На заседание на академията на науките на СССР академик Александров обявил:

– Днес ни предстои да решим небивал, невиждан и рядък въпрос, свързан с отстраняването на Сахаров от членство в академията.

– Как така безпрецедентен, – не се съгласил академик Капица, Хитлер по време на властването си в Германия е лишил от титлата академик Айнщайн.

– Преминаваме към следващия въпрос, – казал Александров.

Ще се опитам да отговоря на този въпрос като ви приведа един пример.

Срещнах човек, който бе вярващ. Той вярваше в Христос много и се опиташе да живее според това, което разбираше от Христовото учение, но като че ли нещо не му достигаше.

Този човек обичаше Бога и беше благодарен, че Той му се е открил, но не можеше да обича хората.

Веднъж пътувал с автобус и си говорел: „Господи, как мога да започна да обичам хората с Твоята любов? Не искам да обичам само тези, които ми харесват, а другите да държа настрана“.

Изведнъж усетил как в него се влял нов живот и той открил любовта. От тогава започнал да обича всички.

По време на Петдесетница се случило нещо подобно. В един момент апостолите, всецяло съединени с Христос и приели Го за свой Учител, започнали да живеят според Неговото учение.

След 40 дни на подготовка, която Христос е направил с тях до Възнесението и 10 дни, когато те се молили и размишлявали, внезапно били склонни да приемат вдъхновение от Святия Дух.

Виктор Иванов летеше отново. Той беше депутат, а да отлети за някъде, често му се случваше. Но той не знаеше какво го очаква в това пътуване.

В самолета се случи да седне до едно малко момиче. Иванов се обърна към него и каза:

– Хайде да си поговорим. Пътуването става по-бързо, когато човек разговаря с някого. Така времето минава неусетно.

Малкото момиченце, което току що бе започнало да чете една книга, неохотно отговори на непознатият:

– А за какво искате да говорим?

– Нямам никаква представа, – каза депутатът. – Какво ще кажеш за глобалното затопляне, здравеопазването или отраслите на икономиката, които се нуждаят от финансови „инжекции“?

Иванов се усмихна самодоволно. Какво ли можеше да му каже тази малка хитруша по тези въпроси. А защо да не чуе и едно детско мнение по тях. Децата понякога са доста находчиви.

– Добре, – каза момиченцето,  Разбира се, това са интересни теми, но нека първо да ви задам един въпрос …. Конят, кравата и еленът, ядат една и съща храна – трева, а месото им е различно. Как мислите, от къде се явява тази разлика?

Депутатът бе изненадан от въпроса на това малко дете. Замисли се за известно време, а после се предаде:

– Нямам никаква представа.

– Вие си мислите, че сте компетентни, – каза момиченцето, – по въпросите на глобалното затопляне, здравеопазването или икономиката, а от такива обикновени неща не разбирате?

След това детето продължи да си чете книгата си.

Един ден Мимето попита майка си:

– От къде са се появили хората?

Майка ѝ отговорила:

– Преди много години Бог създал Адам и Ева. А от тях произлязло човечеството.

Със същия въпрос Мимето отиде при баща си.

– Преди много години, – започна обяснението си баща ѝ, – на планетата живеели маймуни, които след това еволюирали и станали хора.

Мимето нацяло се обърка. Отиде при майка си и попита:

– Мамо, как е възможно това? Ти ми каза , че Бог е създал хората, а татко каза, че те са произлезли от маймуните!

– Мила, това е много просто, – усмихна се майка ѝ, – аз ти разказах за моето семейство, а баща ти за неговото.

Лидия много обичаше мъжа си. Надяваше се той да не ѝ изневерява, защото трудно щеше да го понесе.

За да провери дали Никола не тича по някоя друга, ѝ дойде на ум невероятна идея. И тя реши да действа.

Искайки да получи отговор на тревожещия я въпрос, Лидия написа следното писмо на мъжа си:

„Между нас всичко е свършено. Не виждам смисъл в по-нататъшния ни съвместен живот….“

Тя сложи писмото на масата и се скри под леглото, за да види как ще реагира Никола.

И ето мъжът ѝ се върна от работа. Лидия с нетърпение очакваше Никола да прочете писмото ѝ. Когато той свърши четенето, присегна се към телефона си и звънна:

– Здравей, скъпа, – каза Никола, – сега ще дойда при теб. Навярно тя е разбрала, че я лъжа и си е тръгнала. Този брак беше грешка. Ето я , дългоочакваната свобода. Нямам търпение да се видим. Чакай ме, идвам веднага.

Лидия бе в шок. Всичко друго. но не и това. Какво е станало? Тя не се помръдна известно време след като Никола тропна външната врата….. А след това заплака.

Тя успя да види как мъжа ѝ събра вещите си и си тръгна.

Лидия се показа от прикритието си. Тя бе тъжна и нещастна. Сълзите ѝ бяха направили бразди върху праха на лицето ѝ, който бе събрала под леглото.

Накрая дойде на себе си, въздъхна дълбоко и се огледа внимателно. На масата до нейното писмо, лежеше друго такова, само че адресирано до нея от Никола.

Лидия бързо го грабна и започна да чете:

„Глупавичката ми, следващия път, когато искаш да ми скроиш някой номер, първо се убеди дали краката ти не се виждат под леглото. Не плачи, отивам до магазина и скоро ще се върна. Обичам те“.