Денят беше доста напрегнат и тя бе много уморена. Наля си в чашата малко чай и се отпусна във фотьойла.

Изведнъж телефона звъна и разкъса тишината. Тя недоволно протегна ръка към слушалката и напрегнато каза:

– Да.

– Ани, здравей!

Тя позна глас. Никак не искаше да говори с него, но се насили и каза:

– Здравей, Ник!

Отсреща се чуваше напрегнато дишане и доста притеснен глас:

– Луда ли си? Мама каза, че си щяла да ни дойдеш на гости. Не мошеш да го направиш, недей!

– Защо да не мога? Ще бъде много забавно. Много се зарадвах, когато тя ме покани. Така ще мога да си отговоря на някои въпроси.

– Какви въпроси? – напрежението в гласа му не беше изчезнало.

– Нима не се сещаш? Как може жена ти да е бременна, след като тя не те иска, скарани сте и нямате нищо общо в последно време? Да не би да си има любовник?

– Не разбира се.

– А, значи става въпрос за непорочно зачатие, невероятно.

– Стига, Ани, разбира се, че двамата…..аз и тя….понякога ние….сме се събирали заедни. Просто….

– Просто какво? – последва мълчание. Тя въздъхна тежко. – За това искам да дойда. Освен това много харесвам майка ти. Тя твърди. че по това време на годината при вас е много хубаво. Така че…..ще дойда. Извинявай, Ник, може и да ти е неприятно, но не ти ли е минавало през главата, че е възможно да стане подобно нещо, жена ти и любовница ти да се видат на едно място. За сега ти казвам чао.

И тя тръшна слушалката на телефона.

Ще ходи, нищо подобно. Болеше я толкова много, имаше чувството, че някой е хванал клещи, притискаше я силно и не ѝ дава да диша. Другата жена, неговата съпруга, щеше да роди бебе, а тя го махна. Тя още го обичаше, но бебето, което тя махна, което изтръгнаха от нея….. И защо, за да спаси този мъж и да запази люшкащия му се брак. Бебето, което я посещаваше в кошмарите със усмихнато личице,….. тя бе убила.

Беше бясна заради несправедливостта, заради собствената си наивност. Защо слушаше приказките му, защо толкова много му вярваше, как можа до толкова да му се довери?

Очевидно можеше. Искаше да му отмъсти, но знаеше, че не може. Не искаше да нарани тази жена, която нищо не знаеше за нея и се бореше да спаси брака си. Почувства се като натрапница, но тя беше виновна, не трябваше да му се хваща на въдицата, Друго нищо не ѝ оставаше освен да се покрие някъде, да замине на някъде, но дали щеше да забрави…..

Повече от 400 човека са си заровили главите в пясъка на австралийския плаж Бондо Бийч в Сидни.
Така те се противопоставили против нежеланието на правителството на Австралия да повдигне въпросите за екологията на форума G20, който ще се проведе в страната на 15-16 ноември.
Протестиращите са възмутени от нерешителността на австралийския премиер Ебота по въпросите за изменението на климата. Активистите предлагат да се последва примера на Китай и Съединените щати, които са се съгласили да намалят емисиите в атмосферата.
В протестта са участвали двойки с малки деца, ученици и хора в делови костюми.
Смята се, че щраусите си заравят главите в пясъка, опитвайки се да се скрият от опасността, въпреко че орнитолозите отричат това.
През 2009 г. Ебота е нарекъл научните изследвания в областта на изменението на климата „глупости“. През юли 2014 Австралия премахна данъка върху емисиите на „парникови газове“.
Китай и САЩ в края на срещата на високо равнище на АПЕК, която се е провела на 10-11 ноември, са подписали споразумение за намаляване на емисиите на въглероден двуокис в атмосферата.
Пекин е обещал, че до 2030 г., емисиите на тези газове в страната ще се прекратят и слънчевите панели и вятърните мелници ще обеспечат една пета от потреблението на енергия в Китай.
Вашингтон е обещал да намали емисиите на въглеродни емисии в САЩ към 2025 г. до 72-74 процента спрямо равнището от 2005 г.

Крачеше нервно в стаята, а мислите му течаха бързо, като придошла река. „Знам къде греша, но ми трябва малко късмет.  Но аз съм късметлия, имам дъщеря, която е най-доброто момиче на света. Какъв по-голям късмет от този искам. Вярно е, че рядко се виждаме, но сега тя работи здраво, а и скоро ще се омъжи. Навярно трябва да благодаря на Бога, че имам някой, който означава нещо за мен. Тя никога не ми прости, че не опазих котката ѝ. Толкова много страдаше тогава, но аз не ѝ се извиних“.

