Това е единствената железопътна линия в Централна Африка и Габон, която е построена не в колониални времена.
Трансгабонската железопътна линия пресича река Огуие пет пъти.
Пътници по нея се превозва само три дни през седмицата.
Борислава бе навела глава и задълбочено мислеше. Явно нещо я смущаваше.
– Не разбирам, как е възможно да съществува плутоний в природната среда, – каза Борислава.- Това физически е невъзможно.
– Какво се учудваш? – засмя се Алекс. – Плутоният се среща навсякъде в природата. В случая не мога да си обясня само голямата му концентрация.
Изведнъж Алекс подскочи:
– Мисля, че знам отговора.
Борислава го погледна недоверчиво.
– Чувала ли си за Окло в Габон? – попита Алекс.
Борислава поклати глава.
– В началото на 70-те френска експедиция открила несъответстващи пропорции изотопи в няколко уранови залежи. Разликата била малка, но благодарение на нея разбрали, че нещо е станало с урана, – започна въодушевено обясненията си Алекс. – Първоначално помислили, че пробата е замърсена, но това било невъзможно. Единственото логично заключение било, че природното ураново находище е достигнало критична точка.
– И се е достигнало до верижна реакция, – каза бързо Борислава. – Май някъде четох за това.
– Да, – съгласи се Алекс. – Природен ядрен реактор, който действал като атомна централа. В него имало всички необходими елементи. Гориво под формата на концентриран уран-235. Имало е и вода, която е действала като регулатор, за това верижната реакция не е достигнала до експлозия. Освен това в скалата не е имало неутронни абсорбенти, които да предотвратят достигането до критичната точка.
Борислава бе зяпнала с уста и внимателно слушаше. Тя умееше да се концентрира и да извлича максимум знания от чутото.
– Водата, която е достигнала до урановите залежи, – продължи обясненията си Алекс, – е била с висока концентрация на калций, който е играел ролята на контролните пръти в атомната електроцентрала. Освен това водата е охлаждала реактора достатъчно, за да се поддържа верижна реакция.
– И колко е продължила тази верижна реакция? – попита Борислава.
– Много, – усмихна се Алекс, – повече отколкото можеш да си представиш.
– И ти мислиш, че тази руда е друг ядрен реактор, подобен на този открит в Окло? – попита Борислава.
– Има разлика, – каза Алекс. – Тази руда е достигнала критичната си точка съвсем скоро. В противен случай плутония би се разпаднал. Предполагам, че рудата е на прекалено много години, което според геологическите представи е едва вчера.
Борислава го изгледа смаяно.
– Възможно ли е има и други природни реактори, да кажем по-млади? – попита Борислава.
– Съмнявам се, – махна с ръка Алекс. – Ако има такива изобщо, те са дълбоко в земната кора.