Вълните на изпитанията го заливаха една след друга и Атанас бе готов да се откаже от всичко.

– Грижите поглъщат цялото ми внимание, – отчете с огорчение той. – Къде е Бог?

Потопен ежедневно в проблемите си, Атанас бе престанал да гледа към Господа. Той не усещаше, че Бог е със него и го държи за ръката.

– Не мога да издържам повече това положение, – оплакваше се Атанас.

Това мърморене му пречеше да чуе Божия глас:

– Няма да допусна да бъдеш изпитана повече, отколкото можеш да понесеш.

– Какво ще правя утре? – Атанас продължаваше отчаяно да търси изход от създалата се ситуация.

Гласът нежно прошепна:

– Безпокойството за утрешния ден, е най-голямата опасност за теб.

Атанас отново да не го чува.

– Това е прекалено тежко за мен, – продължи тирадата си Атанас, той бе недостъпен, за каквото и да е увещание.

– Ако се опиташ да носиш днес утрешния товар, ще се пречупиш под тежестта му, – гласът добави съчувствено.

Отчаянието, мъката и болката бяха дали превес у Атанас.

– А утре, други ден, ….. следващите дни какво ще стане с мен? – Атанас бе заровил ръце в косите си и безнадеждно шепнеше.

Пълна глухота и безверие …..

– Трябва да се научиш да живееш в днешния ден. Аз Съм близо до теб и ще ти помагам да носиш товара си, – изпълнен с любов и загриженост каза Гласът.

Атанас кършеше ръце и викаше отчаяно:

– Кой ще ми помогне сега?

– Потопи се в Моето присъствие, – посъветва го Гласът.

Но Атанас остана глух за Него.

Финландският изпълнител Марко Вуорихеймо, действащ под името Signmark, е глух и ням по рождение.

Неговите албуми излизат едновременно на CD, където са записани саундтраци с вокална версия и DVD, където  артист „чете“ всяка песен на езика на жестовете.

Signmark дава много концерти по целия свят, като се ориентира за ритъма по вибрациите и басовата линия.

Той е станал първият глух музикант, който е подписал договор с една от големите звукозаписни компании Warner Music.

Попитали веднъж Настрадин Ходжа:

– Кога има добри отношения между съпруг и съпруга?

– А вие как мислите? – попитал Настрадин.

– Може би да се обичат повече, – обадил се един.

– Да споделят, – казал втори.

– А може би е добре да си помагат, – опитал се да отгатне трети.

Имало още много предложения, но всички с нетърпения очаквали да чуят, какво ще каже Настрадин.

Засмял се старият шегаджия и ги огледал внимателно, а накрая казал:

– Ако мъжът е глух, а жената сляпа, те много добре биха си живели.

Един куц човек влязъл в един хан и там се устроил между другите.
– Заради моят недъг, не мога да се придвижвам бързо и никога няма да мога да присъствам на султанския пир, – оплакал се той на съседа си.
Човекът към, когото се обърнал, вдигнал глава и казал:
– Аз също съм поканен на пира, но не мога да отида, защото съм сляп и не виждам пътя.
Разговора им прекъснал трети човек, който казал:
– Двамата заедно разполагате със средства достатъчни да постигнете целта си. Слепият може да върви по пътя, като качи на гърба си куция. Използвайте краката на слепия, за да ходите и очите на куция, за да стигнете до поставената цел.
Така двамата имали възможност да достигнат до пира, където ги очаквали. По пътя те се спрели в друг хан. Там те срещнали още двама нещастни хора, които също искали да попаднат на пира. Слепият и куцият им обяснили техния метод на придвижване, но единият от тях бил глух, а другият ням. Немият слушал обясненията им, но не могъл да ги предаде на глухия. Глухият можел да говори, но нямал какво да каже.
Тези двама не попаднали на пира, защото нямало трети, който да им обясни особеностите в техните затруднения и след това да им подскаже, как да ги преодолеят.