Майка чете на сина си приказка. Стигат до място, където героят трябва да вземе важно решение. А условията, които му се предлагат съвсем не изглеждат поносими. Та това условия ли са?
– На камъка било написано: Ако отидеш наляво, губиш коня си, но ще бъдеш щастлив. На дясно ако тръгнеш, сам ще загинеш, но коня ти ще оцелее. А ако тръгнеш направо, ще оцелеете и двамата с коня, но няма да бъдете щастливи.
Майката поглежда сина си и го пита:
– Ти накъде би тръгнал?
Само неподправеното детско мислене  може да даде такъв отговор.
– Мъчно ми е за коня – нека живее. Бих оставил коня до камъка, а сам бих тръгнал наляво.
Как можеше този малък човек да обясни на майка си, че в приказката този, който е тръгнал наляво с коня си е негодник?

Адам Лаптон е канадски художник, изследващ в своите работи вътрешния свят на човека, неговите тревоги и стремежи, самопознание чрез борбата и преодоляването на изпитанията на живота.
Използвайки ефекта на „дълго задържане“ Липтоп предава нестабилното емоционалното състояние на героите си.
Зрителят е трудно да се съсредоточи върху едно нещо, той попада на чужда душевна хармония, „неопределено състояние“.
Художникът отбелязва, че в работата си се опитва да отговори на въпроса, какъв е вътрешният портрета на „героят на нашето време“.

Когато на Георгий Вицин му предложили да се снима в епизод, където героя се носи на водни ски по Днепър, той отказал.
Тогава режисьорът се изхитрил и съчинил следното писмо до Вицин:
„Уважаеми другарю Вицин! Вие сте моя идеал и аз бих искала да се запозня с вас! Чух, че утре ще се снимате като сърфирате? Колко сте смел само! Непремено ще бъда там, а след снимките ще дойда при вас. Повярвайте ми няма да останете разочарован от мен. Клава“.
На следващия ден Вицин смело се спуснал към водата. Падал много пъти. Така се получили едни от най-смешните епизоди.
След снимките Вицин казал на режисьора:
– А името на девойката можеше да бъде и по-красиво!

В края на 70-те години на миналия век във фантастичен роман на почти неизвестния татарски писател, има епизод, в който героят разговаря по мобилния си телефон.
Интересното е, че описаното в романа устройство имало възможности, които са характрни днес за смартфони, айфони и всякакви такива, без които в съвремения живот не можем.
Своето устройство за връзка героят носел на китката си като гривна или часовник. Вероятно той го е използвал и за часовник. Часофоните макар и интересно решение по въпроса за устройствата при мрежова връзка, в днешно време отстъпват по популярност на смартфоните и телефоните.
Устройството в романа възпроизвеждало музика като сигнал. Авторът пише, че сигналът за връзка била приятна мелодия. Невероятното в това фантастично устройство било, че можело да се избере сигнал по вкуса на всеки.
Свързването с друг човек описана в романа, била видеовръзка. Героят не само чувал, но и виждал събеседника си на екрана на устройството и то в реално време.
До скоро даже в световната класическа фантастика, трудно може да се намерят устройства, които са се появили като мобилни телефони или подобни джаджи в съвремието.

Рудолф Вирхов, пруски учен и опозиционер, бил недоволен от политиката на Ото фон Бисмарк и раздутите военни бюджети на Прусия.
Той изследвал причините за епидемията от тиф и достигнал до извода, че виновен за това е не кой да е друг, а самият Бисмарк, пренаселеността предизвиква бедност, бедността – лошо образование, а лошото образование – липса на финансиране и демокрация.
Бисмарк не отрекъл твърденията на Вирхов, той просто го предизвикал на дуел.
Дуелът се състоял, но Вирхов се подготвил за него нестандартно. За „оръжие“ избрал наденици. В една от тях имало отрова.
Знатният дуелист Бисмарк предпочел да се откаже от дуела, като казал:
– Героите не преяждат до смърт.
И дуелът се отменил.