Един учител често предупреждавал учениците си да не вземат прибързани решения или да слушат безразсъдни съвети. Той казвал:
– Докато не проникнете в същността на проблема и  нямате съмнение, че постъпвате правилно, не правете нищо. В противен случай ще изпаднете в положението на глупавия селянин.
– А какво е станало с него? – попитали учениците.
– Неговият дом бил на върха и отвсякъде духал жесток вятър. Селянинът мислел, че вятъра се появява, защото високите дървета се люлеят насам на там. Ядосал се и решил да ги изкорени. Така лишавайки дома си от последната защита срещу вятъра в дома му станало още по-студено и ветровито.

Всяка мебел ни отделя от земята – независимо дали е на столче или трон. Килима е напълно слят с земята. Той има непосредствен контакт с нея. И нито една форма на изкуството не е свързана с природата така, както килима.
В град Антигуа, бивша столица на Гватемала имат особено отношение към килимите. По Великден местните жители създават истински шедьоври от пясък и дървени стърготини, с които „застилат“ улиците на града.
Жителите на Антигуа се подготвят за Великден много внимателно. По време на поста всяка неделя по улиците има шествието със статуите на Исус Христос и Дева Мария. Но дори и тези мащабни действия не могат да се сравнява по красота с това, което се случва в последната седмица.
Всички, от малки до големи участват в създаването на красиви килими, които се наричат ​​тук алфомбра. По калдъръма на гватемалския град за няколко дни се появяват истински „килимни пътеки“. За да направите това, първо всичко отгоре се запълва с пясък, създава се плоска повърхност, а отгоре се нареждат всевъзможни видове картини от оцветени дървени стърготини.
Темата на изображенията е свързана с християнската религия, вплитат се и фолклорни мотиви. Занаятчиите използват резбовани дървени шаблони, повечето от които са се предавали от поколение на поколение. Въпреки това, всяка година има новите модели, така че всеки килим е уникален. В допълнение към пясък и дървени стърготини, за да украсят килима се използват цветя, стъклени мъниста, борови иглички, плодове и зеленчуци. Килими постоянно се напояват с вода, за да не отвее вятърът частите на килима.
Многолюдните шествия унищожават така изработените настилки. Какво да се прави съдено им е да просъществуват само няколко часа.
Създаването на необичайни килими символизира личното дарение на всеки гватемалец за последния пътя на Христос.

Съвремените технологии позволяват на дизайнерски компании неограничени възможности.
Какво ще кажете за футуристичния дизайн на 300 метров небостъргач проектиран в една от лабораториите за изучаване на растителния свят. Плавните линии простиращи се към слънцето са такива, както при растенията.
Осемте опори на зданието се събират в лъч и се съединяват с помощта на диагонални скоби. Аеродинамичният силует на небостъргач е изработен от леки тръби. Тази конструкция позволява да се понася определена тежест и оказва съпротива на вятъра.
В този проект е използван не само растителен дизайн, но е изчислен и оптималния товара върху всеки елемент на сградата. Под такава конструкция е осигурен 44 хиляди квадратни метра участък, на който освен небостъргача ще бъде построен и паркинг за 254 човека, гости на комплекса.
Оригиналния небостъргач може да заеме място в дизайна на кой да е съвременен град. Конструкцията напомняща стъбла и влакна на растения не само изглежда красиво, но е способна и да издържи максимален порив на вятъра, а това се явява главно изискване при строителството на високи сгради.

