Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.

Веднъж Едисон се оплакал на Айнщайн, че не може да си намери помощник. Айнщайн се поинтересувал как опредяла дали кандидата е годен за това. Едисон му показал няколко листа с въпроси.
Айнщайн започнал да ги чете:
„Колко мили има от Ню Йорк до Чикаго?“
Тихо промърморил:
– Трябва да погледна в жп справочника.
Прочел следващия въпрос:
„От какво се прави неръждаема стомана?“
И си казал:
– Това може да се научи в наръчника по металознание.
Бързо прегледал и останалите въпроси. Накрая Айнщайн сложил листовете настрана и казал:
– Без да дочакам отказа Ви, сам си свалям кандидатурата.

Всеки от нас губи съзнание на регулярна ежедневна основа. Това състояние се нарича сън. На учените до днес не им се бе отдало възможност да разберат, коя част на мозъка контролира състоянието ни на сън и бодърстване. Сега те са успели да разрешат пъзела. Разгадаването на загадката е станало съвсем случайно, когато наблюдавали пациентка с епилепсия.
Експериментите с електронна стимулация на мозъка позволили на учените да активирате и деактивирате този вид ключ.
По време на изучаването на мозъка на пациентката един от електродите бил поставен в клауструма – тънък слой неврони, разположени между основните структури на мозъка. Този участък до сега не е изследвал с електроди поставяни по-надълбоко.
Когато в тази зона е бил насочен високо честотен електрически сигнал, пациентката е загубила съзнание. За разлика от епилиптичния припадък, когато човек спира всякаква активност, жената започнала да забавя говора си. Говорела все по-тихо и се движила бавно, до стигане на пълна неподвижност, когато тя не отговаряла на въпросите и не реагирала на визуална стимулация.
Когато електрода бил махнат от зоната, пациентката, която била в пълно безсъзнание се върнала към нормалното си състояние, без никакви спомени от това време.
Това откритие има голям потенциал за употреба при пациенти с епилепсия или гранични състояния на съзнанието, но сега то е в много ранен етап, към днешна дата този „ключ“ е тестван само върху един човек. Въпреки това, активирането на зоната за откриване на съзнанието е изключително важно за по-дълбоко разбиране на нашия мозък, казал е изследователят на проекта Кристоф Кох.
„В определени граници, ако знаем, как възниква съзнанието и какви части на мозъка участват в този процес, ние можем да разберем, кога е налице и кога не. Имат ли роботите съзнание? А човешкия ембрион?Имат ли съзнание котките, кучетата или червеите? Това откритие е изключително интригуващо, но това е само една тухла в огромната сграда на съзнанието, което се стремим да построим“.

Секретарят на Шаляпин Пьотър се опитал да отърве известния оперен певец от любопитните журналисти.
Когато в хотела дошъл известен театрален критик, Пьотър му казал:
– Шаляпин е много зает, но на всичките ви въпроси мога да отговоря и аз.
Критикът го попитал:
– Какви са бъдещите планове на маестро Шаляпин?
Пьотър запонал да обяснява:
– Отначало отиваме в Милано, където ще пее в Ла Скала, след това в Лондон ще дадем концерт за краля на Англия, след това ….
Тогава от съседната стая прогърмял гласът на Шаляпин:
– Пьотър, всичко е много точно! Само не забравяй да ме вземеш със себе си!

Мюсюлмани в Ню Йорк са получили от местните власти разрешение да свалят шест кръста от покрива на бивша католическа църква, за да използват готическата постройка като джамия.
Против свалянето на кръстовете застанали някои местни жители и бивши църковни енориаши.
Повече от 200 души са подписали онлайн петиция, в която са заявили, че бившата църква Светата Троица, построена преди 100 години от германски имигранти, е градска забележителност и архитектурен паметник.
Властите обаче заявили, че няма да се намесват по въпроси, които засягат свободата на религията.
Църквата е затворена през 2010 г. Това се дължало на намаляване на стадото, а миналата година го купила организация с нестопанска цел, която се занимавала с премахването на неграмотността сред имигрантите, предимно от Бирма, Бутан и Сомалия.
Директорът на учебния център предложил да се открие джамия в зданието на бившата църква и да се свалят кръстовете.