С появата на християнството се появила необходимостта да се определи предхристиянския култ, за да му се противопостави основата на новата вяра.
В латинският език за обозначаване на езичник се използвала думата «paganus». На английски нейният еквивалент е «heathen».
Но всичко това са само термини, отразяващи определен възглед на християнин за нехристиянин. Например, «paganus» на езика на римляните първоначало е означавало „селянин“, „граданско лице“, „филистимец“.
Такова значение срещаме и у латинските автори Цицерон (106-43г. пр. Хр.) Светоний Транквил (75-160г. пр. Хр.), Тацит (около 55-120г. пр. Хр) и други.
Само в полемическите текстове на поборниците за християнството, а също и в законите на Юстиниян(530 г. пр. Хр) под думата «paganus», авторите имат в предвид „езичник“, в обичайния смисъл на думата.
От всичко това можем да заключим, че «paganismus» („езичество“), произхожда от по-късното значение, възникнало след раждането на Христос.
Така например този термин се среща у Аврелий Августин (II век пр. Хр.). Но при един от най-големите римските поети Вергилий (I в. пр. н. е.), автор на поемата Енеида, не намираме подобно понятие.

Не го отминавайте, това не е поредната рецепта, а нещо изключително, което можете да приложите в ежедневието си. Ето и самата „рецепта“.
Вземете дванадесетте месеца и добре ги очистете от завист, омраза, огорчение, алчност, инат, егоизъм, равнодушие……
Всеки месец разрежете на четири части и внимавайте особено в пропорциите на всеки ден. Запомнете всеки ден трябва да е изпълнен само с една трета работа, а останалите две трети с радост, хумор и веселие.
Към сместа добавете три пълни лъжици оптимизъм, смесени с достатъчно количество вяра. Не забравяйте, лъжичка търпение, няколко зърна учтивост и щипка вежливост.
След изпичане залейте с гореща любов. След като изстине украсете го с доброта и милосърдие.
Поднасяйте го винаги с топли думи и искрена усмивка.
Приятен апетит и весели празници!

Може би малцина знаят името на италианския художник Микеланджало Маризи Караваджо. Той носи името на родния си град Караваджо, който се намира близо до Милано.

Живял и творил в края на 16 век и началото на 17 век, когато в изкуството господства течение наречено миниеризъм. Той не попада под негово влияние, а открива свой път. Така става един от основоположниците на барока в живописта.

За особения стил упражняван от Караваджо е характерно по-големите размери на композициите и яркото осветяване на човешките фигури на тъмен фон.

Днес ще ви представя една от картините му „Тома Неверни“. Тя представлява композиция от четири човешки фигури. В ляво е изобразен Исус Христос, загърнат в бяла дреха. Светлината, като че обгръща този образ с пълна сила, а след това едва доловимо осветява и другите образи в картината.

На преден план изпъква образа на Тома, който е бръкнал с пръста си в раната между ребрата на Христос. Бръчките покрили челото му, ярко подчертават напрежението, което изпитва образа в този момент.

Главите на четиримата участници в композицията на картината са приведени една към друга, насочени към невидим геометричен център, което подсилва драматизма в картината.

Това е мигът, когато Тома открива истината. Христос е задържал пръста му в раната си. Доказателството е налице. Христос наистина е възкръснал.

Посланието на картината докосва със сила всеки от нас и пита: „Ти, вярваш ли в това? Той наистина ли възкръсна?“

Погледни Тома и помисли, той видя и повярва, а ти? Нужно ли ти е доказателство за Неговото възкресение, когато този факт години наред се потвърждава по неоспорим начин от хора и събития?