Ранна утрин. На открита за всички ветрове стартова площадка на космодрума „Байконур“ се издигаше обвита в облаци от пара ракета носител „Восток“. Този механизъм за първи път в историята на човечеството трябваше да изведе в космоса едноименен кораб с човек на борда.

Десетки специалисти притичваха около стоманените подпори, който държат ракетата във вертикално положение.

В малък дом на космодрума се приготвяха двама старши лейтенанти. Единият от тях бе Юри Гагарин, на който предстоеше  да заеме мястото в пилотската кабина на „Восток“. Другият бе дубльорът му Герман Титов. Той бе готов във всеки един момент да замени Гагарин, ако се случи с него нещо непредвидено.

След кратка утринна гимнастика следваше закуска, медицински преглед и обличане на скафандрите. Специалистите веднага провериха устройствата и оборудването, монтирани в скафандрите на космонавтите.

Гагарин и Титов сложиха и шлемовете си, на които в последния момент бе написано „СССР“.

Настъпи очаквания момент. От няколко минути Гагарин беше като зазидан в кабината, когато усети, че люка се отвори.

„Нима няма да летя днес? – мигновено си помисли Гагарин“.

– Не се притеснявай, – чу над главата си спокойни глас на Корольов, – един от контактите не включва. Всичко ще бъде наред.

Очаквайки старта, Юри изкара два часа на стола във „Восток“. Въпреки това настроението му бе весело. Той пееше и се шегуваше.

8 часа и 30 минути.

– Минутна готовност, – каза Корольов, – Чувате ли ме?

– Ясно. Минутна готовност. Заемам изходно положение, – докладва Гагарин.

– По време на пускането на ракетата, можете и да не ми отговаряте. Говорете, когато имате възможност. Ще ви предавам всички детайли на изстрелването, – каза Корольов. – Ключ за старт.

– Разбрах, – каза Гагарин.

За кратко време настъпи мълчание. Чуваше се само дишането на космонавта.

– Отдели се кабелът от мачтата. Всичко е наред.

– Усетих го, – засмя се Гагарин. – Чувам, клапаните заработиха.

– Подава се запалването….отделя се предварителната степен …..междината …. окончателно излитане, – гласът на Корольов звучеше развълнувано.

Изведнъж по микрофона се разнесе възторжен отклик:
– Тръгнахме ….

Густав Цандер е шведски физиолог.

Той е разработил система за механотерапия.

Това е специална лечебна гимнастика, с помощта, на която той е лекувал своите пациенти.

През 1883 г. Густав Цандер е създал компания за производство на спортно оборудване за лечебна гимнастика.

Някои от уредите му, според мен, наподобават средновековни инструменти за мъчения.

Идеята да почисти гората от боклук се зародил в този човек през тази пролет. По време на разходка, меко казано, той бил шокиран.
– Гората изглеждаше жалко, – споделил жителят на Златоуст Валери Сичев. – Всичко беше обезобразено, изглеждаше толко грозно и мръсно. Чак за земята ми стана жал. И тогава реших да се погрижа сам за природата.
Само за два месеца мъжът успял да въведе ред в гората. За да направи това е било необходимо да изнесе около 500 торби с боклук.
– Когато хората видят чистичко им се повдига настроението, да на всеки е приятно, – споделил е жителят на Златоуст Никита Меланин.
Събирането на боклука от гората, местните приравнили на утринна гимнастика. Всекидневните разходки по наклона нагоре, както се шегуват с доброволеца, заменя фитнеса.
Благодарение на Валери станали чисти няколко детски площадки и местни стадиони.

