Всичко ще бъде добре, може би не днес, но накрая обезателно.
Когато сте разстроени, попитайте се:
– Това ще бъде ли важно за мен след година?
Запомнете, че лошите неща в живота ви са необходими, за да отворят пътя за добрите.
Помните ли поговорката: „Нямаше да има щастие, ако нещастието не беше помогнало“?
Всеки път, когато човек започва нов проект, възникват страх от неуспеха или страх, че няма да го направи по правилния начин. Когато се съсредоточите на страха, настъпва оправданото бездействие.
Ако чакате страха ви да изчезне и тогава да действате, вашата мечта е осъдена да не стане реалност.
По-добре кажете:
– Моят живот се променя към по-добро и това е чудесно!

Попитали веднъж Настрадин:
– Можеш ли да кажеш колко приятели имаш сега?
– Колко са сега, – казал Настрадин, – ми е трудно да отговоря. Тъй като тази година имах добра реколта, всяко мое желание е задоволено, живея в изобилие, удовлетворен съм от нещата край мен, а това ми вдъхва оптимизъм. Как да разбера кой ми е приятел? Нали приятел в нужда се познава!

Той седеше в градината и като никога бе позволил мислите му спокойно да се разхождат в главата му: „Вече не мисля за Боби като за едно от децата ми. Или дори като за мое дете. Опитвам се изобщо да не мисля за него; това е все по-лесно, дори у дома, когато той е наблизо, заедно с всички нас, и вдига шум с някоя евтина бебешка играчка или издава нечленоразделни звуци, като се мъчи да говори. Дори името му не ми харесва вече. И другите децата не му обръщат внимание. Никой не му обръща внимание, дори болногледачките, които наемаме. Е, на тях им се плаща, за да му обръщат внимание и да се преструват, че го обичат. Почти винаги те са неомъжени, към четиридесетте или надхвърлили четиридесетте, вземат много скъпо и обикновено в началото се преструват, че го обичат и първите няколко седмици разиграват сцени на любов и на ревнива загриженост към него, но после започват да го пренебрегват.
Когато ставаше нещо неприятно ги карахме да си тръгнат, но винаги трябваше да намираме други на тяхно място. Иначе ще ни се наложи прекалено рано да изпратим Боби в дом за умствено недоразвити и никога вече да не го видим.
Ще го изтрием от паметта си, ще го зачеркнем, ще го отпишем, макар че ще го посетим три-четири пъти първата година, един-два пъти — втората, а след това може би ще спрем и никога вече няма да го видим. Ще го държим далече от погледа си, ще мислим за него все по-малко и по-малко. Може би той ще ни посещава в сънищата.
А по-късно ще казваме: „Какво стана с него? Нали си спомняш …за онова дете, което имахме? Струва ми се, че се казваше Боби. Онова, дето не беше наред. Имаме ли някаква връзка с него?“
Жена ми и аз за сега не сме способни да го изпратим далече от нас. Той все още е твърде малък. Но няма надежда. Той е голямо тегло. Нуждае се от непрекъснато внимание, а никой не иска да му го отделя — нито баща му, нито майка му, сестра му или брат му. Никой от нас вече не желае дори да си играе с него. Макар че се редуваме да се преструваме….“

Веднъж при Бога дошъл един възрастен селянин и му казал:
– Може да си Бог и да си създал този свят, но не си земеделец. Ти нищо не разбираш от земеделие. Има много да се учиш.
– Какво ще ме посъветваш? – Попитал Бог.
– Дай ми само една година и нека всичко става така, както аз искам и ще видиш какво ще стане. Няма да има бедност и нищета – самодоволно казал селянина.
Бог се съгласил. Той дал една година на земеделеца. Разбира се селянина поискал идеални условия: никакви бури, урагани, засушавания, проливни дъждове, никаква заплаха за реколтата. През тази година всичко било по правилата, до най-малките подробности. Когато искал да грее слънце, сияело слънце, когато искал дъжд, изливал се и колкото време искал толкова те продължавали. Всичко било хубаво и селянина не могъл да се нарадва. Пшеницата израснала висока.
Но когато започнала жътвата, в класовете нямало зърна. Селянинът бил отчаян:
– Какво стана? Какво не е наред? – Попитал той Бога.
И Бог му казал:
– Всичко се дължи на това, че е нямало никакво противопоставяне, конфликт, борба, упорство. Ти избегна неприятностите, за това и пшеницата се оказа безплодна. Борбата е необходима. Бурите, гръмотевиците и светкавиците са полезни. Те разтърсват същността на пшеницата и спомагат за наливане на енергия в нея и я изпълват със сила. Това е и основата на плодоносния живот

В центъра на Сиатъл е открит парк. На територия от 8 хиляди квадратни метра са посадени различни дървета, храсти и други растения, които ще радват посетителите със съвършено безплатни вкусни плодове през цялата година.
Жителите на Сиатъл отдавна искали да благоустроят горските околности на Бикон Хил. 2010 г. била обявена от градските власти за „година на градското селско стопанство“. Така парка започнал да се превръща в градина за всички желаещи.
Овощните дървета са разположени по-високо, а трайните и едногодишните растения, заедно с плодните храсти били разположени по-ниско. Били посадени растения, които привличат насекомите, за да поставят естествена защита срещу вредителите.
За създаването на първоначалния парк са отделени 100 хиляди долара. Първата реколта се очаква през 2013 г. За в бъдеще се предвижда в парка да се поставят пчелни кошери. Тези мерки ще допринесат за по-бързото опрашването на цветовете. В допълнение, пчелите ще произвежда мед.
За парка се предвиждат още 39 хиляди кв. м. На новите територии няма да бъдат засаждани само плодни растения. Така в парка ще има зони и за почивка.