Два часа след обяд. Слънцето немилостиво жареше всеки осмелил се да се покаже навън, а по-съобразителните са заели вече местата в близкото кафене.
Вратата на заведението се отвори и вътре пристъпи човек с табелка на гърдите: „Аз съм глух по рождение, купете си играчка от мен. Няма какво да ям.“
Той спираше пред всяка маса и поставяше пред учудените хора по някоя малка кукла, нескопосано изработена, напомняща на герой излязъл от филмите на ужасите.
Един от хората посегна, взе играчката пред него и когато глухия се обърна, за да събере парите оставена на останалите маси силно извика:
– Ох, счупи се!
Глухия рязко се обърна. Извикалият мъж се стресна, но успя да каже:
– Синко, ти си изцелен. Отивай да работиш!
Всички погледи се съсредоточиха върху „глухия“. Лицето му се  беше изкривено от яд, а в очите му се четеше злоба. Той се обърна към вратата и бързо се изнесе през нея.
На масите кимаха недоволно, осмисляйки случилото се. Малко след това започнаха и коментарите….

Терминът „жълта преса“, възникнал в САЩ в края на 19 век. По това време голяма популярност имат два вестника – New York World и New York Journal, които не залагали на обичайното излагане на новините, а разчитали на сензациите и емоционално им поднасяне.
През 1895 г. в Ню Йорк Ричард Ауткалта започва да издава комикси, изпълнени със сатира и саркастични коментари за политиката. Главният герой е едно момче в жълта тениска.
След година Ауткалта бил примамен в New York Journal. Сега много вестници започнали да публикуват подобни комикси.
За това журналистите от по-сериозните издания и вестници започнали да наричат подобни вестници „жълта преса“.

Това дърво се намира в Националния парк „Секвоя“ в САЩ, в Сиера Невада.
През 19 век в района, където расте знаменитото дърво, изследователят Джон Мюир е забелязал гигантска секвоя. Той нарекал тази част от парка „Гигантска гора“ , която и днес продължава да носи това име.
Много туристи, поразени от големите размери, описват дървото на Генерал Шърман като червено-оранжев „камък“ върхът, на който не може да се види.
Дървото е наречено в чест на героя от гражданската война Уилям Шърман.
Фотографирани до огромната секвоя хората изглеждат крехки и малки.
Дълго време се е смятало, че това дърво е на 3 хиляди години, но последните изследвания определили неговата точна възраст – две хиляди години. Следователно това не е най-старото дърво в света.
Най-старото дърво в света е специален вид калифорнийски бор, който е на 4484 години. Той е бил отсечен през 1965 г. Съществува мнение, че на Земята съществуват 5 хиляди годишни дървета.
През зимата на 2006 г. дървото на Генерал Шърман е загубило част от своята корона. Паднал е най-големият клон на дървото, с дължина около 30 метра и диаметър 2 метра.
Когато клона паднал, той разрушил ограждението около него и пътя водещ към дървото. Дори и след този инцидент дървото не загубило статуса си на най-голямото дърво в света. Към него има специален път, така че хора с ограничени възможности могат да го видят. В края на пътя с тухлени плочки е показано до къде достигат корените на дървото.
Всяка година диаметъра на гиганта нараства почти с 1,5 см. Дървото на Генерал Шърман продължава да расте и добавя ежегодно дървесина, достатъчна за пет-шест стаен дом.

Както е известно, Меркурий се върти около оста си много бавно, а се движи по орбитата си неравномерно.
Например, в 8 от 88 дни, орбиталната скорост на планетата става по-голяма от тази на въртене й около оста.
Ако в този момен наблюдател се намира на повърхността на Меркурий, той ще види как слънцето спира и започва да се движи в обратна посока.
Това явление се нарича ефектът на Исус Навиев, библейски герой, който с Божия помощ успял да спре слънцето.

Лий Джин-Гу не може да се раздели с любимата си възглавница. За това решава да покаже на всички колко много я обича. Прегръща я и се оженва за нея.
Възглавницата е направена под формата на герой от аниме или хентай. Най-интересното е, че всички фигури на възглавниците му са направени в цял ръст. По този начин японският тинейджър се сближил със своите анимационни герои, а като възрастен се борил със самотата си.
Лий Джин-Гу направил  специална сватбена церемония в Токио, поканил гости и съответно били приготвени различни ястия. Булката, разбира се, била в сватбена рокля.
Приятелите му казват, че куклата – възглавница напълно го е завладяла и където и да ходи, каквото и да прави, тя навсякъде го придружава.