Живял някога един човек, който много се страхувал от старостта. Колкото по-възрастен ставал толкова по-често с ужас си мислел: „Нима моето тяло ще стане хилаво и слабо с времето, няма да мога да мисля нормално и живота повече няма да ми доставя удоволствие?!“
Човекът внимателно следял всичко относно тялото си, правилно се хранел, правел редовно гимнастика, но страхът от старостта не го напускал.
Веднъж чул, че съществува град на мъдреците. Там хората били винаги млади, силни и умни. От тогава той за нищо друго не мислел, освен да открие този град. Много път изминал и всеки разпитвал за заветния град, но никой не бил чул за такова чудо.
И веднъж, когато бил съвсем отчаян, срещнал пътник, който му показал пътя.
– Не е трудно да намериш града на мъдреците, – казал му пътникът, – но е трудно да попаднеш в него. Стражата, стояща на вратата, не пуска вътре стари хора.
– Аз още не съм стар, – казал човекът и тръгнал по оказания му път.
След няколко дни той стигнал до града. Пред високите градски порти стражата разговаряла със стар побелял човек, а после го пуснали.
– Ако пускат такива старци, то и и мен ще пуснат, – зарадвал се човекът и ускорил крачка.
– Какво ти е нужно от нашия град? – попитал един от стражите нашия познайник, като заградил пътя към вратата.
– Казаха ми, че при вас може да се намери средство, чрез което всеки остава млад и се наслаждава на живота, – казал човекът.
– Махай се от тук с добро. На нас не ни е разрешено да пускаме старци, – отговорил пазачът.
– Какъв старец съм аз! – възмутил се човекът. – Преди мен пуснахте много по-стар човек от мен.
– На вид може да изглежда старец, – казал пазачът, – но ума и душата му са млади, а духа светъл. Този старец пише велика книга. В нашия град възрастта не се измерва с годините, а с младостта в душата и ума.
– Да, но той е два пъти по-стар от мен! Как може умът му да е млад?
– Ако човек се изгражда духовно, колкото повече остарява, толкова ума му става по-ясен, а душата млада. Иди си с мир, – казал пазачът и затворил вратата.

Ние всички зависи от времето: някои повече, други – по-малко. Но през последните години то е непредсказуемо. Изведнъж  се променят температурата, атмосферното налягане, влажността на въздуха и това става нееднократно дори в рамките на един ден.
Да се издържи на подобно изпитание е трудно дори и за здрави хора. Бързите промени на метеорологичните фактори може да доведе до падане на самочувствието.
Как точно влияе времето на здравето и психиката на човека, не е напълно ясно. Известно е, че организмът реагира на метеорологичните фактори в зависимост от възраст, пол, телесна маса, ръст, темперамент, психотип, особености при храненето, наличието на микроелементи и витамини и др.
Промяната на времето се отразява върху здравето на предимно възрастни хора с хронични заболявания, които засягат сърдечно-съдовата и дихателната система, опорно-двигателния апарат и др., но това вече се отразява и на по-младите.
Склони към зависимост от времето са жителите на големите градове. Твърде комфортните условия на живот, липсата на физически упражнения, честия стрес, лошото хранене и неблагоприятната околна среда, намаляват адаптивните възможности на организма. За заболяване на сърцето и кръвоносните съдове вина имат резките промени на атмосферното налягане.
При спадане на температурата на въздуха и атмосферното налягане при пациенти с ревматоиден артрит рязко се влошава общото състояние. Те имат болки в ставите, сковани са, влошават се локалните реакции.
При пациенти с хипертония и коронарна атеросклероза, сърдечно-съдови кризи става все по-чести в дните на умерени или тежки магнитни бури или по време на тежка геомагнитна активност.
Лошото време може да увеличи патологичните процеси в организма.
За преодоляване на тези атмосферни промени, особено ако човек е здрав, е необходимо да се правят разходки на чист въздух, занимания със спорт, да се прави сутрин гимнастика. Към  закаляването на организма се предлагат и водни процедури като обливане, контрастен душ, посещение на бани и сауни.
Хората с хронични заболявания трябва да се съветват с личните си лекари за провеждане на комплекс от профилактични мероприятия.