Изследователи, работещи по изучаването на човешките гени са установили, че всеки човек има около две дузини напълно деактивирани гени. Това налага идеята, че не всички неактивни гени са вредни за здравето.
Група от британски генетици от Welcome Trust Sanger Institute са създали нов каталог, така нареченият LoF на гените и техните варианти, за да разберат кои генни мутации водят до заболяване. Едновременно с това може да се разбере как нормално функционират гените в организма.
Работата в тази област е част от глобално изследване 1000 Genomes Project. До сега учените са разработили редица филтри, за да изяснят типичните „грешки“ в гените на човека. Основният въпрос, на който се опитват да отговорят е: колко голяма роля играят LoF-гените в причиняването на заболяванията.
Изследователите са разглеждали почти 3000 възможни варианта за такива гени у 185 доброволци от Европа, Източна Азия и Западна Африка. Загубата на части от генетичните изменения трябва да доведе до нарушение на функционирането на организма. Някои увреждания на гени могат да причинят болести като мускулна дистрофия и кистозна фиброза. Очевидно е, че хората имат стотици такива увредени гени и техните варианти, които пряко засягат здравето.
В неотдавнашно изследване било установено, с помощта на филтри, че около 56% от 3000 потенциални гени нямат сериозно въздействие върху човешкото здраве. Най-малко 1% от човешките гени, могат да бъде изключени без значителен риск.
Сега учените са публикували списък на около 1000 LoF-гени и техните промени, свързани с гените. В болшинството от случаите учените не знаят как работят тези гени и как въздействат, изучавайки ги те искат да добият нов поглед на малко изучените генетични характеристики на хората.

Не всеки може да участва в конкурс за бързо хранене. Дори експертите не могат да разберат дали това е нещо специфично или въпрос на тренировка.
Ръководителят на катедрата по стомашно-чревна радиология в болницата на Университета в Пенсилвания, Марк Ливайн е изяснил, че стомаха на  “ спортиста“ работи по скоро като раздуващ се балон, а не като свиващ се чувал.
За изследването докторът поканил един от 10-те най-добри в света в състезанията по бързо хранене и мъж, който бил 20 килограма по-тежък и десет сантиметра по-висок от професионалиста.
Между двамата устроили състезание по най-бързо изяждане на ход  док. Лекарят с ренгеноскоп наблюдавал стомасите и на двамата.
Дори когато стомаха е празен стените му се свиват. Перисталтичните съкращения предвижват съдържанието към изходните отверствия, които не са специфични за стомашно-чревния тракт. Оказало се, че при бързоядящия пересталтика на стомаха практически не съществува. Неговият стомах се разширявал и приемал все нови и нови порции, докато неговият съперник се „наял“ само със седем ход дога.
След 19 минути и 36 изядени хот дога лекарят преустановил състезанието. Стомахът на професионалистът заемал практически цялата горна част на корема, но пересталтичните свивания така и не се усилили.
За сега специалистите не могат да обяснят този феномен. Професионалистът казал, че е тренирал своя стомаха си. Той продължавал да яде и след като се е наял и със времето усещането за пълен стомах изчезнало напълно.

Ама че въпрос, ама основателен. Бащата на историята авторитетно потвърждава , че го е имало. Земляк на историка, от днешна Мала Азия, живял около 400 години преди Херодот.

Майката, Критея, била от градчето Куме. Но забременяла без да е омъжена. Преместила се в някакво селище близо до реката Мелес и там родила бъдещия епик. Нарекла го на името на реката Мелесигенис.

След това се преместила в Смирна и станала икономка на учителя по музика и литература Фемий.  На тинейджърска възраст, любопитният Мелесигенис се сприятелил с пътешественика Ментес и тръгнал с него по света. При това пътешествие ослепял. Лошият факт си имал и добра страна. Бардът бил наречен Омир. Прякор, който естествено се трансформирал и в име, и в символ, лесен за запомняне.

Омир се борил години с живота, докато накрая се установил в Хиос, където придобил тежест и авторитет. Умрял, пак пътешествайки.

Наричат ги още марсоходи или роувърси. Това са специални апарати за изучаване на скалите и минералите. Те имат четири двойки стерео камери, които ни представят света около нас в три измерения. Към този вид апарати е прикрепено устройство, което смила камъните от повърхността и анализира състава им. Инфрачервената спектрометрия е в състояние да търсят минерали, които са се оформили в присъствието на вода.
Обект на изследването е произхода на скалната природа на планетата, защото той пази в себе си историята на древния Марс. Това изследване може да даде отговор на въпроса: „Сами ли сме във Вселената?“

Веднъж при древногръцкият философ Сократ дотичал един развълнуван човек и задъхвайки се опитал да му разкаже нещо.

– Сократ, искам да ти разкажа, как един човек….

– Почакай! – прекъснал го мъдреца. – Отговори ми, това, което искаш да ми разкажеш, преся ли го през трите сита?

– Какви сита? – изненадано попитал човека.

– Ще ти обясня, но искам да те предупредя, че е необходимо разказът ти да мине през тях, преди да го чуя. Първото сито е ситото на истината. Вярно ли е това, което искаш да ми кажеш?

– Не знам…., не съм сигурен. Чух други да говорят за това.

– Тогава да минем на второто сито. –  продължил Сократ.  –  Това е ситото на добротата. Това, което искаш да ми разкажеш, добро и назидателно ли е?

– Не, не мисля, че…-честно признал събеседника. – Но…

Мъдреца отново го прекъснал:

– Стигнахме до третото сито. Ще ти задам един въпрос: Необходимо ли е да ми разкажеш това?

– Не…., но….

– Виж, това, което искаш да ми разкажеш не се знае дали е вярно, не допринася за добро, а и не е толкова необходимо, за да го чуя. По добре го остави. Не обременявай нито себе си, нито мен с подобен род приказки.