Сега учените изучават лечебните свойства на билките, с помощта на сложно оборудване и скъпи тестове.

В миналото „изследванията“ на билкарите се ограничавали до наблюдение на дивите животни. Когато се разболеят те започват да дъвчат определени листа, плодове и корени.

С течение на времето, традиционните лечители и внимателните лекари са натрупали огромно количество информация за билките, помагащи да речем за „главата“, „корема“ или „горещината“.

Едва в средата на ХХ век, учените започнали да се интересуват не само от растенията, колкото от съдържащите се в тях вещества. Напредъкът на химията е дал възможност да се отделят природно чисти вещества и да се използват като силни лекарства.

Новите средства помогнали с аптекарска точност да се щамповат милиони идентични по състав и сила таблетки. Използването им е много по-удобно.

Злоупотребата с лекарства, недостатъчното изследване на страничните им ефекти, карат хората отново да се върнат към природата и да търсят сила за изцерение отново в билките.

В Япония се е установила голяма жега, която е станала причина повече от 450 човека да попаднат в болница.

Няколко човека дори са починали. Миналата година от силна горещина са умрели над 100 човека.

Японската метеорологична служба е пуснала специално приложение за мобилни телефони, където могат да се прочетат съвети за това как да се избегне топлинен удар.

В страната температурата е над 30 градуса. Такова време е типично за средата и края на лятото.

Пътят на коприната бил дълъг древен караванен маршрут, свързващ Източна Азия (Пекин) с Европа (Истанбул).

Първи изследвали и използвали този път китайските търговци, които търгували с Европа. Те продавали ценни предмети като коприна и подправки, а използвали парите, за да купят злато, сребро и коне. Тези търговци били подложени на различни опасности по целия този път, за това трябвало да имат достатъчно кураж, за да го изминават.

По пътя имало много трудности, в това число резки и изтощителни температурни разлики.

Когато приближавали пустинята Гоби, горещината била непоносима и единственият начин за оцеляване са били оазисите, пръснати из пустинята. Те осигурявали на пътниците храна и вода.

Преминавайки района на планинската верига на Хималаите от другата страна, търговците замръзвали от студ. Освен това, прехода през проходите се усложнявали от факта, че планините били покрити със сняг.

Седи генерал с въдица на брега на реката, риба лови.Той е в пълна парадна униформа – куртка, панталони с ивици, фуражка, …..

Непоносима горещина. От генерала капе пот. Той често вади кърпичката си и бърше плешивата си глава, и гоние мухите.

От сутринта изобщо не кълве и генералът тъжно гледа неподвижния поплавък.

Изведнъж от небето дойде глас:

– Няма ли да разпоредиш!?

Мая реши да не се отказва от обувките на високи токове даже, когато отиде на Малдивските острови.

Ежедневен грим и разнообразна козметика, коктейлна рокля, копита и украшения, това е видът в който тя е израснала, даже спи в него.

– Но това е напълно неуместно на плажа, – опитаха се да я вразумят близките ѝ.

– Стига сте ми кудкудякали, всичко това са глупости. Мислете по-нашироко. Та там има не само пясък, а и ресторанти.

Въпреки всичко Мая пълзеше със своите копитца по плажа на Малдивските острови.

Слънце, горещина, край нея скачат малки момчета, но тя не се отказва от вида си, дори се снима нарочно, за да се покаже на завистниците си.

Разбира се, че тя трябваше да се облече според случая и природните условия, така или иначе до стаята си в хотела тя едва се дотътряше.

Навярно много семейства и хора я сочеха с пръст и ѝ се смееха. Е, не явно, а в шепата си. Хората в тузарските райони са свикнали с такива кукли, дори такива не им изглеждат подозрително, но се извиват настрана и се смеят в шепите си до насита.

Жалко е, че това е заболяване, което не се лекува. Нима такова нещо може да се нарече нормално?

Това е не само срам, но е заплаха за индивида.