На островите  през есента беше ветровито и влажно. Младият геолог Спас Тенев беше част от геоложката експедиция, която изследваше околността.
Ураган отнесе лодката му и го приближи към непознат бряг. Младият човек реши да се върне отново на брега, ако не намери подслон някъде за тази нощ.
Едва направи няколко крачки и видя белокос старец, който го попита:
– Накъде си тръгнал млади момко?
– Изгубих се, а скоро идва нощта. Знаете ли тук наблизо някое селище или колиба?
– Тук в продължение на стотици мили никой няма да намериш. Ето там хълма горе, виждаш ли го? Изкачи се на него и тогава ще разбереш на къде да тръгнеш.
Спас погледна към хълма, а когато се обърна към стареца, той беше изчезнал.
От хълма геологът забелязал малка рибарска хижа. Вече знаеше накъде да върви.
Рибарят и жена му, много се изненадаха на появата на младия човек в това безлюдно място. Рибарят потвърди това, което му бе казал старецът:
– Наистина, тук по крайбрежието на стотина километра няма да намериш подслон. Тази нощ, ако не беше стигнал до нас, щеше да измръзнеш от студ или щяха да те разкъсат дивите зверове.
Спас не познаваше стареца, но знаеше, че Бог се е намесил, за да го спаси.

Малко са хора, които не са чули за такива уникални съоръжения, като Египетските пирамиди, Стоунхендж, камъните на Великденския остров, но малцина знаят за Патомския кратер. Уникално творение на природата, явяващо се най-загадъчния кратер на нашата планета.
Патомския кратер е открит съвсем случайно през лятото на 1949 г. по време на геоложка експедиция. в Иркутска област, в хода на работата по създаване на геоложка карта на СССР.
Това уникално съоръжение е забелязано от геолога Вадим Колаков, който първоначално възприел кратера за изоставена минна шахта. Но след това ученият съобразил, че в глухата тайга такава шахта не може да има. Втората мисъл, която минала през главата му била, че това е археологически артефакт. Но местните евенки и якути не приличали на древните египтяни. Те не умеят да строят пирамиди. Минала му мисълта и за извънземен произход на кратера.
Следващата експедиция към Патомския кратер била отправена в края на 20 век. Тя завършила неочаквано трагично. При похода към самия кратер ръководителят на експедицията, водещият научен сътрудник на Института по геохимия Евгений Варабьов изгубил съзнание и починал. След аутопсията се разбрало, че Варабьов е получил масиран инфаркт. Дали това е било инцидент, можем само да гадаем.
При следващо проучване на кратера било забелязано, че в радиус километър около него няма нито едно по-голямо животно или птица, а радиационния фон с приближаване на кратера падал.
След внимателно проучване на кратера, учените имат повече въпроси, отколкото отговори. По данни на магнитометър изследователите са установили, че на дълбочина от 100-150 метра лежи нещо с високо съдържание на желязо.  И изменя магнитното поле до толкова, че приборите усещат измененията на площ превишаваща два пъти кратера.
В резултат на какво е образуван Патомския кратер до сега не е изяснено. Дали това се дължи на падането на метеорит, резултат от подземен ядрен взрив, вследствие от мълния или излизащи на повърхността кимбърлитови тръби, никой не знае. Но този кратер възпламенява бурни дискусии на учените от цял свят.