Училищния праг прекрачи дребно момченце. Скоро бе навършило шест години. Нека да го наречем Иван. Той бе забележително момче, прекалено любознателен. Много неща беше научил, но постоянно заливаше околните с поток от въпроси, който започваха с какво, къде, защо, по каква причина, как……
Един път в края на деня, учителката му каза:
– Иван Захариев, довиждане, до утре.
За нейна изненада, момчето се разплака и през хлипанията си едва каза:
– Аз съм Ваня Захариев.
Майка му и учителката започнаха да му обясняват, защо той е Иван Захариев. Момчето се успокои, а после каза:
– Ще попитам татко.
На другия ден, когато дойде, първата му работа беше да с представи:
– Аз съм Иван Захариев Милтенов! Така каза татко!

Преброяване като всяко друго.
В един дом влезе едно младо момиче от преброителите. Представи се, обясни, че е дошло във връзка с преброяването и започна с въпросите. Кой живее на този адрес? Така и така, обясняват … Момичето записва даните. Уточнява навършените години, какви езици се владеят и т.н. За майката и бащата всичко по реда си. Идва ред на двумесечното момченце.
– Последния жител на този дом е Петър Димитров Старешки. На колко години е?
– На нула, – отговаря бащата.
– Как така нула?
– Така.
– А той тук ли е?
– Да!
– И колко навършени години има?
– Нула.
– Добре пошегувахте се, ясно! – казва момичето. – А сега ми кажете какви езици владее?
– Никакви,- отговаря добродушно бащата, – мога да предположа, но за сега не зная…
Момичето си отиде в състояние на когнитивен дисонанс …

Често се случват парадокси от неразбиране. Задават се глупави въпроси, на който и сам човек би си отговорил, ако малко се замисли и вникне в нещата.
Един „любознателен“ господин попитал един свещеник:
– В края на краищата, кой е раждал децата в Стария завет, мъжа или жената?
Запитаният се усмихнал и успокоил господина:
– Не се затормозявайте със Стария завет! В Новия завет всичко е ясно, Мария е родила и без помощта на мъж. Така че спокойно може да спите.

Сега, когато още сме в празнично настроение и ни е толкова трудно да се съсредоточим в трудните ежедневни въпроси на делника, можем да научим и нещо интересно от света на спорта.
Най-старият играч по тенис на маса Дороти де Лоу от Австралия е роден на 5 октомври 1910 г.
Тази представителка на Австралийската федерация по тенис е записана в Книгата на рекордите на Гинес, като най-стария състезател по тенис на маса.
Тя е била на 97 години, когато е представяла Австралия на XIV Шампионат по тенис на маса в света за ветерани.
Това състезание се е състояло в Рио де Женейро, Бразилия на 25 май 2008 г.

Случвало се Фридрих да попита  войниците си как живеят. По-конкретно, краля задавал стандартни въпроси: на колко години е войника, колко години служи във войската, харесва ли му или се оплаква от службата си.
Фридрих не винаги получавал отговор на въпросите си, защото повечето от войниците му били чужденци и не знаели немски, освен основните команди.
Виждайки това, подофицерите накарали войниците си да назубрят отговорите на въпросите, за да могат да отговарят на краля. На последния въпрос трябвало да отговарят с фразата: „Да и двете“.
Веднъж краля изменил последователността на въпросите и ето какво се получило. Краля попитал:
– Колко години служиш във армията?
– 23 години, – отговорил войникът.
Кралят продължил със следващия въпрос:
– На колко си години?
– На 3, – съвсем спокойно отговорил войникът.
Краля погледнал войника и казал:
– Изглежда някой от нас двамата е луд?
Войникът продължил с отговорите на въпросите си:
– Да и двете.