Две катерици се препичали под топлото септемврийско слънце. Едната пита другата:
– Кажи ми какъв е смисъла на живота?
Втората се замислила и казала:
– Помниш ли миналата година? Суша, гората гори, няма какво да се яде, лисиците гладни и ние бяхме гладни. Цяла есен и зима едва успявахме, въртяхме се и гледахме да оцелеем.
И тогава смисъл не търсихме. Излиза, че тогава смисъл е имало?
А виж какво е сега: ние сме в безопасност, лисици няма, хората не ни закачат, храната е в изобили и всички се запасяват за зимата. Животът си върви напред, но ние търсим неговия смисъл.
Излиза, че сме го загубили?

Веднъж се случило така, че трима светци вървели през гората заедно. През целия си живот те самоотвержено се трудели.. Единият бил предан, обичал хората и се молил за тях. Вторият търсел знания, придобивал мъдрост и развивал интелекта си. А третия действал, служел на другите и изпълнявал дълга си към всеки човек. Въпреки, че били толкова самоотвержни, те не били доволни от резултатите си не могли да достигнат до Бога.

Но в този ден се случило чудо!Изведнъж заваляло. Те се затичали към един малък параклис, вътре били притиснати един към друг. Когато се докоснали, усетили, че вече не са трима.

Изтръпнали от изненада. Гледали се неразбиращо един друг. Усещали нечие присъствие.

Видели божествена светлина, паднали на колене и зашептели:

– Господи, защо чак сега дойде? Цял живот се трудихме усилено, но ти не ни удостои с честа да Те видим. Защо това се случи точно днес?

Бог им казал:

– Защото днес сте заедно. Докосвайки се един друг, станахте едно цяло и за това можахте да ме видите. Аз винаги съм бил със всеки от вас, но не можех да ви се покажа, защото бяхте само отделни фрагменти.

През гората се промъкваха десетина мъже. Двама от тях носеха големи лъкове. Държаха опънати тетивата с отдавна приготвена стрела за стрелба. Петима от тях носеха само тояги и камъни, а останалите копия. Само един носеше кама.
– Тук би трябвало да е, съвсем наблизо, – шепнеше възбудено един от мъжете и сочеше пресните изпражнения. –  Може би седи там в храсталака.
Започнаха да хвърлят камъни към гъсталака и да удрят с тоягите си по стволовете на дърветата, но нищо не помръдна.
– Я погледни! – подкани един от групата мъжът с камата. – Но бъди внимателен!
Мъжът бавно запристъпва към храстите. Разтвори ги.
– Тук няма нищо, – промърмори той.
Изведнъж се разнесе страшен рев. Три крачки на дясно от него се появи лъвска глава. Той изкрещя, искаше да побегне, но се препъна и падна. Лъвът се надигна от мястото си и напрегна мускули.
С един скок мъжът с камата се намери между падналия и лъва, и зачака. Животното тръсна глава, а опашката му заудря земата. Започна да рови земята с лапи. Лъвът скочи, удари се толкова силно в камата на нападателя, че я изтръгна от ръката му. Животното имаше дълбока рана на гърдите си, но все още беше жизнено.
Земята се тресеше, докато той ревеше и се мяташе. Мъжът измъкна нож от колана си. Нападна го и  удари два пъти в гръкляна и ребрата. Една стрела изфуча и се заби в лъвското тяло. Животното изръмжа от болка и удари мъжа пред себе си с лапа. Повали го на земята и падна върху него.
Ловците хванаха безжизнения лъв за гривата и го отместиха. Човекът под него беше със силно извит крак на страна и лежеше в локва кръв. Той отвори бавно очи и изстена:
– Помогнете ми да стана.
Подкрепиха го и той се изправи. Очите му се изцъклиха и загуби съзнание. Мъжете сглобиха носилка от клони и пръчки и го изнесоха от гората.
Два дена лежа, бълнувайки в треска. Мускулите на хълбока му бяха разкъсани, а сухожилията разтегнати. Въпреки предупрежденията на лекаря, бързо се изправи и куцукайки се придвижваше навън.

