Живял на небето един ангел. Това била много красив юноша със златна, къдрава коса и големи, бели крила. Всеки ден го изпращали на земята да помага на хората, за да се осъществят най-важните им желания. За съжаление при него абсолютно нищо не се получавало.
Долетял той до един човек със сиво палто, а той му казал:
– Искам голяма къща и много пари.
Уви… – кършел ръце ангела… – Аз не мога да направя това!
– Що за ангел си тогава? – Възмутено крещял човекът и разтваряйки своя чадър се изгубвал в пелената на дъжда.
Долетял ангелът до една жена, а тя му казала:
– Мечтая за истински принц, който живее в дворец и има много слуги.
– Не мога да изпълня вашето желание… – тъжно казал ангела.
– Никакъв ангел не си ти! Върви си! – отблъснала го жената и продължила да нарежда стоките по рафтовете.
Тъжно станало на ангела. Отлетял далече от града и решил да си почине накрая на една гора. Седнал на пожълтялата есенна трева и заплакал:
– Какъв ангел съм аз? Хората искат да им изпълня мечтите, а аз нищо не мога да направя….
Изведнъж чул тъжен глас:
– Извинете, можете ли да ми помогнете?
Огледал се и видял на едно дърво върху клона малък пашкул.
– Вие нали сте ангел? Не можете ли да ми помогнете? – Повторил молбата си гласът.
– Никакъв ангел не съм аз….не мога да ти помогна.
-Но нали ангелите изпълняват най важните желания? – Не се предавал гласът от пашкула.
– Да изпълняват, но при мен все не се получава….
След тези думи по бузите на ангела потекли сълзи. А гласът продължил:
– Не мога да се измъкна от пашкула, ако можете да ми помогнете…
– Да излезеш от пашкула? Ти сигурно се шегуваш? – Махнал с ръка ангела. – Хората искаха от мен големи домове, знатни женихи, изгодна работа. Техните големи желания не можах да изпълня, та какво остава за твоето малко желание.
– Моля ви, опитайте! –  гласът умоляващо изстенал.
– Ами, добре…. Ще опитам. – Съгласил се ангела.
Той протегнал ръка към пашкула и….
В същия миг от там изхвръкнала невероятно красива пеперуда. Тя започнала радостно да кръжи около ангела и като му благодарила отлетяла надалеч.
В този момент ангела разбрал, че най-малките желания са най-важни.

Малко момче, кой да се занимава с него? Качиха го на автобуса и го изпратиха на село. Там поне е хубаво и чисто. Природата тук е запазила омайващи си аромат и възраждащата си сила.
Селото се състои от няколко стари, но запазени къщи. Къщичката на любимата баба и строгия дядо се намира почти в самата гора, В нея са намерили подслон всякакви животни, храсти с горски плодове и най-различни гъби. А тя издигнала високите си дървета, облегнали стволове в небето, нежно простира сянката си наоколо.
Идеята да идат в гората за малини бе на братовчедките. Дори не го попитаха малчугана дали иска или не, но той се приготви с радост за предстоящото приключение.
Чичо Петър мъжът на леля му, пожела да ги придружи. Нали в гората има мечки,  взе си и пушката. Оръжието бе старо и малко ръждясало, но той го взе със самочувствие.
Компанията бързо навлезе в гората и намери малините. Унесени в брането никой не усети колко са навлезли навътре в гората.
Дора дочу, че в храстите има още някой, който сладко си похапва малини. Групата реши да го попитат за пътя, тъй като вече бяха разбрали, че са се заблудили.
Изведнъж храстите се разтвориха и всички изтръпнаха…там стоеше мечка. Късаше плодовете с листата и ги слагаше направо в устата, а после  изплюваше само листата.
Повече никой не видя нищо. Всички хукнаха през глава, а мечката там си и остана. Мъжът хвърли пушката и побягна пръв, сякаш имаше на гърба си криле, другите едва го догонваха.
По чудо се озоваха на шосето. Насреща им комшийката, връща се от съседното село. Дали поради уплахата или шала на главата против мухите, жената не позна чичо Петър. Даже го попита:
– Тук всички познавам, а теб за първи път те виждам. Изглежда не си тукашна?
Но когато дотичаха и другите, всичко се разбра. Е, голям смях падна..

Навярно сте чували как някой се оплаква:
– Паднеш на улицата и никой не идва да ти помогне. Такива са хората.
Равнодушието започва от чуждите деца. Когато на улицата крещят на дете или го бият, на вас ви е все едно. Навярно си казвате: „Това си е тяхна работа. Сами ще се разберат. Може би си го е заслужило…..“
Равнодушието започва от непознатите. Седите на седалката в автобуса и си мислите: „Тази баба подозрително гледа към моето място. Ще затворя за малко очи, тя нека постои, все още е силна“.
Гледате мъж се подпира на стената и какво си мислите? „Тоя какво се подпира? Вероятно се е напил. Ще мина и няма да се меся“.
Там се бият, а вие си казвате: “ Гледай как се бият. Какъв ужас. Ще бягам, току виж и на мен налетели. Може би някой друг ще се обади на полицията, а аз да си вървя по-добре“. Равнодушието започва с чуждата гора, не нашата улица, другите градове……
Хубаво е да караш кола. Надничаш през прозорчето и възкликваш:
– Този боклук какво прави тук?
Представете си, че сте сред природата и барбекюто е вкусно и водата хубава. Време е да си тръгвате.Решавате,  ето тук в голямата трева ще мушна боклука, кой ще го забележи?
Тези хартийки в джоба станаха много. Никой не гледа, ще ги хвърля в тази канавка.
Защо се случва това? Защо всеки се надява, че ако му стане лошо на улицата някой ще му се притече на помощ. Вие виждали ли сте този тайнствен Някой? А в огледалото погледнахте ли?

Ярък пример за това как промишленото усвояване може да не изроди Земята, а обратно, по свой начин да я облагороди и доукраси.
През 20 век на югоизток Подмосковието представлява огромен Лопатимски рудник, където са добивали фосфати.
Сега на това място километровата кариера е запълнена от чиста прозрачна вода, а върху изхвърлените отпадъци от мината е израснала борова гора.
Природата е надделяла и се е установила с нова и неповторима красота.

В графство Съсекс, американския щат Ню Джърси електротехник от телевизионата компания намерил в мазето спяща мечка. След откриване на животното никой не е пострадал.

Няколко часа преди работникът да открие мечката, някои хора са я забелязали да се скита по улиците. Никой не знае как животното се е появило тук.

Мечката била временно упоена. Поставили я на брезент и откарали я с камион до близката гора.