Често прибягваме до Интернет за информация. Понякога се питам какво ще правим някой ден, без насладата да се ровим в книгите, където се натъкваме на неща, които не сме имали намерение да търсим.
Търсенето в Интернет малко ни ограничава. Не бих се лишила от миризмата при отварянето, както на нова, така и на стара книга. Не става въпрос за нещо осезаемо, а нещо много по-дълбоко от усещане и обоняние.
Книгата няма да загуби силата си, въпреки че числото на четящите намалява. Много по-лесно е да кажеш нещо пред камера и да го запишеш, а друг заинтересован от темата, която си предложил, само ще включи малкото екранче.
Нямам нищо против такъв начин на представяне на мисли и идеи, но мисля, че все пак нещо се губи. Например, когато четеш книга ти сам си създаваш представа за героите и събитията, но когато тази книга е филмирана режисьорът, сценаристът,…. ти налагат своята представа и интерпретация на героите. Не ви ли се е случвало след като четете книга, а след това гледате филм по нея и да се разочаровате. Това разочарование идва от представите, които вие сами сте си създали върху прочетеното.
Тези, които не четат едва ли ще се трогнат от горе написаното. Ако човек няма убедеността и разбирането какво може да му донесе четенето, всички уговорки, обяснения, диспути,…. остават напразни.
Не чакайте някой да ви натрапи своите виждания и мисли по какъвто и да е въпрос, четете и размишлявайте.

Когато няма герои, велики мъже, които могат да бъдат пример за подражание на младежта и всички отговорни лидери не са достатъчно отговорни, настъпва морален и духовен хаос.
Хората взаимно се подтискат. Всеки иска да властва. Крещящата безнравственост става нещо обичайно.
Може ли един народ да достигне до такова положение? Може. Ако е оставил Бога, това ще бъде неизбежен резултат.
Когато Бог застане да съди, Той първо ще обвини лидерите, защото те злоупотребяват със своите позиции и експлоатират другите хора. Обогатяват се за сметка на останалите.
Жените са станали горди и се интересуват само от дрехи, козметика и мъже.
Бог ще накаже всички. Народа ни се приближава все по близо до голяма пропаст.
Господи, увеличи духовните водачи, които да се грижат за правосъдието  и хората. Помогни на жените от страната да се покаят и да се обърнат с молитва към Теб.

Старите войни обичат да показват своите белези и рани, и да говорят за битките, в които са ги получили. Но ние можем да говорим за благодатта и верността на Бога, които са ни помогнали да преодолеем всички изпитания, които сме срещнали в живота си.
– Кога те раниха? – пита хирурга войника в операционата.
– Почти на върха, – отговаря раненият.
Той е забравил за болезнените рани, получени при настъплението, помни само едно, че трябва да се достигне върха. Така и ние сме устремени напред и няма да се успокоим докато не достигнем върха. За да можем да кажем по-късно:
– Добре се борих, преминах целия път и опазих вярата си.
Не е важно колко медали, отличия или дипломи сте получили, важно е колко белези от рани имате в битките, те по-свидетеластват за вас .
В песните се възпяват героите, които са имали само една сабя, без украшения или нещи особено, но получили множество рани срещайки врага.
Знак за отличие на християнина са раните поучени по време на битка, загубите и трудностите през, които е преминал заради Христа.

Британския дизайнер Алекс Гарнет е известен като майстор на необичайна керамика, в която акцентира на забавното и оригиналното. Удоволствие за него е да изработва нови герои и необичайни предмети за бита.
Той е изработил сериа от керамични съдове, които изглеждат като топки, които не са напомпани. В случая изглежда Алекс Гарнет е мислел за националния отбор по футбол, баскетбол и ръгби.
Оригиналните керамични съдове приличат на топки за спортни игри и съвсем не са типични за съдове от кухненския шкаф. Разбира се, супа в тях няма да сипят, нито ще наредят котлет с гарнитура, но за салати, плодове и сладкиши това е добро място.
Такива съдове ще дойдат добре на баба и дядо, чийто внуци са спортисти или обичат да играят футбол с приятелите си.
Тези съдове могат да се използват за оригинални вази с цветя и икебана, но преди всичко те са за плодове и сладки.
Независимо, че Алекс Гарнет е завършил за дизайнер, да работи с керамика се е научил сам. оттогава той успешно започва да се занимава в тази област
Има собствено студио в Лондон. Изпитва влечение към изобразителното изкуство. Гарнет създава визуално ярки предмети от керамика, като се започне от аксесоарите в дизайна на интериора и се стигне до съвремените скулптори.

Между индианските вождове имало един, когото наричали Секвоя. Но ще сгрешите, ако си помислите, че той е бил дивак, размахващ  томахавка, ловец на скалпове. Бил е много културен човек, изобретател на индианската писменост.
Именно в негова чест индианците нарекли дървото секвоя. Американските секвои са били открити преди около сто години и наречени калифорнийски борове или мамонтови дървета. Мамонтови може би затова, че сухите клони на старите секвои напомнят зъби на мамонт.
Първият изучил секвоята ботаник англичанин пожелал да увековечи името на английския герой пълководец Велингтон и в негова чест нарекъл дървото „Велингтония гигантея“. Но американците се обидили, запротестирали, тяхното американско дърво да нарекат на името на англичанин, при това на генерал!
И американските ботаници нарекли дървото на името на своя национален герой Вашингтон: „Вашингтония гигантеа“.
По-късно станало ясно, че и едното, и другото име са неправилни, тъй като новото дърво представлявало нов вид, но не и нов род. Затова напълно заслуженото название „Гигантеа“ можело да бъде поставено, но родовото название трябвало да бъде друго. Такова, каквото си е имало и по-рано известното дърво от този род „Секвоя семпервиренс“ — вечноживееща секвоя.
Така вождът на индианците победил националните герои на Англия и Америка.