На 16 септември 1976 г. в Ереванското езеро паднал тролейбус. По това време световен шампион и многократен световен рекордьор по гмуркане Шаварш Карапетян, брат му и треньор правели сутрешните си тренировки.
Виждайки произшествието, те веднага започнаха да спасяват хората.  Шаварш на голяма дълбочина при нулева видимост счупил стъклото на тролейбуса и започнал да изважда хора, които са били в безсъзнание, по един за всяко гмуркане.
Братята успели да спасят 20 души от общо 92. След това повече от месец Шаварш е бил сериозно болен от пневмония, имал е усложнения от сепсис поради множество нарязвания.
Когато се възстановил, той започнал отново да тренира и постигнал 11-я си световен рекорд, но в крайна сметка трябвало да напусне спорта, поради получените травми.

Кой е Жак – Ив Кусто? Пламенния романтик на моретата и океаните. Френски океанограф, изобретател на акваланга, начинателят на  дайвинга, организатор на първото видео и кино снимки под водата.
Той е роден на 11 юли 1910 г. в Сен – Андре – де –  Кюзбак, в района на Бордо. Градът се намира на брега на река Дордон, така че малкия Жак се е влюбил във водната стихия още от детството си.
През 1921 г. баща му бил изпратен на дълга командировка в Ню Йорк. С него заминало и цялото семейство. Това бил шансът им да се откъснат от разорена Европа след Първата световна война.
Първите опити за гмуркане Кусто е направил в скаутски лагер. Там малкият французин се опитал да докаже на американските си приятели, че той не е по-лош от тях. Затова се гмуркал с такова настървение, че няколко пъти бил на косъм от смъртта. Именно тогава се проявил неговият силен характер.
Живота на Кусто можел да тръгне и в друга посока. През средата на 30 – те години, младият лейтенант от Висшата военоморска школа във Франция  Жак – Ив Кусто катастрофирал. Имал множество счупени ребра, разместени прешлени, ръцете били парализирани. Шансът да оживее не бил голям. Но той получил неочакван стимул от приятелката си Симона Мелкиор. Тя не го изоставила и постоянно му казвала: „Ти ще изплуваш и ние ще се оженим“. Година след злополуката Жак успял да подчини напълно тялото си. Разходките и общението със Симона се оказали по-силни от всякакво лекарство.
Съдбата щедро наградила търпението и упоритостта му. В Тулон негов  учител станал Филип Тайе – поет, хуманист, голям любител на спорта, горещо влюбен в морето. Увлечението му по моретата и океаните не само поразило Кусто, но му помогнало да погледне по друг начин на нещата. Под негово ръководство Жак започнал да се гмурка в морските дълбини. Тогава гмуркачите разполагали само с очила и то доста неудобни.
През този период Кусто „приватизирал“ камерата на баща си, която той купил през 1923 г. Тя също не била съвършенна, но с нея могло да се правят чудесни черно – бели снимки  и филми под водата. Първият му филм излиза през 1942 г. Тогава зрителите били потопени за 18 минути под водата.
Колко пъти Кусто е бил на предела на силите си и в смъртна опасност особено, когато създава апарата за дишане под водата. Той е изобретил водонепроницаема камера и осветителни прибори, а също и първата подводна телевизионна система.
През 1950 г. Кусто е „придобил“ американския миночистач „Калисто“ и го преобразува за подводни експедиции. С този апарат са направени археологически изследвания на дълбочина 7250 метра.
Морето понякога взима скъпа цена. Малкият си на Кусто загива по време на снимките на един от филмите му. С жена си е живял щастливо 57 години
През 1990 г. Жак е направил уникална експедиция. В нея са участвали 6 деца, по едно от всеки континент. Те достигнали Антарктида със специална мисия. Целта е била да се докаже, че природата на Антарктида трябва да бъде съхранена за следващите поколения.
Кусто почива на 25 юни 1992 г. Никой не е разпръснал праха му над морето, както е пожелал в завещанието си. Погребан е в гробището на  Сен – Андре – де –  Кюзбак.

Какво правим под водата? Гмуркаме се или облекли водолазни костюми се наслаждаваме на красотата на морското дъно.А какво ще кажете да караме велосипед? Къде под водата ли?
Това е направил 51-годишният италианец Виторио Иноченте.Той преминал по дъното на Средиземно море 150 м на дълбочина 30 м.
Велосипеда не бил от обикновените, а за планински преходи. Освен това изминатия участък бил идеално равен, в близост до плажа Света Марина.
Към велосипеда си Иноченте прикрепил 30 килограмови оловни тежести, а на себе си още 20 кг, за да се задържи на седалката.
Виторио всъщност е нарушил всички правила за безопасно гмуркане. Самият той споделя: „Като че ли се движех срещу силен вятър. Велосипеда и аз бяхме толкова тежки, че си мислех, как изобщо ще стигнем…“ Все пак е успял и изглежда ще влезе в книгата на Гинес.