Тази модерна къща се намира във Виенската гора, в зоната за отдих на север от столицата. Лекият наклон ви позволява да получите добър изглед към хълмистия терен на гората.
Архитектурното решение напълно използва наклонения релеф. Живеещите в дома имат достъп до градината от всяко ниво.
Дома се характеризира с преплетени тераси и тревни площи. В него са разположени спални и хол.
Галерията на втория етаж започва с малка градинка на междината тераса, която „се разстила“ и преминава в огромен използваем покрив.

В наше време щастието и свободата се асоциират с богатството. Така много хора смятат, че богатството им осигурява свобода и щастие.
Близо до малко селце дошъл малък керван. Той бил на един богат търговец. Виждайки един мъдрец седящ под дърво, собственикът на кервана приближил стареца. Завързал се разговор. Търговецът говорил за щастието, свободата и възможностите, които му давали неговото богатство. Той намеквал, че е по-добре да владееш богатства, отколкото мъдрост.
Тогава мъдрецът му казал:
– И без това ще нощуваш край нашето селце, ела да ти покажа нашата малка река, да се разходим в гората, из планината и ще си поговорим. Тук има прекрасни места.
– Не мога да оставя кервана си и да ида на разходка, моите слуги могат да откраднат нещо. Аз трябва да бъда наблизо, за да не разграбят богатството ми.
Мъдрерцът с разбиране кимнал с глава и казал:
– Тогава те каня в моята скромна хижа. През нощта е студено и духа силен вятър, а аз имам печка. Ще бъдеш на топло и сухо. Ще се наспиш добре.
Търговецът възразил:
– Не, трудно ще мога да заспя, тъй като ще се безпокоя за моето богатство. Могат да нападнат разбойници, а оръжие имам само аз. Така че ще остана, за да охранявам богатството си.
Тогава мъдрецът казал:
– Ти имаш камили, слуги и много скъп товар. Ти казваш, че владееш всичко това, че си свободен и щастлив. Но погледни, ти не можеш да оставиш кервана си даже за един час, тъй като си силно привързан към богатството си. Къде е свободата ти? През нощта не можеш да заспиш, защото се страхуваш от разбойници. Къде е щастието ти? Ти мислиш, че богатството ти дава свобода и щастие, но то те връзва и ти внушава страх. Не ти владееш богатството, а то те притежава.
Замислил се търговецът и се съгласил:
– В това ти си прав. Но в каво се състои твоята свобода?
Мъдрецът казал:
– Аз нямам материално богатство, освен тези дрехи, старата къща, торбата с брашното и приборите за готвене. Тези неща не ме правят щастлив. За това аз мога да ходя цял ден в гората и по планината, да се къпя в реката, без да се страхувам, че мога да изгубя това, което имам. Това е моята свобода.
– Но ти съвсем не изглеждаш нещастен, – отбелязал търговецът. – В какво се състои твоето щастие?
– Моето щастие се състои в разбирането, че това не е моя дом, не е моята храна, не са моите дрехи и това не е моето тяло. Всичко това ми дава Бог. За това не съм привързан към тези неша. Аз не бих ги загубил, защото не съм истинския им собственик. Защо да се притеснявам за всичко това? Ще дойде време и Бог ще прибере всичко, което ми е дал. Това може да стане всеки момент. За това съм благодарен на Бога за всяка минута от моя живот. Това е моето щастие. Благодаря на Бога, че не ми е дал повече, защото щях да стана алчен и зависим от преходни неща. Щях да да бъда горд и завистлив. Щях да нося оръжие и нощем нямаше да мога да спя, очаквайки нападение. Постоянно щях да следя за богатството си и щях да живея с илюзията, че богатството ми дава свобода и щастие. Това щеше да ме отдели от истинската ми природа и да загубя себе си.
Търговецът се намръщил и дълго мълчал.
– Усещам, че в думите ти има истина, – накрая казал той, – но как да достигна такова дълбоко разбиране? Как да се избавя от желанието да имам богатство? Как да се откажа от желанията си за скъпи удоволствия и материални възможности? Как мога да достигна твоята мъдрост и да стана свободен и щастлив?
– Ако не ти достига това, което ти казах, животът ще те научи на всичко останало, чрез твоя собствен опит.