Когато на Георгий Вицин му предложили да се снима в епизод, където героя се носи на водни ски по Днепър, той отказал.
Тогава режисьорът се изхитрил и съчинил следното писмо до Вицин:
„Уважаеми другарю Вицин! Вие сте моя идеал и аз бих искала да се запозня с вас! Чух, че утре ще се снимате като сърфирате? Колко сте смел само! Непремено ще бъда там, а след снимките ще дойда при вас. Повярвайте ми няма да останете разочарован от мен. Клава“.
На следващия ден Вицин смело се спуснал към водата. Падал много пъти. Така се получили едни от най-смешните епизоди.
След снимките Вицин казал на режисьора:
– А името на девойката можеше да бъде и по-красиво!

В края на 70-те години на миналия век във фантастичен роман на почти неизвестния татарски писател, има епизод, в който героят разговаря по мобилния си телефон.
Интересното е, че описаното в романа устройство имало възможности, които са характрни днес за смартфони, айфони и всякакви такива, без които в съвремения живот не можем.
Своето устройство за връзка героят носел на китката си като гривна или часовник. Вероятно той го е използвал и за часовник. Часофоните макар и интересно решение по въпроса за устройствата при мрежова връзка, в днешно време отстъпват по популярност на смартфоните и телефоните.
Устройството в романа възпроизвеждало музика като сигнал. Авторът пише, че сигналът за връзка била приятна мелодия. Невероятното в това фантастично устройство било, че можело да се избере сигнал по вкуса на всеки.
Свързването с друг човек описана в романа, била видеовръзка. Героят не само чувал, но и виждал събеседника си на екрана на устройството и то в реално време.
До скоро даже в световната класическа фантастика, трудно може да се намерят устройства, които са се появили като мобилни телефони или подобни джаджи в съвремието.

Рудолф Вирхов, пруски учен и опозиционер, бил недоволен от политиката на Ото фон Бисмарк и раздутите военни бюджети на Прусия.
Той изследвал причините за епидемията от тиф и достигнал до извода, че виновен за това е не кой да е друг, а самият Бисмарк, пренаселеността предизвиква бедност, бедността – лошо образование, а лошото образование – липса на финансиране и демокрация.
Бисмарк не отрекъл твърденията на Вирхов, той просто го предизвикал на дуел.
Дуелът се състоял, но Вирхов се подготвил за него нестандартно. За „оръжие“ избрал наденици. В една от тях имало отрова.
Знатният дуелист Бисмарк предпочел да се откаже от дуела, като казал:
– Героите не преяждат до смърт.
И дуелът се отменил.

Канадски фотограф Шон ван Дел води проекта Drawing Hope.
Той взима рисунките на деца, мечтаещи да оздравеят и създава от тях вълшебни фотографии с авторите в главните роли.
Шон смята, че това ще даде на болното дете и неговото семейство малко повече сила в борбата за живот.
Снимките той продава, а паричните средства дава на своите млади герои.
Фотографа ги призовава никога да не губят надежда.
В края на краищата, всичко в този свят е възможно. И ние се съгласяваме с това твърдение.

Едно момченце се загубило и наддало страхотен рев.
– Момченце, загубило ли си се? – попитал го един минаващ човек.
– Даааа! – продължавал да огласява с рева си всичко наоколо нашият герой.
– Недей да плачеш, – опитал се да го успокои човекът. – Как се казваш?
– Ааааа, като таткооооо! – не спирало да плаче детето.
– А как се казва баща ти? – опитал се да му отклони вниманието човекът.
– Катооооо мееееен, – продължавало да хълца момчето.
– А как се казвате двамата с баща ти? – едва не се засмял човекът.
– Поооо едииииин и същииии начииииин! – заревал още по-силно малкият юнак.