В центъра на Земята живеели подземни хора. Те били много дребни. При тях винаги било много топло, но нямало светлина. Подземните жители никога не били чували птичи песни, не били усещали порива на вятъра. Те не знаели какъв е цвета на небето и какво е да докоснеш млада трева.
Живеели там, където били свикнали, където е топло, сухо и не хапят мухи. Няма значение, че в техния свят било малко задушно, че храната е еднообразна, а водата топла и мътна. Те били привикнали да живеят така и не забелязвали тези неудобства. Всъщност не смятали, че това са неудобства.
Просто не са имали с какво да сравнят.
До тях стигнали невероятни слухове, че там някъде на върха има друг свят. В този свят духа свеж вятър, валят дъждове. Тревата е зелена, а небето синьо. Въздухът е чист, а водата е прозрачна като сълза. Храната на жителите е вкусна и разнообразна. Хората от там пътешестват, живеят весело и безгрижно.
Старейшините на подземните жители решили да проверят истинността на тези слухове. Те изпратили свой разузнавач на повърхността.
Лошото е, че пратеникът попаднал в центъра на Сибир и то в разгара на зимата. За самият него останало загадка, как е успял да оцелее… Измръзнал, едва жив, той се върнал при старейшините и им разказал, че на повърхността изобщо не може да се живее. Там всеки подземен жител веднага ще замръзне само след минута, няма никаква трева и целия свят е чисто бял. Той не успял нищо да разгледа поради ледения скреж, който се забивал в очите му.
С една дума, всички лъжат. Да си живеем така, като сме си живели досега….
Минали шест месеца, но слуховете не заглъхнали, а се увеличили още повече. Говори се, че там е топло, храната расте на странни храсти. Просто трябва да легнеш под тях и да отвориш устата си по-широко..
Изпратили друг разузнавач. Той имал по-добър късмет. Излязъл на Бахамските острови. Пред погледът му се открил океана, безкраен, чак до синьото небе. А над главата му клони свели плодовете си пред него. Те били невероятно вкусни. След като се наял, легнал на меката трева и заспал блажено. Събудил се облян от топъл летен дъжд. Така му харесал животът тук, че за малко да забрави за какво е дошъл тук. Набрал от страните плодове и се отправил обратно при старейшините, а те отдавна били вече го погребали. Мислели си, че е замръзнал и не е успял да оцелее.
Но когато се върнал разузнавачът, той разказал, че тревата е зелена, небето е синьо, въздухът топъл и свеж, а храната право пред главата ти се изпречва. Нагостил ги с набраните плодове.
Позамислили се подземните хора:
– Как така? На кой от двамата да вярваме? Първият се върна замръзнал, оклюмал и до сега е още болен. Другият – загорял, отпочинал и плодове дори донесъл.
Още два пъти изпращали пратеници горе на повърхността. И двамата донесли различни вести. Защото единият излязъл в разгара на пролетта и бил поразен от разнообразието на цъфтящите дърветата, а другият попаднал през есента и се възхитил на разноцветните листа, вкуса на смокините…
Така и не решили подземните жители на кого да повярват. Но се уверили в това, че ако има живот на повърхността, то този живот е труден и опасен, затова и непредсказуем.
За това и решили, че ще продължат да си живеят така, както са си живели от незапомнени времена. Нищо, че този живот бил невзрачен, въздухът несвеж, а храната невкусна, но поне нямало изненади. Днешния ден не се отличава с нищо от предишния, какво ще се случи си го знаеш предварително.
Слуховете за живота на повърхността така и не изчезнали. Намерили се смелчаци, които не се плашели от трудностите, излезли на повърхността и досега добруват там. Понякога идвали на гости при роднините си и разказвали различни истории.
Навярно всички лъжат….

В началото нямаше дерета, само една широка степ. Веднъж разхождайки се по обширните си поляни, покрити с трева, господарят попита:
– Къде са цветята ти?
А степта отговори:
– Нямам семена.
Тогава той заповяда на птиците да донесат семена от различни растения и ги разсипа щедро, нагоре и надолу. Скоро в степта цъфнаха лалета, рози и много други цветя в синьо, жълто и червено. Господарят хареса промяната, но неговите любими цветя ги нямаше:
– Къде е моя ароматен жасмин, сладките теменужки, папратите и цъфтящи храсти?
Той отново си поговори с птичките и те донесоха още различни семена и ги разнесоха из степта. Когато господарят отново дойде, не намери своите любими цветя и каза:
– Къде са цветята, които най-много обичам, тези които са ми по-скъпи от другите?
А степта тъжно отговори:
– О, господарю, не можах да ги запазя. Суровият степен вятър бушуваше.  Слънцето безжалостно гореше гръдта ми. А цветята избледняваха, умираха и изчезваха.
Тогава господарят заговори с мълнията. Внезапен удар разсече гърдите на степта достигайки до нейното сърце. Степта затрепери и застена от болка. Много дни тя плака над зейналата черна рана в нея.
Реката изливаше водите си в цепнатината. Вълните занасяха в дълбините ѝ чернозем. Отново прелетяха птички със семената и ги разсипаха върху образувалата се пукнатина.
И след дълго време суровите скали се покриха с мек мъх и пълзящи растения, а по ъглите зелени гирлянди украсиха прикритите места. Голям бряст с къдрава корона издигна главата си към слънцето. В подножието растяха кедри и брези. Навсякъде нацъфтяха ароматни теменужки, глухарчета и папрати.
Дерето се превърна в чудна градина, където господарят се разхождаше с удоволствие.