Мъжът беше обронил глава и тъжно се вглеждаше в мрака.

На другия ден я видя. Това беше неговата Диди. Когато младата жена приближи, той успя само да каже:

– Сигурно си решила да се увериш, че съм жив и здрав?!

– Да снощи доста се колебаех, – каза спокойно тя.

– Но все пак се реши! – възкликна той със светнал поглед.

– Има неща, които исках да разбера ……

– Диди, съжалявам, всичко е такава каша. Съжалявам, че загубих котенцето, което толкова много обичаше. Най-много съжалявам, че загубих теб. Но това стана не защото не те обичах, Диди, …

– Естествено.

– Ти не ми вярваш, но не знаеш какво означава да си пристрастен към нещо, което те кара да рушиш всичко ценно в живота си. Знам, че звучи така, сякаш не искам да поема отговорност, но Диди, аз водя непрекъснато тази борба, наистина го правя или се опитвам поне ….

– Татко…..

– Това е по-силно от мен…. Няма значение, едва ли ще ме разбереш. Не търся и прошка, щом съм такъв скапан човек, макар и твой баща. Съжалявам, съжалявам…….

– О, татко, татко…..

– Искам да ти кажа, че те обичам и че ти си най-важното нещо в живота ми. Щом изляза от тук, ще изкупя вината си, обещавам ти.

Той млъкна, а тя се взря в пропитите му с болка очи. Какво можеше да му каже?

Проблемът не беше в това, че баща ѝ не я беше обичал, а това, че той неумело е показвал любовта си, а тя не беше го добре разбрала.

Ето защо великото отмъщение, което беше приготвила за него и което бе обсебило живота ѝ, се оказа едно недоразумение.

Срещали сме такива модели чадъри, които при определени метеорологични условия се объщат наопаки. И това е много лошо. Вероятно такава картина е навяла японските дизайнери на идеята да обърнат това в своя полза. Така те създали чадър отвътре-навън UnBrella.
В тази конструкция има много предимства:
Спиците на чадъра не отнемат от пространството над главата.

Мокрият чадър не трябва да се свива, за да не намокрите себе си и съседа. От този чадър водата спокойно се стича, без да създава неудобство на собственика си.
Този чадър може да стои прав, дори ако ръцете ви са заети. Конструкцията от спици служи за устойчива опора.

Росица се чувстваше наранена и Димитър трябваше да признае това. Той трудно се приспособяваше към характера ѝ, който беше непреклонен и категоричен. Нейното „не“ го стягаше като с клещи. Единственото, което го беспокоеше беше, че тя ще престане да го обича и животът им ще стане непоносим. А това предизвикваше в него гняв.

В главата му още кънтяха, като кошмарен сън, думите ѝ:

– Ти направи живота ми непоносим. Къде беше умът ти, когато бедите връхлетяха семейството ни?

Нима се налагаше не само да се откаже от най-висшите си цели, но да бъде притиснат и от бремето на семейната омраза.

– Роси, – погледна я печално Димитър, – не трябва толкова да се засягаш, когато един мъж е толкова разочарован и раздразнен. Ние с теб не можем да искаме различни неща. Не можем да разделяме твоето щастие от моето. Гневя се, защото не разбирам, че тайните действия ни разделят. Мислиш ли, че бих искал да те засегна? Когато те наранявам, аз наранявам себе си. Никога няма да ти се разсърдя, ако си открита с мен.

– Аз исках само да ти попреча да ни докараш до просешка тояга, – съзлите ѝ отново започнаха да се стичат по побледнялото ѝ лице. – Толкова е унизително да се чувстваш така между познати. По-добре да бях умряла.

Тя говореше и плачеше, а това придаваше на думите ѝ огромна сила в очите на любящия мъж. Димитър придърпа стола си към нея. Със силната си ръка нежно допря изящната ѝ глава и я притисна към бузата си. Започна да я милва по косата, без да отронва дума.

Какво можеше да ѝ каже? Не можеше да ѝ обещае, че ще я предпази от надвисналата нищета, защото не виждаше как може да я предотврати.

Искаше да ѝ прости за всичко, въпреки че осъзнаваше колко е трудно това за него, но беше неизбежно, тя имаше по-слаба природа, а той беше отговорен за нея.