Съвременната наука е в състояние да произвежда и до една милиардна част от един грам антиматерия.

Технология за производството на биодизел намира нови източници за този вид гориво. Петролната компания Neste Oil на рафинерията си в Сингапур е започнала производство на дизелово гориво от възобновяеми източници на рибено масло, получена при обработката на отпадъци в рибните фабрики в Югоизточна Азия.
Според експерти, това гориво, когато изгори, освобождава 84% по-малко парникови газове в сравнение с конвенционалните изкопаеми горива през целия им жизнен цикъл. Освен това, значително намалява количеството на вредни емисии, както и различни малки частици.
Преди няколко години в рибните фабрики във Виетнам е изследвана идеята за биодизел от рибни отпадъци. За производството на тези горива могат да се използват различни видове биологични материали, включително растителни и животински мазнини.

30-годишният изобретател Сакр Бин Саиф от ОАЕ е построил лек двуместен слънцемобил. Автомобилът се движи само със слънчева енергия.
Само за 7 месеца е проектиран и изграден този автомобил. Тази машина е предназначена за ежедневна употреба, макар и лишени от комфорт. Той няма климатик.
Този апарат е двуместен. Снабден е с четири слънчеви батерии от 170 вата и чифт батерии за съхранение на енергията.
Максималната скорост на колата е 50 километра в час, но при по-дълго пътуване по-добре да се достига 45 км/ч.
Това, разбира се е малко, но машината не изисква никакво гориво, или някакво зареждане.

Vincent Callebaut е известен със своите невероятни архитектурни проекти на бъдещето. Фирмата е специализирана не само в създаването на проекта за жилищни сгради, но и други конструкции, като ферма за водорасли и водородни дирижабли. Изглежда хората сериозно са се замисли за озеленяването на планетата и търсенето на алтернативни източници на енергия.
Предложеният проект е предназначен за Шанхай. Градът на бъдещето ще бъде разположени по крайбрежието. Според учените, един хектар от водорасли може да произвежда 120 пъти повече биогорива от соята и слънчогледа. Във водораслите са открити ензими, които служат като ефективен катализатор. В резултат на биохимичните процеси водораслите могат да станат източник на водород.
Фермата с водорасли се явява истинска биохимична електростанция, способна да поглъща СО2 като основна хранителна съставка на фотосинтезата, а за сметка на това ще произвежда водород. Ферма ще се състои от 4 въглеродни кладенци, в които зелените водорасли ще преработват газирани отпадъци.
В допълнение към производството на чиста енергия, ферма ще служи като станция, чрез която ще се наблюдава морската флора и фауна. Проектът е насрочен за изпълнение през 2030 г., тъй като се приема, че цените на конвенционалните горива ще се увеличи до този момент и по този начин ще се увеличи световното търсене на алтернативни източници на гориво.
Дирижаблите в зависимост от вида ще бъдат използвани за хуманитарни мисии, спасителни операции и  въздушен транспорт. В допълнение те ще могат да бъдат използвани и за да забавлява туристите. Град на бъдещето ще бъде съвсем чист. В бъдеще био-водородните дирижабли могат да заменят модерни средства за транспорт, въпреки че са по-бавни от самолетите. Те развиват скорост едва 176 км/ч. Но имат няколко предимства. Например, дирижабълът не се нуждае от писти, магистрали и по този начин няма нужда да се изсичат горите. Той може да измине разстояние от 5 до 10 000 км.
Дирижабълът може да се използва не само като средство, но и като жизнено пространство, офис, хотели и училища.
За създаването на дирижаблите се планира да се използват наноматериали, които ще обеспечават защитата му от удари, сняг, дъжд и други неблагоприятни условия. Дирижаблите ще бъде прикачен за плаващи станции и ще получават необходимото количество биогорива. Дължината на дирижабъла ще бъде 400 метра, а в диаметър 180 метра. Ще има 67 етажа с обща площ 350 хиляди кв. м.
Такива градове на бъдещето ще бъдат изградени по целия свят.

Транспортът на бъдещето е създаден не само за обикновените хора, но и за военните. В помощ на американските военни е създаден високоскоростен плавателен съд, предназначен за борба с пиратството в Аденския залив и да се даде отпор на ирански кораби в Ормузкия пролив.
За по-продължителни мисии новосъздаденият плавателен съд се отличава от другите по това, че може да съхранява по-голямо количество гориво.
За да се достигне по-голяма скорост се използва специална технология, която създава въздушни джобове, които намаляват триенето на корпуса до морската повърхност. Плавателният съд използва реактивен двигател.
Този вид транспорт е предназначен за тричленен екипаж. Той може да поеме голямо количество оръжия и дори торпеда. Като допълнение, инсталираните  оръжейни системи, могат да стрелят едновременно по няколко цели.