Не всички съвременни архитекти са абсолютни гении, като, например, Заха Хадид и Норман Фостър. Някои от авторите изграждат напълно ужасни сграда, които не могат да се гледат без валериан. Днес ще ви разкажа за една от тях – Habitat-67 – дом мравуняк в Монреал.
Жилищна сграда Habitat-67 в Монреал, в Канада, изглежда като мравуняк или купчина на термити. Тя се състои от множество малки правоъгълни блокове, които са монтирани един над друга в произволен ред, оставяйки дупки, луфтове и огромна част свободно пространството.
Външният вид на сградата Habitat-67 е резултат от смел архитектурен експеримент, който се е провел в Монреал през шейсетте и седемдесетте години.
Тази конструкция от 146 апартамента е построена през 1967 г. за Световното изложение, проведено в същия канадския град.
Сграда Habitat-67 е проектиран от 24-годишният архитект Моше Сафдие, за когото тя е била дипломна работа. Може би, тя да изглежда експериментална и необичайна, но сега ѝ слагаме етикет – ужасна.

Теодор се събуди. Гадеше му се. Всичко го болеше. Опита се да си спомни какво бе станало снощи, но освен че пиеха на масата, друго нищо не помнеше.

Наостри слух и долови приглушени гласове от към коридора.

– Все още не мога да разбера, що за банда идиоти сте тримата! – каза някой, в когото Теодор разпозна недоволния глас на баща си.

– Не говорете така, – изръмжа Тотю, но не беше много убедителен. – Това беше въпрос на чест.

– На каква чест?! – изкрещя баща му.

– Теодор беше предизвикан, – зае се със защитата Пламен. – какво, да се остави да го подиграват ли?

– Господи! Та вие сте били пияни.

– Аз бях трезвен, – разгорещено каза Тотю.

– И какво от това! – задъхваше се баща му от ярост. – Какво направи, за да спреш, онзи ненормалник, който бере душа в стаята.

– Какво можеш да направиш, когато Теодор се напие? – започна да се защитава Тотю.- Гледаш да стоиш по-далече от него.

– Браво бе, момче! Ти си направо гений! Не се очудвам, че е стигнал до тук, щом има такива малоумни приятели! А не ви ли е хрумвало и на двамата, да го спрете преди да започне да се налива.

Настана тягосна тишина. Младежите знаеха, че са сбъркали, но гордостта им не позволяваше да признаят това, дори и пред себе си.

Но ако продължаваха така, нямаше да се отърват само с един бой, някой от тях можеше да пострада и по-лошо. А дали осъзнаваха това?

„Всяко дете е по някакъв начин гений и всеки гений – дете“.
13-годишният ученик от Екатеринбург Даниил Шостин изобретил и патентовал конструктор „Квинт“, състоящ се от две пластмасови части, които се свързват помежду си. Съществуват над тридесет начина за тяхното свързване.
От тях могат да се сглобят обемни пирамидата, кубчета, топки с всякаква големина. Дори може да се изгради силует на мъж в естествена големина. Този необичаен и в същото време прост конструктор е много обичан от децата.
За изобретението си Даниил е получи от губернатора на Свердловск  337 000 рубли и с подкрепата на родителите си е стартирал производството на своя конструктор.

Веднъж младият чиновник Барт, който имал необикновено красив тенор, отишъл при Бетовен. Заварил маестрото в лошо настроение. Бетовен се готвел да унищожи някакви изписани нотни листове и вече ги поднасял към към горящата свещ, когато Барт скочил и викнал:
– Какво правите?
– Написах песен, но не ми хареса и възнамерявам да я унищожа…..
– Разрешете да погледна, маестро!
Барт седнал на рояла и изпял песента с такова чувство, че Бетовен останал във възторг и умиление.
– Знаете ли, млади човече, мисля че се е получила хубава песен!  – казал своенравния гений.
Така бил спасен известния романс на Бетовен „Аделаида“.
След по-малко от две седмици, това произведение се разнесло из целия град, предизвикващо всеобщо възхищение……

Невъзможно е да си представим нашия живот без музика, без прекрасните творения на скулптори, художници, архитекти, нито без литературата, театъра, киното. Те ни доставят не само естетическо удоволствие.
Много отдавна, преди хиляди години хората забелязали, колко благоприятно въздейства силата на изкуството върху общото състояние и настроение на човека. Трудовете на философите и лекарите от Древна Гърция и Древен Рим разказват за първите опити да се използва изкуството за лечебни цели.
Звуците създадени от творческия гений, въплътени в музика, придобиват вълшебна сила. В много материали от историята на медицината се разкрива, как музиката ефективно е въздействала върху човека. Днес тя звучи в болнични заведения, успокоява, стопля душата и укрепява вярата в по-скорошно оздравяване и възстановяване.
И все пак звукът е само половината от света. Втората, не по-малко важна част в света са цветовете, линиите и обемите. Изобразителното изкуство може да защити всеки от нервно разтройство, да излекува душевните му рани, да го зареди с енергия и стимулира.
Емоционалното въздействие на цветовете все повече се използва в работата на архитектите, когато проектират болници, сгради, кинотеатри…
На човек благотворно влияе не само съзерцанието на художествени произведения, но и непосредственото приобщаване към самия процес на творчество.
Изкуството не е панацея за недъзите. Ако го използваме като лекарство, трябва да се съобразяваме с дозировките му.
Лавината от художествена информация, обкръжаваща човека, особено неподготвения, не само не оказва положителен ефект, но го угнетява и смачква.