Позната ситуация нали?
Уверена съм, че познавате много красиви…. е, поне симпатични, образовани и интересни жени, при които личният им живот не върви. И колкото повече четат книги и слушат поучения, толкова повече се отдалечават от шанса да имат приятел, а по-късно и съпруг.
Колкото и странно да ви звучи, тук работи закона за разпределение на енергията. Ако има някъде много, то другаде е станало малко.
Ако голямо количество сили, време и внимание се изразходва за знания, за останалите сфери на живота не остава почти никаква енергия. Получава се отклонение.
Нашият живот прилича на скачен съд с определено количество течност. Ако цялата течност отива в един съд, другите остават празни.
Звучи умно, а на практика?
Всичко е гениално просто. Ако сте осъзнали, че много сте вложили в своята глава и тяло, а любящ партньор нямате, то е очевидно, че трябва да промените нещо и да смените приоритетите си.

Денят беше напрегнат и умората силно притискаше слепоочията му. Главата му бучеше, а мислите за още нерешените проблеми в града, го измъчваха много по-лошо от всякаква болка.
Изведнъж усети мирис на дим, огледа се. Наблизо гореше къща. Притеснен се отправи натам. Група полицаи безпомощно размахваха ръце срещу пламъците. Горещината беше непоносима. Той дочу, че някой викаше:
– Вътре има жена…, как да я измъкнем….огъня се е разраснал.
Той не се поколеба и тръгна напред към горящата къща. Усети как една ръка го хвана и в суматохата едва дочу:
– Назад, господин Кмете, пожарната идва…
Той се отскубна и влезе сред пламъците. Двама души веднага тръгнаха след него. Това не е шега….ами ако пострада, та нали той е кмет на града,
Огънят още по-силно засъска. Лютивият дим стисна здраво гърдите му, така че едва си поемаше дъх. Очите му се насълзиха, но той продължи напред. Там имаше човек и той се нуждае от помощ.
Прекрачи горящата каса на вратата и в гъстия дим едва напипа паднало тяло. Бързо го грабна и хукна навън. Недогорели парчета го гонеха по петите. Те с грохот се стоварваха на сантиметри от гърба му.
Излезе навън, предаде тялото на изумения полицай насреща и припадна.
В болницата беше с още двама полицаи и един пожарникар, пострадали от огнената стихия. Лекарят, който го прегледа остана изумен, че дори не е получил драскотина.
Бързо го освободиха. Излезе навън, въздъхна дълбоко и закрачи бодро към дома.

Хората почнали да стават буйни и сластолюбиви. Всеки започнал да живее, както намери за добре. Започнали да се разпространяват слухове за края на света.
– Скоро Бог ще излее гнева си на земята, чрез всемирен потоп.
– Не, слънцето ще падне върху земята и Бог ще излее гнева си чрез огнена буря.
– Не пълчища от скакалци ще унищожат всички посеви и глад ще настане на земята.
Накрая решили да попитат един мъдрец, много видял в своя живот. Когато ги изслушал, старецът тъжно поклатил глава и казал:
– Всеки сам излива чашата на Божия гняв върху своята си глава, а Бог не ни спира в нашето своеволие.

Един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Колко приятели е нужно да има човек, един или много?
Учителят се усмихнал и казал на ученика си:
– Откъсни ми ябълка, ей онази червената.
Ученикът повдигнал глава нагоре и казал:
– Но тя е много високо, как да я стигна?
– Извикай някой приятел да ти помогне.
Момчето извикало свой приятел, качил се на раменете му, но…
– Пак не мога да я достигна.
– Нямаш ли повече приятели? – засмял се учителят.
Ученикът повикал още момчета. Те направили жива пирамида и откъснали исканата ябълка. Тогава учителят извикал ученика си и го попитал:
– Е, разбрали, колко приятели е нужно да има човек?
– Разбрах, учителю – много. Заедно ние можем да решим всеки проблем.
– Да, – казал огорчено учителят, поклащайки глава. – Действително са нужни много приятели, та поне един от тях да се досети да донесе стълбата.