Ако плътския човек не отговаря на удара с удар, той е страхливец. Но ако на удар не отговаря вярващ в Бога човек, той е син на Бога.

Ако ви оскърбяват, вие не само не трябва да се възмущавате, но и да използвате случая, за да изявите на хората Божия Син.

Да се имитира Божия Дух е невъзможно, Него или Го има, или Го няма.

Проповедта на планината ни учи, че не трябва да вършим това, което сме длъжни, а да правим това, което на никому не дължим.

Ако сме ученици на Христос не можем да кажем: „Повече не мога. За мен говорят всякакви глупости и преобръщат думите ми“.

Всеки път, когато държа на своите права, аз причинявам болка на Божия Син.

По-добре да приема укора насочен към Христос, като приема удара върху себе си. Това означава да „допълням недостатъка на скърбите на Христа в моето тяло“.

Ученик на Христос осъзнава, че животът му говори за честта на Господа, а не за собствената си чест. Не търси съвършенство в другите, но не спират да се стремим, да се усъвършенства.

Проповедта на планината ни учи: „Не търсете справедливост за себе си, но никога не спирайте да постъпвате справедливо спрямо другите „.

Радослав се покая и прие Исус Христос за свой Спасител.  Изпълнен с радост, той нямаше търпение да сподели благата вест и с другите хора.

Отиде при един свой съсед и му каза:

– Исус Христос бе разпнат за греховете ни на кръста. Бог ни обича и за това даде единствения Си Син да ни замести, изкупвайки греховете ни…….

Съседът се ядоса. Взе наблизо стоящото гърне и удари с него Радослав по главата. Глиненият съд се счупи.

Радослав окървавен си отиде вкъщи. На пътя му се изпречи боздуган и той извика:

– С този боздуган ще му разбия главата.

Но до боздугана лежеше Библията му. Той я взе в ръка.

– Как да отида при съседа с боздугана или с Евангелието? – изпъшка Радослав.

Дълго време стоя с наведена глава в пълно мълчание. След това остави боздугана, взе едно от своите гърнета и отиде отново при съседа си.

Той го посрещна враждебно.

„Този натрапник пак иде, – каза си съседът. – Какво ли ще иска пак. Ако ми бръщолеви пак от ония глупости, за вечен живот, Божия любов и…… не знам какво си, ще го разпердушиня. Жив няма да излезе от тук“.

Радослав се усмихна и каза:

– Ти счупи гърнето си и за да не си в загуба, ето ти ново гърне. Заповядай!

Съседът го изгледа изумен.

– Защо постъпваш така, аз щях да те убия,….. – едва не се разплака той.

Тогава Радослав започна отново да му разказва за Исус и какво е направил Той за него, но сега съседът слушаше много внимателно. Малко след това и той предаде сърцето си на Бога и прие Исус Христос за свой Спасител.

С доброто човек може да побеждава. Не е лесно, но е сигурно. Не е общоприето, нито обичайно, но е божествено.

Архиепископът на Толедо дон Алонсо Корильо имал един слуга. Негово задължение било да вписва в специална книга всички глупости, които се извършвали в дома на архиепископа.

Веднъж той записал името и на своя господар за това, че дал голяма сума пари на един алхимик, за да купи материали, от които да направи злато

Архиепископът обикновено четял книгата в края на месеца. Когато видял какво е записал слугата му казал:

– А ако той успее.

– Тогава ще зачеркнем вашето име и ще запишем името на алхимика.

– Животните са с опашки и без опашки, – обясняваше Кольо на приятеля си Димчо.

– Глупости, – махна с ръка Димчо, – не е вярна класификацията ти.

– Така е, – не отстъпва Кольо.

– А змията? – хитро го погледна Димчо. – Тя е опашка без животно.

Иван Иванов беше уважаван лекар в околността. Днес деня бе по-спокоен. На гости му дойде негов стар приятел. Пиха чай и си спомниха младостта.

– Как се отнасяш към идеята за живот след смъртта? – попита го приятелят му.

Рационалист до мозъка на костите си Иванов отговори:

– Всичко това са глупости.

Приятелят му още веднъж се върна на тази тема в разговора им, но Иванов остана непреклонен:

– Нямам време за празни приказки.

Последва врява. Приятелят изруга и като попарен изскочи от кабинета на Иванов. Бързо слезе по стълбите, с треперещи ръце облече палтото си и се втурна към изхода.

Иван Иванов стана мрачен и побледня като платно. Хвана се за главата:

– Какво направих? Този човек може тази нощ да посегне на себе си. Какъв глупак съм, съвсем забравих, че скоро почина жена му. Човекът търсеше утешение. Та нали ако съществува задгробен живот, той ще се види с жена си, когато дойде и неговия час да си отиде от тази земя. Как не се усетих? …. Обърках отново нещата…